Джамията става читалище в Свиленград

1926г.: свиленградчани издигат храм на културата сред сламени колиби

част 63

„Честитете ни, г-н редакторе, и читалище „Звезда“. Отвори се завчера на 1 март (1870г.) в присъствие на целия тукашен народ пред местното началство и трима главни мехендизи на шосето. Всякой подари по нещо си.“ С тази дописка цариградският вестник „Македония“ съобщава, че българите в град Мустафапаша си направили читалище и вече „разкъсали въжета“, с които били здраво стегнати. Споменатите трима мехендизи, станали свидетели на историческото събитие, трябва да са били чуждестранни инженери по строителството на пътя Цариград-Одрин-Пловдив.

Оркестърът на свиленградското читалище

Откриването на народно читалище в Мустафапаша става в годината на учредяването на Българската екзархия, която поема въпросите за свестяването на поробените българи, на тяхното образование и култура. Читалището възниква наред с подредбата на няколко училища в града, организирани с вещина от тогавашния главен учител Христо Попмарков. През 1870г. започва подготовка за откриване и на девическо училище. Затова в дописката до в. „Македония“ пише още: „В най-честитата и славна епоха на Негово величество султана отваряме девическо училище и учителка търсим.“

Първоначално читалище „Звезда“ се помещава в една голяма стая на класното училище в махала Канакли. Над вратата на тази светла и с много прозорци одая е изработено слънце, пръскащо златни лъчи във всички посоки, по спомени на Георги Фотев. В стаята читалище има още шкаф, пълен с книги, от които по-забележителните са произведенията на Раковски, цариградски вестници и списания, а покрай многото други и съчиненията на д-р Петър Берон по небесна физика. С тези книги е създадена първата градска библиотека. Основателите на читалището си поставят за основна цел то „да служи за общото образование в градеца и по селата“. Прието е гражданите да се събират в него всеки празник и в неделя. Според устава читалището ще подпомага с учебници българските училища в каазите (околиите) Мустафапаша и Чермен (дн. Орменион) и ще издържа един измежду най-успешните ученици в цариградския Роберт колеж, „та като свърши, да си имаме занапред добър учител“. Членският внос е 50 гроша. Вносителите на по-малки суми нямат право на глас и могат да бъдат само волнослушатели.

Сградата на читалище Просвета , 1938 г.

И този културен акт не минава без пречки. Гъркоманите в града пишат писмо, с което обвиняват в бунтовничество даскал Христо Попмарков. Писмото те изпращат до владиката Кирил, а оттам то е препратено на одринския мютесарифин (окръжен управител). Той от своя страна телеграфира на каймакамина (околийския управител) да изпрати учителя в Одрин за разследване. По това време обаче турците са в очакване на празника Рамазан байрам и следствието се отлага с 5 дни. Христо Попмарков престоява в Одрин известно време. Освобождават го като невинен на 14 март 1870г.

Две години след учредяването на читалище „Звезда“ училищното настоятелство отчита, че то не отива на добре – повечето членове го посещават редовно, но не плащат дължимата вноска и затова читалището е назовано “сиромашко“. В същото време се посочва, че градът напредва много откъм нови кафенета и механи. За да въздигне ролята му на културно огнище, основаното от учителя Петър Станчов братство „Наука“ дава в читалищния салон трагедията „Многострадална Геновева“. Културните дейци уреждат представлението с идеята да се извлече двойна полза – от една страна, да се представи театърът като училище за народа, и от друга, да се съберат пари. За много малко време местните младежи под наставничеството на учителите приготвят всички декори на сцената и одежди за актьорите. Трагедията се играе в събота вечерта на 25 януари 1875г. ст. ст. при изключително голям интерес от гражданите, каймакамина и други турски чиновници. Зрителите остават толкова доволни, че пожелават театралното представление да се повтори на празника Три светии. Павел Генадиев – по-малък брат на депутата и министър на търговията д-р Никола Генадиев, който след Освобождението идва за учител от Лозенград, основава първия градски хор при читалище „Звезда“.

Читалище Просвета представя оперетата  Горската Царица , 3 април 1938 г.

Широката просветна дейност на това народно читалище продължава и след Руско-турската война, въпреки че Свиленград е откъснат от България и потъва отново в робство, пише П. Христов. След войната турците стават по-придирчиви и не позволяват да се шири българската пропаганда така леко. Затова и дейността на читалищата се слива с тази на училищата. Книгите се прибират в школските библиотеки и чисто читалищните инициативи се вършат от учителите и училищата, без да има отделна читалищна организация. Така продължава до Балканската война. Подир двете катастрофални за страната войни завърнали се от фронта интелигенти, изпитали разочарованието от краха на националната кауза и разбирайки добре, че единственото оръжие, останало в ръцете на българина, е просветата, възстановяват читалище „Звезда“ под ново име. На 26 януари 1919г. те поставят началото на читалище „Просвета“.

Новото читалище изпитва всички несгоди на следвоенната криза, но, макар и бавно, започва да обогатява своята библиотека, да организира народни четения и да дава представления и вечеринки, които скоро го превръщат във фактор в духовното развитие на града. Дейността му обаче се спъва от липсата на собствена сграда. С мисълта да обедини творческите сили в града на 6 март същата година настоятелството оповестява намерението си да изгради театрален салон на мястото на срутената през Балканската война джамия. Настоятелите си дават сметка, че въпреки желанието си общината няма възможност да отдели средства за читалище, затова в

специално писмо молят да им бъде разрешено да ползват камъни, тухли и греди от разрушената постройка. Месец по-късно градската управа предоставя на читалището мястото на старата турска джамия, която се е намирала близо до днешното кметство. „Като взе предвид, че нуждата от читалище е много належаща и предвид ролята, която предстои да изиграе в културно-просветното бъдеще на града след толкоз несгоди, общинското управление реши да се отстъпят даром материалите от сринатата джамия на свиленградското читалищно настоятелство. С тази помощ и със свои средства то може да си построи читалищен салон“, пише в протокола.

По-силен тласък читалище „Просвета“ добива в 1924г., когато се изработва и приема неговият устав. Тогава учреждението става член на Върховния читалищен съюз в България. Поставя се основната цел – изграждане на самостоятелна читалищна сграда. В това направление, отбелязва П. Христов, се започва една неуморна дейност, която след много труд и безпокойства се увенчава с успех. Читалищното настоятелство възлага да се изработи план за една модерна сграда, която да даде израз на големия стремеж на гражданите на Свиленград към просвета и културен възход. Местните жители се включват с доброволен труд и дарения. Повечето нямат пари и даряват пашкули, сусам, жито. Майка ми, която беше сама с три деца, също занесе няколко торби с пшеница, споделя Анастас Метларов в спомените си за онова време.

За осъществяване на плана читалищното настоятелство тегли 210 000 лв. заем от Популярна банка. С тези пари и с доброволни помощи и дарения от гражданите през есента на 1926г. е изграден големият салон в читалището. Той става място за театрални постановки, събрания, забави и дълго време е единственият в града. Строителството на останалите части от сградата се отлага за по-благоприятни времена. „Така, без да се чака специален закон за читалищата, благодарение на обществената благотворителност, със скромни средства, но със силна вяра в светостта на делото, отбелязва „Свиленградски общински вестник“, се тури начало на величава сграда, която говори повече за културното съзнание на гражданството, отколкото за неговата икономическа мощ. На брега на тихата Марица всред развалините на недавнашния Мустафапаша, разрушен през Междусъюзническата война, се положиха основите на този храм на родната култура, който ще просветява ума и ще облагородява душите на поколенията. Тук всеки пътник се удивлява на свиленградчани, които сред своите сламени колиби издигнаха голям паметник на културата, далечен блян на много още селища“.

Изготвено от: Иван Чончев

Facebook Share.

Tweet

Pin It