Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 59

Комунисти вадят д-р Дочков от гроба

След 9 септември 1944-а бутат паметника на големия благодетел, хвърлят го в Марица

Преждевременната смърт на видния общественик и деятел д-р Страшимир Дочков през 1936г. потопява Свиленград в дълбока скръб. Гражданите не могат да прежалят човека, който в продължение на повече от 10 години ги е лекувал и е направил толкова добрини за тях.

Свиленград – Изглед от началото на XX в.

Във възпоменателен лист, издаден за кончината на околийския лекар, се посочват неговите изключителни заслуги за града и околните села. В кратки, но съдържателни статии се описват моменти от живота и дейността на д-р Дочков. Жителите на Свиленградска околия изразяват своята благодарност към покойния началник на здравната служба, изтъкват неговите непрестанни грижи за подобряване на медицинското обслужване, заслугите му за изграждане на здравни участъци в селата покрай турската граница, за осигуряване на чисти водоизточници.

В некролога се отбелязва особената топлота на д-р Страшимир Дочков при лечението на децата и значителното намаляване на детската смъртност, реализирането на идеята му за построяване на детска почивна станция, както и неговият принос за възстановяване на градското читалище и други негови общественозначими дела.

Още в годината на смъртта му се създава общоградски инициативен комитет със задача да се издигне паметник на д-р Страшимир Дочков в знак на благодарност за това, което е направил за хората. Необходимите средства са събрани по доброволен начин от признателното население. Няколко месеца по-късно с решение, взето единодушно от общинския съвет, започва реалното изпълнение на проекта.

Местната управа кани известния през първата половина на миналия век софийски скулптор Мина Иванов да отлее бюст-паметник на големия български родолюбец. Монументът е поставен на видно място в градската градина, заключена между сградата на кметството и читалище „Просвета“, за изграждането на което лекарят има голям принос.

Изненадващо за мнозина след преврата на 9 септември 1944г. паметникът на д-р Дочков е унищожен. И досега не са ясни истинските причини за това злодеяние. Известно е, че скулптурата е била съборена от пиедестала и хвърлена в Марица. След това е бил извадена от реката и натрошена с чук. Захари Фурнаджиев, син на първия директор на кооперация „Коприна“ Александър Фурнаджиев, в публикация за Страшимир Дочков, където той е определен за най-благородния човек в Свиленград, разказва, че през 70-те години на миналия век попитал един от големците на града Димитър Бакалов защо е било извършено всичко това. Бакалов вдигнал рамене и учуден отговорил: „И аз не зная“.

Бившият председател на градския комитет на БКП Жеко Кашеров дава друго обяснение на случая. В спомените си той пише следното: „За неговите заслуги (на д-р Дочков, б.а.) като лекар, общественик и деец на македоно-одринското революционно движение свиленградското гражданство издигна в израз на признателност през 1937г. бюст-паметник в градската градина. След 1944г. комитетът по паметниците в София издаде указание всички паметни знаци, които не са свързани с антифашистката борба, да бъдат съборени. Нашите нови ръководители на отечественофронтовската власт, непознавайки революционната дейност на Страшимир Дочков, наредиха да се унищожи паметника му. Бронзовият бюст беше съборен и изпратен за претопяване“. Лидерът на комунистическата партия в Свиленград от 30-те години отбелязва, че „за разлика от много други докторът никога не е парадирал със стореното от него за поробените българи в Македония и Тракия“.

Бледа светлина върху този тъмен акт на комунистическите властници се опита да хвърли преди няколко години Васил Джамалов, син на тогавашния началник на милицията Христо Джамалов. В статия, написана по друг повод и за други събития, Васил Джамалов назова имената на 4-ма души, които според него са конкретни извършители на вандалските действия. „Паметникът на д-р Страшимир Дочков е бил хвърлен в Марица от Георги Янев, на когото моят баща е кум, Драган Колев, Васил Хаджиколев и Димо Караманов. Баща ми, след като е научил какво са направили четиримата, е издал заповед паметникът незабавно да бъде изваден от реката и върнат на предишното му място“, твърди Джамалов-син. Неговата версия потвърждава твърденията за двойната гавра с бюст-паметника – че най-напред е бил хвърлен в Марица, след това изваден оттам и поломен, за да бъде разпръснат отново в реката във формата на малки парчета. Джамалов не посочва кой е удрял с чук скулптурата.

Това не знаят и наследниците на д-р Страшимир Дочков. Внукът му – известният пловдивски адвокат Страшимир Дочков, има свое обяснение за случилото се. Той смята, че паметникът е станал жертва на създадената след 9 септември нетърпимост към всичко различно от комунистическите догми. „Бутнат е, въпреки че дядо ми е бил човек със социални виждания и социалдемократ по убеждения. Заради увлеченията си по социалдемократическите идеи на младини той дори е бил уволнен „, казва наследникът на прочутия лекар.

Запазени са спомени на очевидци, според които извършителите споделили мотивите за своите действия: д-р Дочков не бил от техните и затова паметникът му трябвало да бъде премахнат. Очевидно типичният за комунистите профанизъм от първите години на властването им е окачествил един от най-видните общественици и личности с национално измерение д-р Страшимир Дочков като чужд на „революционните идеи“.

Необяснимата жестокост спрямо д-р Дочков не свършва с унищожаването на неговия паметник. Още по-голямо кощунство е сторено с гроба му. Когато неговият син идва, за да пренесе костите на баща си в Пловдив, където е погребана съпругата на д-р Дочков – Елена Фотева-Дочкова, се оказва, че на това място е погребан друг покойник. Костите на д-р Страшимир Дочков са били извадени по нечие нареждане от гроба и изхвърлени на бунище, недалеч от гробищния парк. Така местните комунистически величия се опитват да заличат завинаги спомена за изтъкнатия медик, общественик и реформатор, който пренебрегва кариера с перспективи за бързо развитие в едни от най-реномираните европейски клиники, за да отдаде последните години от живота си на Свиленград.

Хората обаче не го забравят. Те пазят ревниво в сърцето си топлина за живота и делото му. Още по времето на тоталитарния режим Захари Фурнаджиев нарече д-р Дочков първия български лекар, репресиран след смъртта му. От столицата, където преминаха мъчително неговите последни години, той отправи призив към властите да се възстанови докторският паметник. В подкрепа на тази идея се обявиха много свиленградчани, но всичко приключи с изразяване на съпричастност към инициативата.

50 години по-късно в опит да изтрие част от срама за осквернената памет на д-р Страшимир Дочков общинският съвет на Свиленград реши да наименува на лекаря улицата, водеща към градската болница.

За драмата на белогвардееца д-р Цукровски, който губи всичко от болшевиките, четете следващата сряда

Да изградим отново паметник на доктора

Кръщаването на една улица на д-р Страшимир Дочков не е достатъчно да се съхрани неговата памет и големият урок по човеколюбие, който той завеща на поколенията. Необходимо е нещо повече. Свиленград трябва най-после да възстанови паметника на своя благодетел. И да го постави отново там, където е бил – в градската градина.

Така ще бъде възстановена една историческа справедливост. Идеята да се изгради отново бюст-паметник на д-р Дочков се подкрепя от стотици граждани, които високо ценят делото на видния лекар и общественик. Поради различни причини тя не беше осъществена в епохата на тоталитаризма. Въпросът не намери разрешение и в годините на прехода, въпреки че след демократичните промени споменът за д-р Страшимир Дочков се възвърна. Дойде отдавна времето да изпълним своя дълг – след десетилетия незаслужена забрава да възкресим паметника на човека, който показа как трябва да се служи на обществото. През 2011-а се навършват 75 години от смъртта му.

Изготвено от: Иван Чончев

Facebook Share.

Tweet

Pin It