Посетете Свиленград онлайн

Пълен справочник на Хотели, Ресторанти и Казина в Свиленград

Над 2 000 бубари се обединяват в кооперация „Коприна“

Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 34

Над 2 000 бубари се обединяват в кооперация „Коприна“

Производителите на пашкули стават търговци на собствената си продукция

„Ние сме се нагърбили с високата и отговорна задача да работим върху развитието на бубарството и пашкулопроизводството, което от незапомнени времена е основен поминък и съставлява един от главните доходи за прехрана на населението от околията“. Така формулират своята цел основателите на кооперация „Коприна“ – най-голямата стопанска организация в новата история на Свиленград. Тя е единствената кооперация в страната, която се занимава само с пашкулно и копринено производство.

Сградата на кооперация Коприна и антрепозита s logo

Сградата на кооперация Коприна и антрепозита

В преглед на икономиката от първата половина на миналия век се посочва, че „Коприна” е единственото в страната специално обединение, което работи за засилване на количеството на пашкулите, за подобрение на качеството им и прави всичко необходимо, щото благата от това занятие да остават изцяло на тези, които го създават. Само няколко години след основаването си кооперацията успява да разпростре своето влияние, изгражда база за първична обработка на пашкули, а в началото на 30-те години, непосредствено след световната икономическа криза, започва уникално производство на коприна, което я нарежда сред най-добрите европейски дружества в бранша.

Бубарството изживява истински разцвет след войните. С присъединяването на Свиленград към България и настъпването на дълго чакания мир стопаните успяват да възстановят унищожените бубарници и черничеви градини. Производството на пашкули се увеличава, подкрепено от протекционистични мерки. За продукцията не се плаща вече десятък и не се удържат данъци и общински берии, както през турско време. С цел да регулира пазара през 1920г. Българската земеделска банка се появява на пашкулното тържище и купува на твърди цени. Срещу известен аванс банката прибира пашкулите, изпраща ги за сушене, складиране и сортиране в свои складове и след като ги продава, изплаща стойността им на производителите. Това тя прави и през следващите две години.

Намесата на държавата в защита на бубарството и естествената коприна вдъхва големи надежди в гилдията. Добрите цени на пашкулите и сигурният им пласмент стимулира много бубари да засилят производството чрез увеличаване на черничевите насаждения и отхранване на повече унции бубено семе. В същото време се ражда идеята те да бъдат не само производители, но и търговци на стоката, като се групират в кооперативна организация, чрез която да вършат същата работа като земеделската банка. Създават се благоприятни условия за обединяване на пашкулопроизводителите. На инициативата не са чужди и някои чиновници в централното управление на банката, които подкрепят създаването на пашкулна кооперация и дори изработват проектоустав за нея.

Сградата на кооперацията s logo

Сградата на кооперацията

Така на 11 декември 1921г. в гимназиалния салон се събират 44 бубари, които решават да обединят усилията си за развитие на пашкулопроизводството и копринарството в Свиленградско и под председателството на най-възрастния измежду тях учредяват Общо кооперативно сдружение на бубохранителите „Коприна“. Впоследствие името се променя на Районна кооперация на бубохранителите „Коприна“. На първото общо събрание се приема устав на сдружението и се избира управителен съвет с председател Христо Дянков – учител, завършил греньорска специализация, производител на бубено семе, и членове:Тодор Петков – учител, Александър Фурнаджиев – председател на местния клон на Българската земеделска банка, Станко Разбойников – учител, и Теню Капсамунов – бубар. В контролния съвет влизат учителят Александър Попов и бубарите Михаил Делибозов и Атанас Бояджиев. Основателите внасят по 20 лв. встъпителна такса и по 100 лв. дялов капитал, пише в учредителния протокол.

Произвежданите в района пашкули с малки изключения са от бяла багдадска раса. Благоприятните условия по долината на Марица за отглеждане на черници и копринени буби способстват за добив на пашкули с изключително високо качество. Те са със снежнобял цвят, голяма лъскавина и блясък, с конец гладък и равен по цялата му дължина, притежават невероятна еластичност и якост и имат висок рандеман. Затова стоката от свиленградска околия се търси на пазара и получава по-добри цени в сравнение с други райони. По години производството е следното:
1923г. – 210 150 кг,
1924г. – 228 600 кг,
1925г. – 278 550 кг,
1926г. – 295 864 кг,
1927г. – 309 891 кг,
1928г. – 305 308 кг,
1929г. – 312 849 кг,
1930г. – 311 394 кг,
1931г. – 263 143 кг,
1932г. – 336 356 кг.
През последната година от този период в страната са произведени общо 1.3 млн. кг пашкули. Това означава, че близо 1/4 от националната продукция се пада на Свиленград. Според статистиката черничевите градини в околията достигат 16 000 дка. Бубарството дава препитание на около 10 000 души.

За пръв път кооперация „Коприна“ започва да събира стока от местните бубари през 1923г. Понеже в Свиленград няма изградени складове и сушилни, пашкулите са изпратени в Харманли и са продадени от Българската земеделска банка заедно с партиди, събрани от други бубарски центрове. Изплащането на пашкулите става почти винаги в същата година, когато са прибрани от производителите. Резултатът от продажбите през първото десетилетие показва, че за 1 кг кооперацията е платила средно 84.20 лв., а пазарните цени са в размер на 74.50 лв., т.е. тя дава близо 10 лв. отгоре. От цифри за общата продукция в периода става ясно, че на бубарите са платени 13,4 млн. лв. повече, отколкото ако същите пашкули биха били продадени на търговци.

Почти всички реколти приключват своевременно с успешни продажби, което дава възможност на кооперацията да укрепне и спечели нужното доверие. Водена от правилото, че силата на една стопанска организация е в нейната финансова мощ, управата се стреми към значително нарастване на ресурсите. Финансовата политика е формулирана така: „С колкото повече пари разполагаме, с толкова по-голям замах ще творим и тогава само ще можем да бъдем по-полезни на членовете си“. Собствените средства на сдружението се набират във формата на дялов капитал и разни фондове. Още през 1925г. по предложение на управителния съвет общото събрание решава да взема задължително от всички депозанти на пашкули от околията по 10% върху стойността на стоката за дялов капитал и 2% за фондове, а за депозанти от други околии, ако те не желаят да станат членове, да се взема по 3% годишно. Благодарение на тези мерки в края на 10-годишния период кооперация „Коприна“разполага с 6.1 млн. лв. дялов капитал и 2.3 млн. лв. фондове или всичко 8.4 млн. лв. собствени средства.

Добрите финансови показатели позволяват на кооперацията срещу депозирани пашкули да дава аванс на своите членове. Извън цената на продукцията „Коприна“ отпуща заеми при поръчителство на двама кооператори и с падеж изплащането на пашкулите от предстоящата реколта. Заеми се дават с цел да бъдат подпомогнати бубарите в работата им – за набавяне на необходимия инвентар, ремонт на бубарниците, закупуване на добитък или черничев лист. Въпреки че в околността има достатъчно черничеви градини, с пари на сдружението се засаждат традиционните високостеблени черници, а на отделни места и нискостеблени във формата на т.нар. черничеви лозя. През 1931г. в пашкулопроизводителната кооперация членуват 2387 души – над 50 пъти повече от записалите се при учредяването на дружеството.

Първоначално кооперацията няма помещение за канцелария и постоянни служители. Длъжността касиер изпълнява Александър Фурнаджиев, който е член на управителния съвет и директор на Българската земеделска банка. За пръв път през 1924г. в бюджета се предвиждат суми за наем на съвместно представителство с тютюневата кооперация „Тракия“ и за заплати на служебен персонал. Фурнаджиев е назначен за директор, а Христо Димитров става счетоводител. Касиерската дейност се възлага на чиновника Александър Георгиев. По същото време Михаил Катерински е нает за магазинер и книговодител. През 1926г. двете кооперации се отделят една от друга, в резултат на което Александър Фурнаджиев и Александър Георгиев подават оставка. Управата на „Коприна“ назначава за директор дългогодишния прогимназиален учител Тодор Петков.

Изготвено от: Иван Чончев

share

Comments are closed, but trackbacks and pingbacks are open.