BulgarianСмешна история за един Свиленградчанин в Одрин .
Името му е забравено , но историята се помни . Той не се пишел за модерен , като Маджара , но беше дошло времето да се хвърлят цървулите от свинска кожа , та като отиде в Одрин за това – онова , да си поръча и обувки . Пристигнал той , спрял колата в одринската чаршия и намира обущар . Кани го обущаря турчин и му нарежда да се събуе дясния крак , да му вземе мярка . Майсторът му огледал , огледал стъпалото , па остякъл; „Сен дюстабанлия , ба аратик” . Едва ли е знаел нашенеца , че е дюстабанлия , защото цял живот се е обувал с цървули и навуща .
Обува се той мълчишката , излиза и подкарва воловете , забравил да огледа чаршията . Не се знае какво е смислил сиромаха по пътя за Свиленград , но можем да се досетим . Таман на Якъка , той изплюл цигарата и се обърнал назад . „Сен дюстабан измънна сиктим турчин” (ти си дюстабан , твойта майка турчин) .
История за Бай Петър пъдара от Черменската махла Свиленград
Написана от: Христо Полихронов
