Посетете Свиленград онлайн

Пълен справочник на Хотели, Ресторанти и Казина в Свиленград

Александър Кипров отива да вдигне Банк отоман във въздуха

Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 19

Александър Кипров отива да вдигне Банк отоман във въздуха

Харамията изпълнява самоубийствена мисия в Цариград по нареждане на македонската организация

 

Една година преди смъртта си Александър Кипров публикува в списание „Илюстрация Илинден“ стихотворение за български войник, който заминава на фронта и се сбогува с майка си. На прощаване тя му казва, че никога не ще го прежали. В живота на Кипров се случва обратното – той остава жив, а майка му е убита. През Междусъюзническата война турски войници я посичат с ножове и хвърлят тялото й в кладенец на двора. По-късно синът засипва кладенеца с пръст, огражда го с каменни плочи, а отгоре поставя кръст.

Александър Кипров , уважаван общественик и политик от Свиленград С лого

Александър Кипров , уважаван общественик и политик от Свиленград

Александър Кипров е тринадесето дете на мутафчията Димитър Петров-Киприя и Мария Попниколова. Роден е на 1 март 1881г. Родителите му го кръщават на руския цар Александър ІІ, станал жертва на атентат същия ден. На 15-годишна възраст той приема идеята за освобождение на поробените български земи чрез въоръжена борба. В делото го посвещава учителят Павел Генадиев, който основава в Свиленград комитет на ВМОРО. По нареждане на организацията младият комитетски деец става учител в село Хаджикьой (днес Йерусалимово). През лятото на 1897г. Александър Кипров придружава Генадиев при обиколката му из Тракия. Неговите организаторски способности и качествата му на лидер са забелязани от председателя на Върховния македонски комитет (ВМК) Борис Сарафов, който му осигурява пълномощно да основава комитети в Одринско.

През есента на 1900г. по поръчение на Сарафов Александър Кипров заминава за Солун със задача да укрепи раздираната от вътрешни противоречия революционна организация. В пристанищния град той се свързва с Васил Мончев, Христо Матов, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов. „Аз се движех съвършено спокойно, завързах широки познананства и приятелски връзки с много дейци на организацията. Но свободата ми от ден на ден се ограничаваше: тайни и явни полицаи постоянно ме следяха“, пише Кипров в своите спомени. Като разбира, че не може повече да остане в Солун, младият революционер настоява пред Христо Матов да бъде изпратен в четата на Христо Чернопеев, който по това време се подвизава в Гевгелийско. Но Матов отсича друго: „Ние сме решили да те пратим в Цариград“.

Новата мисия на Александър Кипров е да взриви Банк отоман, която се намира в сърцето на османската столица – квартал „Галата“. По този начин ВМОРО и ВМК искат да привлекат вниманието на европейската общественост върху съдбата на поробеното българско население в Македония и Тракия. Първоначално с тази задача се заемат „македонстващите анархисти“ Светослав Мерджанов, Петър Соколов и Петър Манджуков. Те наемат от името на цариградски българи двуетажна сграда уж за книжен склад и в началото на 1900г. с присъединилия се към тях Павел Шатев започват да копаят подземен тунел от склада до основите на банката. Атентаторите я наричат помежду си „невеста“. По същото време в Солун се захваща да разруши клона на Банк отоман групата на „гемиджиите“ начело с Йордан (Орце) Попйорданов.

В Цариград работите вървят по план до момента, когато турската полиция арестува доставчика на динамита, а след това и българите от книжния склад. След едномесечен престой в затвора те са екстрадирани в България. Именно тогава ВМОРО възлага на Александър Кипров „да продължи делото на Мерджанова, Соколова и Манджукова“. Той трябва да намери експлозиви, да ги заложи и да запали фитила. Верният син на организацията е изпратен за последен жених на цариградската „невеста“. „В този огромен град аз никого не познавах. На кого можех да се открия? Кому можех да покажа пълномощното си от Централния комитет, за да ми даде съдействие и упътване? Сам седнал в сладкарницата на хотел „Македония“ с чаша топло мляко пред мене, мислех как да привлека вниманието на съдържателя, да заведа разговор с него. Сериозен човек не виждах. Шеташе едно младо момче, почти мой връстник, което с една прекалена вежливост обслужваше на група турци“, разказва в своите „Срещи и познанства в Цариград“ Александър Кипров.

Мисионерът на революционната организация докладва в какво състояние е тунелът, подробно описва дължината и дълбочината му. Той предприема действия за скорошна доставка на експлозиви. През януари 1901г. обаче турската полиция извършва арести на комитетски дейци в Солун и попада на шифровано цариградско писмо на Кипров. Той е заплашен от арест, но при опит да бъде хванат ловко успява да се отскубне от преследвачите си и да напусне Цариград. Няколко месеца по-късно Александър Кипров е повикан от Гоце Делчев в София, който му нарежда да организира чета за действия в Тракия западно от река Марица. Четата се състои от 8 души с база в село Хебибчево (дн. Любимец), което е в пределите на свободна България. Оттам тя се прехвърля през границата за нападения в свиленградска околия с цел да повдига духа на поробеното население След всяка обиколка, която обикновено трае 15-20 дни, четата се връща в Любимец. През есента на 1902г. околийският комитет на ВМОРО, като изтъква прекалено скъпата издръжка на четниците, решава да ги разпусне.

Много скоро след това войводата Александър Кипров получава нареждане да сформира нова чета и да вдигне във въздуха Ориент експрес. За целта той събира десетина души и през нощта на 17 март 1903г. ги извежда през местността Бялата пръст край село Чермен (дн. Орменион). Кипров не изпълнява заповедта за атентат срещу влака, за да не загинат невинни пътници – взривен е само мост на железопътната линия. В акцията по спомени на един от четниците участват Стойчо Георгиев, Павел Андреев, Иван Янакиев и брат му Мирчо, Тодор Мезеклията и Ангел Партизанина от село Сива река, Варсам Хаджипенчев от Любимец, Димитър-Ангелов-Чолака от село Чермен и Александър Кипров. На следващата нощ по нареждане на войводата Анастас Метларов, Георги Метларов и Анастас Шишманов хвърлят бомба в газхането (петролния склад) на Свиленград. С тази акция Кипров слага край на революционната си дейност. След погрома на Илинденско-Преображенското въстание той оставя пушката и се установява в София, където се отдава на политика и журналистика.

През 1904г. заедно с писателя Христо Силянов – автор на капиталния труд „Освободителните борби на Македония“, и художника Александър Божинов Кипров основава хумористичния вестник „Българан“, който обединява цвета на младата ни литературна бохема. Младият журналист сътрудничи на вестниците „Дневник“ и „Реч“ и участва в редактирането на „Ден“. През 1906г. излиза драматичната му поема „Из мрака“, пиеса в 4 картини. Три години по-късно е отпечатано и първото издание на сборника „Разкази“, а през 1912г. Народният театър в София представя с голям успех пиесата му „Кърджалии“, драматична поема в три части.

По това време Александър Кипров се жени за красивата и талантлива актриса Милка Ламбрева, която завършва сценично изкуство в Париж и завръщайки се в България, дебютира в Народния театър с ролята на Офелия от „Хамлет“. Тя е звезда на театралната сцена, а той – известен писател и депутат от Прогресивно-либералната партия. Бъдещето на младото семейство изглежда безоблачно, но заради политическата му дейност и ролята му в някои събития Кипров е обект на нападки непрекъснато. Той е обвинен за връзките му с цар Фердинанд и за пътуване до Швейцария, където през 1916г. е командирован с цел да изясни пред света българската кауза и позициите на страната в хода на Първата световна война. При управлението на Александър Стамболийски земеделското правителство назначава Кипров за началник на канцеларията на Фонда за сираците от войните, а по-късно за инспектор в дирекция „Храноизнос“. По време на на една служебна командировка в Хасково той получава остри болки в стомаха. Усетил наближаващата смърт, Александър Кипров не тръгва за София, а в противоположната посока – към родния си град. Умира на 23 декември 1931г. Последното му желание е да бъде погребан в двора на построеното с неговото съдействие сиропиталище.

Историята на Нури

Изготвено от: Иван Чончев

share

Вашият коментар