Свиленградски речник , лафове и фрази – част О

Одяя, Одеянка  – Одеве, преди малко. „Одяя каза едно, сигя друго“
Одма –Тръгни веднага, дишара, омитай се.
Ол, Олуйти, Олвяту – Вол, воловете. Погражданените от Райкова Могила и Димитровче още си служат с „олвяту“.
Омутай гу – Свий го, намотай го, разбъркай го, навий го.
Омутана работа – Объркана, трудно разрешим проблем.
О́мри – умри.
О́стай – остави. „Остай таа работа“, „остай съ от тоо мерак!“
О́тур гу – Отвори го.
Отпенъх гъ – Отключих я. „Отпинъ вратата!“
Охоо – Одавна беше. Колкото по-дълго е О-то, толкова по-отдавна е било. Като вица за дядото, запитан от кога не е бил при жена: „Охооо“
Охо – Наистина, да, окей. Въпреки приказливи, свиленградчани изразяват много неща с тия три букви. Според интонацията означава по-малко, или повече съгласие, категорично, или колеблимо потвърждение. „Ще дойдеш ли с мен?“ „Охо“ – ще дойде. Като клъвне рибата – радостно „Охо!“ Охо означава дори и здрасти, здравей.
Охаа –  Радостно възклицание. Когато се вади уловена риба, при намиране на пара. И от кеф – когато се потопи в Марица през цяло лято.

Преписано от книгата на: Христо Полихронов

А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́

Свиленградски речник , лафове и фрази – част Н

НАА – Категорично несъгласие, ударението пада на първото „А“. Произнася се с неприлично движение на ръцете, или показване на среден пръст. Споменатият по-горе Добри Спасов и зъболекарят Ташо Трендафилов, запален рибар, се гощават с риба в кухнята на ресторанта. Докторът деликатно отделя костите и си хапва, а на бай Добри ушите му плющят, при това не отделя костите – започва от опашката и свършва с главата. Докторът го гледа и се пули. „Ко мъ зяпаш докторе, чакаш да съ задая ли? Наа!“, вика му Добри с пълна уста и завира юмрук в лицето му.

НА́ПРАЙ – Направи. На язовир Каламица се провежда състезание по риболов – всеки клечи над въдицата си, кой вади по нещо, кой не. Запалянковци много, но всички погледи са обърнати към баш рибаря и майстор на лакърдиййте Жеко Картела . Не чакат дълго! Жеко с една ръка крепи пръчката, а с другата тупка по коляно и декламира молитвата: „Хайди мъ, рибке, фанъ съ мъ, напрай мъ чиляк мъ!“ Сиирджиите остават доволни, а и кога не е било така, щом Картела е наблиза.

НАЗАТЪ – Назад. „Дай назатъ“ – дай назад.

НАПРЕШ – Напред. „По-напреш я, тугава ти“.

НАСКА – Нататък. Изразява посока – настука, наска, напреш, назатъ. Преди години се случи да се возя на трамвай (за пръв път) с група все кандидатстващи за нещо. Между тях сме само двама свиленградчани – аз и Христо станчев. Пред една спирка трамваят намали и едно момиче понечи да слезе в движение. Христо я хвана за ръката и вика: „Нимой хрипка наска, отъ ки съ обърнеш бар два кавака долу!“ Спряното момиче се пули, а и останалите от групата. Кой можеше да преведе, Христо е смутен и скован. Преведох криво-ляво. И наоколо се успокоиха (с известно колебание), че между нас няма чужденци. Тогава чужденците се гледаха накриво.

НАЙДЪХ – Намерих. „Разгеле, найдъх си ключа!“. „Изпъдих го, та найдъх рахатъ!“.

НАКЛА́ДЕНО – Всички туршии се наклават – зеле, чушки, зелени домати, грозде, круши. „Неска накладъхъ лахната (Зеле. Лъхнъ баскъсъ – прясно зеле с овнешко.), утре краставичките“. Наклава се и огъня, но това не е само свиленградско.

НАГРО́КНУВА – Нагарча. Много хора го произнасят, но се запомни спасчовото (Спас Добрев). В кафенето край него си поръчват кой кола, кой киви за разреждане на алкохола, ама Спасчо няма пари ни за коняк, ни за кола, похарчил ги е за кебапчета, та се върти, поти се. Накрая вика сервитьора: “ Дай ба от тва дет нагронуа!“ Има е предвид тоник, смятайки, че тая мътилка е по-евтина. Спас, горкия все си няма пари за пийкане, защото предпочита да ги харчи за хапване, няма да е по долу от родата я. Но по време на големите банкети беше добре. Там, както обикновено се отсяват пиячите, с тях разбира се и Спас, макар, че не е много по пиенето. За пиене е останало, ама няма вече мезе. Гледат Спасчо – отива си, мъкне от джобовете кебапче и си хапва мезенце. „Ко мъ дледти ба, келнерти като обираха мезетата, къде бяхте!“

НАГРО́ЧЕНО – Времето е навъсено, на дъжд. „Кот съ иъ нагрочило, май ки лити“.

НАСТУ́КА – Насам. „Дай ги настука!“

НАХАКАНО – Нахакън мъж – корнас, мъжествен. Нахакано – пълно. „Язовира е нахакан с риба“ , „Салмата му е нахакана с крадени кауни“.

НАФИЛЕ – „Работата е на филе“- работата отива на зле.

НАПЪВА, ЗАПЪВА – Съпротивлява се, мъчи се. „Напънах съ, ама не става, това нещо се запъва и не мърда.

НАПИНАМ СЕ  – Напинам се (напъвам се) да го избутам, да го изкъртя, да го преметна, да го дигна.

НАПЕНЪХ СЪ – Натърчах се. „Напенах се и го фанах“. Този глагол няма сегашно време, а само минало и бъдеще, като ударението на бъдещето отива на първата сричка – „Ки съ напъъна“, при това след П-то е несъществуващата в писмената реч буква“ИЪ“.

НЕКА – Освен за пожелание, тук е за потвърждение за много неща: „Да взема ли халва?“ – нека. „Турнах ти одеало в колата“ – нека. „Да му завия ли един шамар?“ – нека, хак му е.

НЕКЪТИ – Нокти. „Таа има некъти кат на карталъ“.

НЕХИ – Нея, на нея. „Ще и дам да разбере на нехи!“, „На нехи нищо и няма, ама питаш ли мени!“

НЕЙСИ, НЕЙСА – Най-после, и така… „Нейси, пристигнахме“. Означава още и впрочем. На свиленградчани е присъщо да говорят безконечно за нещо дребно, да разклоняват и разкрасяват и да забравят за какво е ставало дума, та, за да опреснят паметта си, казват „нейси“.

НИ МЪ ШЕ – Не ме иска. „Не гъ ще“- не я иска, „Не гу ще“- не го иска.

НИМОЙ – Недей. „Нимой мъ закача!“ Извън нашият окръг нимой означава не може. Нашенеца много трудно изхвърля от речника си „нимой“.

НИМОЙ Я – Недей яж.

НИМОЙ МЕ – Не мети.

НИМОЙ ЧЕ – Недей да четеш.

НИКПЪТЪ – Никога, никой път. „Никпътъ не съм ходил там“.

НЯКПЪТЪ – Някой път, от време на време. „Се някпътъ ки съ видим“.

НОЙДЕН, НОЙДЕНКА – Завчера.

НУГА, НУГИ – Крак, крака. „Тва се в нуглите ми съ мота“.

НУНЮ, НУНУ – Кум. Нунче-  сина на кума.

НУС – Нос. „Глей, глей, нус кат камба!“

НЯМА КО – Няма какво, няма как.

Свиленградски речник , лафове и фрази – част О

Преписано от книгата на: Христо Полихронов

А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́

Свиленградски речник , лафове и фрази – част М

МА́ЗНУ – Тук не се прилага за мазнина. По-скоро мазно е шосето, стълбите, паркета (вместо гладко). „Шоща мазна ама – жам!“ – шосето гладко като стъкло.

МАЦАМ – Цапам.

МА́КСУМ – Таман, много добре, точно за това. „Добра ли е манджата“ Максус. „Стигнаха ли ти парите за телевизора?“ – Максус, таман. „Ще я свършим ли оная работа?“ – Максус за нас работа (таман за нас работа).

МАКСУ́ЛА – Най-доброто, първо качество – пашкули, памук, тютюн;

МЕРДЮВЕ́НЪ – Стълба. Турска дума, ама поради една лихонска история, така е навлязла в „езика“, че и младите знаят какво е мердювенъ. Дядо Георги (дядо Ревлю от Гебран) доживя до времето, когато полетяха първите изкуствени спътници. Ослушва се дядо Ревлю – навсякъде това се говори, горе фъркало куче в желязна кошара, та човек щели да пратят на месчънта. Заобиколен от млади лихони, той упорито клати глава: „Ниша гу напраят, няма такъв мврдювенъ!“ Дядо Ревлю имаше дъщеря Фоти. Когато роди втори път, понеже дядото си беше стиснат, вика на бабата: „Айде бабо, още един кумат!“ Значи – още едно парче хляб на синийта.

Свиленградски речник с буквата М

МЕСЕЧИНЪ – Месечина. Не само дядо Ревлю и вика така.

МЕ́ХЧАНУ, МЕ́СЧАНУ – Само месо, без мазнина. „Хайде улум, хапни си, мехчънку от кавърмата!“

МЕРА́НГА – Декоративно малко пъпешче. Отглеждаха ги само за миризмата на пъпеш – силна и приятна, разставяха ги тук-там из стаите, за да мирише на хубаво. Когато бяха на изчезване, Милчо Пипиша правеше бизнес – носеше ги на морето за чужденците. Сега семето е изчезнало, говори се, че Милчо има, но не го дава на никой.

МИСКИ́НЪ – Мръсен, пис по нрав човек.

МИ́ЛВАТ СЪ – Галят се. „Той си мялува колата“ – пази я.

МИНДЪБУ́Р – Лош човек.

МИШИКА – Дребен човек, хитрец, вре се навсякъде.

МИШ-МАШ – Манджа с много запържен лук и различен зарзават.

МИШ-МАШ – казват на нещо объркано.“Това не е работа – миш-маш!“

МЕЗЮВЕРДЖИЯ – Завистлив и егоист човек, който прави мизерии.

МЛОГУ – Многу (много).

МРЪЦКА – Ситно мърда. „Рибата мръцка“. За Гого Тентата от черменската махала мръцка жената. Той не беше с всичкия си, но му намериха булка. Ляга си първата вечер с булката , а черменските лихони са на поста си ди малкото жамче край пътя и слушат. По някое време – „Мой мъцка ее!“, след време пак „Май мъцка ее!“ Той и с говора не беше добре.

МРЪХТИ – Чумее, увяхва. „Царевицата мръхти, трябва да се полее“.

МРА́ЗИ – Студено. Корена на думата е мраз (студ), от който произлиза „мразовите зима“, „мразовито време“. От студ не може да произлезе студовита зима, а и коренът студ се различава в много противоположни понятия – мрази ми, е точно на мястото си, макар извън Свиленград да изглежда неправилно.

МУРРЯНА – Мряна.

МУШАМБА́ – Мушама. Една вечер Огнян Табака, синът на Жан аптекара и някои други решили да правят серенада на дядо Тодор Маджара и нахлуват в двора му с грамофон. Понеже времето било влажно, си сложили мушамите. Сменяли плочи, навивали грамофона, докато събудят дядо Тодор. Погледнал стопанина от жама, гледа, чуди се и вика „Ставай бабо, пълен дор с мушамби!“

МУНДА́Р – Който ходи мръсен и говори мръсни работи.

МУХЛЮ – Смотан човек и нечистоплътен.

МЪ, МА – Вместо бе. Обръщение към жена: „Нимой така мъ!“ – недей така бе. „Хайде ма!“ – хайде бе.

МЪРИ – грубо обръщение към жена: „Мълчи мъри!“

МЪРДА – Мързелив. „Остай гу таа мърда, ки на изложи!“

МЪРМЪНИК – Мърморко. „Не мога да гу трая тоо мърмъник!“

МЪНЗО́СВА – Кара се, критикува, кълне. „Таа наща все манзосва!“

МЪРНИНКА – Съвсем малко. „Дай да си отгризна мърнинка!“

Свиленградски речник , лафове и фрази – част Н

Преписано от книгата на: Христо Полихронов

А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́

Свиленградски речник , лафове и фрази – част Л

ЛАМБА – Газена лампа. Какво ли е имало друго преди 80 години.

ЛАХЪ́М – Подмол. Има ги под брега на река Марица, там лежат сомове.

ЛА́НГЮР – Слаба ракия, паток.

ЛА́ПУШКИ – „Пърди на лапушки“ – Мързелив човек не обича да работи.

ЛАЗИ – Пълзи.

ЛАКЪРДИ́Я – Лаф, приказка. „Жеко, я кажи някоя лакърдия, та всички да млъкнат!“ Жеко Картела е майстор на лакърдиите.

ЛА́ХНА – Зеле. Лъхнъ баскъсъ – прясно зеле с овнешко.

ЛЕЛЕК – Щъркел. Прелетна птица, която не се яде, но кой знае защо децата от бандарлийската махала решили, че се продава. Отишли пред жановата аптека да търсят Жан аптекаря. Жан беше и като доктор. Жан Пищимаджан беше отзивчив аптекар и лечител, като чул децата да викат, показал се на вратата. „Чич Жан, купоош ли малки лелечета?“, викат те, носейки едно малко щъркелче. Те често му досаждаха със стока, която не му върши работа, за това ги гонеше.

ЛЕ́ФТЕР, ЛЕ́ФТЕРУ – Ерген. Лефтер викаха обикновено на стар ерген.

ЛИТИ – Вали. За нашенците птиците не летят, а фърчат.

ЛИХО́НЪ – Човек, който се лихони, шегува се не на място.

ЛИХ – Същото.

ЛОЧКА – Малко гьолче. Лочка е и междухълмието на женските гърди.

ЛОНГУ́Р – Тежък отпуснат човек. Такъв беше дядо Колю цепелина. Което след време се оказа камуфлаж, привидно. Бил е тежък само на килограми. Невъзможно беше някой да се сети, че този копанарин може да бъде дълбоко законспириран английски шпионин. За разлика от другите бездомници, никой не знаеше къде нощува, виждаха го само денем. Ходеше по къщите за паница чорба, или за шепа ушав, като тъпаше някаква негова игра и опяваше името си: „Дядо Колю цепелина, фъш-фъш, фъш-фъш“. Дрехата му не можеше да скрие тлъстият му корем. Ядеше всичко – Ланска сланина, смесени манджи, отделени за кучета, зигориди, червив ушаф. Често го виждаха по река Марица – гмуркаше се като морж, майсторски вадеше риба на ръце. Вадеше и сом.

Беше по време на Втората световна война, резиденцията му е била тук, по турската граница. След войната, когато Турция и България взеха да водят някакви преговори, един наш делегат (също бивш разузнавач) го разпознал в Одрин. Бил приятно изненадан и му се обадил с обръщението“дядо Колю“. „Тук няма дядо Колю, колега, пред теб е полковник Томпсън от английското разузнаване!“ Но веднага след войната дойде студената война, та играта на разузнаване продължи със същото, може би и с по-бързо темпо. този наш разузнавач от син, го направиха червен и отново го изпратиха отвъд граница. Само че – много скоро изчезна, или колегата му дядо Колю го е преустроил, или нашите са го елиминирали, че са му нямали доверие. Двоен шпионин не е за всеки работа.

ЛЬОПТЮ  – Наивен, спънат човек.

ЛЬО́ХМАН – Едър, отпуснат, повлекан.

Свиленградски речник , лафове и фрази – част М

Преписано от книгата на: Христо Полихронов

А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́