Свиленградски речник , лафове и фрази – част 1
АВЛЍЯ – Двор . По-старото поколение помни тъмните дворове , помни и първото електричество , с по една-две крушки , колкото стопаните да вечерят след полската работа . Като нещо ново и полезно , всички са били доволни . Освен един – дядо Георги ( дядо Ревлю ) от Гебран . Някои , между които Жеко Картела , Христо Тиката и Ангел Вълчев това и чакали , нахлули в двора му като комисия от горе .
„Ял не ял – оплаква се дядо Георги , – три и половина , свети като цигара , три и половина“ . Значи , все толкова се плаща .
„Тоо кой е ?“ – пита дядото като сочи Тиката , който се протяга да хване крушката над главата му .
„Този е по така , дедо“ – отговаря му някой , правейки се на софиянец .
„А тоо , дет крачи из двора“ ? „Тоо дългия ли – намесва се Тиката , – той е по авлиите“ .
Ангел Вълчев крачи и мери , а всички знаят , че дядо Ревлю има спор с комшията , къде точно минава границата .Когато Ангел се спира и отсича с ръка , Къртела успокоява стопанина: „Видя ли , твоя си е авлийта“!
„Аах , неговата мамица – вика дядо Ревлю хем радостен , хем ядосан , – ки дадеш вика мойто си парче , та хоро ки играйш. Ха сигя да те видя , от една неделя да си умрял , пак ке тъ истъпаня една сопа по гърба. Авлийта та авлийта , на ти една авлия“.
АДЖАБА – Нима . „Ки гу оставим аджеба на оня посрю“
АДЕТЪ – Обичай .
АДЖАР НОВО – Съвсем ново и хубаво .
АЙКЪРЪ – Напречно , Греда , сложена напречно на другите . Навремето слагаха на портите айкъра прът за по-сигурно.
АМЛАДЍСВАНЕ – Състезание . Всеки играе с нещо свое , например с тояги . Хвърлят се нависоко или надалече .
АНЪ́ННЪМЪ – Копеле , кучи син .
АМБА́ – Потвърждение и по-рядко отрицание , зависи от интонацията . Говори се за една мома , която се запознала с офицер в градската градина . Тази градина пред сегашната библиотека , беше единственото място за ежедневна разходка на младите . Майките и бабите , облегнати на оградата , или насядали по пейките , следяха да зърнат дъщерите и синовете си , да разберът с кого ходят и с кого си имат работа . Движението беше обиколно , две колони една срещу друга , по двама по трима , така че , всеки да види всеки , като си сменяха посоката , прехвърляйки се в насрещното движение . Над алеята за движение бяха надвиснали огромни кипариси , образувайки тунел на един ръст височина . Височината беше все такава , защото всяко надвиснало клонче се откъсваше , едно да не пречи , друго за занимавка . По средата на градината имаше басейн с шадраван , понякога в басейна плуваха рибки . Всяка неделя над вечер , когато , привършвайки къщната , или полската работа , младежта се сипваше там , пристигаше военна музика , която изпълняваше забавни мелодии – стари шлагери , валсове , хороводни . Музиката се дирижираше от старшина капелмайстор , но обикновено присъстваха и офицери , дошли за разтуха , или да се запознаят с някоя мома . Именно с тях един се запознала нашата мома , името на която е изгубено в многото преповтаряне на случката . Разбира се офицерът ще задава въпроси за да се опознаят :Вие навярно сте от града , госпожице?“ Отговорът е „амба“ , тоест „да“ . Любопитният офицер между другото пита : „Тук, както навсякъде , има интелигенция и простолюдие , вие навярно сте от интелигенцията“ . Отговорът е отново „амба“ . „А бихте ли дошли с мен да се разходим край Марица?“ „Амбаа!“ Значи „Не , дума да не става“ . Този път „амба“ вместо потвърждение и съгласие , е отрицание и несъгласие .
АМАН – Многозначно в бита на свиленградчани . Няма точен заместител в литературният език . Точното и значение се търси в емоционалното звучение на думата .Формалният смисъл е : Недей , не дай боже , дано да не стане , не ме измъчвай , не ме убивай . При нас значението е по-смекчено : Аман от глупости , аман от тези разбойници .
АРНЍСА – Спря , или почти спря да вали – дъжд , сняг .
АРКАЙСТЕНЕ – По гръб . „Всички аркайстене , чорбаджи – докладва помощника , – всички лежат!“
АРГЮНЛИЯ – Човек с широка душа , съпричастен , ларш .
АРТЪ́К – Нещо , което остава , излишно .
АРАЛЪ́К – Пролука между дъските , на дюшемето , оградата , стената .
АРМУ́ДА – По турски е круша , но нашенци викат армуда на вид круша , висока с едри плодове , които зреят на есен , чак по кръстовден .
АСЛЪ́ – Защо не . Съгласие но не изцяло . „Хайде да се вземем чунким кой ли ке ни види“ . „Аслъ“ – значи , може , защо не .
АРАТИ́К – Приятел . АРАТИК ГЮНЮ – един ден в градината , когато се събират стари приятели , накичени , весели . Както сегашното мъжко парти но не съвсем .
АРА́ – Междуредието в зеленчуковата градина , или в посевите на нивата , бразда , карък .
А́ФИДЪЪРСЕН – Похвала и понякога извинение . И несъгласие : „Афидъърсън , ама…“ – извинявай , ама не е точно така .
А́ШКОЛСУН – Браво . При нас понякога е подигравка : „Ашколсун бе ешек“ – Браво бе магаре .
АХЪ́ АХЪ́ – Съгласие и понякога несъгласие , значи не , опасно било .
АХМА́К – Обидно . За глупав човек ( който не присъства ) .
Свиленградски речник , лафове и фрази – част Б
Преписано от книгата на: Христо Полихронов
