Коледен концерт – спектакъл на фолклорен ансамбъл „Тракия“, ще се проведе в спортната зала на Свиленград, на 18.12.2014г. от 18:30ч.
Концертът ще бъде с продължителност около час и половина, като в него ще участват над 5о танцьори, музиканти и певци от ансамбъл „Тракия“ Пловдив.
От 18:00ч. ще има 3о минутно подгряващо участие на мажоретките от клуб „Изида“ Свиленград.
Цена на билетите: 5лв./6лв.
Място за закупуване: Администрацията на Спортната зала в Свиленград
Телефон за връзка: 0887814999
Навуща са правоъгълни парчета от дебел плат, с които се увиват краката от стъпалата до коленете .
Народни танци
Танците на тракийците са изпълнени с радост и веселие. В тях откриваме типични движения на тялото, насочени надолу и отразяващи неразривната връзка на тракиеца със земята и нейното плодородие. Макар и по-рядко, могат да се забележат и акценти в танца към небето (като израз на желанието за освобождаване от ежедневието и грижите), но скоро те отново преминават в насочени движения към земята.
Народният танц в Тракия се играе в умерено (от жените) или бързо темпо (от мъжете). Движенията са съсредоточени предимно в краката, с непрекъснати пружинирания. Тракиецът танцува леко приклекнал, като съществена роля в танца имат ръцете. В женските танци ръцете са свободни и пластични, описващи много красиви движения. В мъжките танци, ръцете излъчват сила и достойнство. При много от изпълненията, мъжете изнасят ръце напред, назад и встрани, чрез което демонстрират дълбочинното преживяване на танца.
Тракийските хора обикновено са смесени. Типични са „сключените“, „водените“ и хората „на леса” (с кръстосан хват за пояса или ръцете).
Популярни танци от Тракийския край са:
Народна музика и инструменти
Народната песен в Тракия е спокойна, красива и нежна. За тракийската фолклорна област е характерно едногласното изпълнение на песни, които са богато орнаментирани. Репертоарът тук е всеобхватен. Чуват се седенкарски, трапезни, хороводни, епични, обредни и други песни.
Една от типичните особености на музикалния фолклор в региона е антифонното пеене – „отпяване”, при което група изпълнители пеят песента, а други им отпяват. Тракийската народна песен се изпълнява предимно от жени и обикновено е без размер или в неравноделен размер. Звученето й е изразително и силно, в ограничен тонов обем.
Кавалът е неразривно свързан с тракийската песен. Изпълнението на народна песен „звучи така сякаш кавал свири”. В много случаи слушателят има чувството, че кавалът сякаш “допява” мелодията на песента. Тракийският инструментален стил е уникален със своята кавалджийска хороводна мелодия. Тя е своеобразна музикална творба, изградена от няколко части – всяка различна, логично свързана със другата, но със свой индивидуален музикален заряд. Все пак в пределите на Тракия се срещат и други характерни инструменти – „джура” гайда (висока) и по-рядко гъдулка.
Популярни песни от Тракийския край са:
Обичаи, занаяти, носии
Народни обреди и обичаи: Кукери; Ладуване; Кумичене; Лазарки.
Народни занаяти: абаджийство (Стара Загора, Сливен); гайтанджийство (Карлово, Калофер, Сопот); мутафчийство (Копривщица, Панагюрище, Казанлък); медникарство (Пловдив, Пазарджик, Стара Загора); килимарство (Котел); ножарство (с. Шипка, Казанлъшко).
Народни носии: женска – сукманена носия; мъжка – чернодрешна носия.
Историческите „мазни” борби Къркпънар и седмицата на културните прояви се организират всяка година в края на месец юни и началото на месец юли в местността където е бил разположен дворцовия комплекс на султаните – Сарайичи и продължават една седмица. Тези борби се провеждат повече от 500 години . След олимпийските игри това е най-старата спортна проява просъществувала до наши дни. По време на схватките пехливаните са обути с кюспети и телата им са намазани със зехтин. Фестивала привлича зрители, държавни мъже и медии от цялата страна и чужбина. В културната програма участват извест
ни фолклорни ансамбли, артисти, певци и групи.
Пролетните празници „Какава” и „Хъдърлез” се провеждат всяка година на 5 и 6 май. Празникът „Хъдърлез” отговаря на нашия Гергьовден и се приема за начало на лятото. Празникът е посветен на двама мюсюлмански светци – Хъдър и Илияз – покровители на хората, животните и плодородието. Двамата винаги се движат в противоположна посока – ако единият върви на изток, другият върви на запад, ако единият върви на север, другият върви на юг. Това го правят за да помагат на хората от всички пространства. Според народната вяра те са невидими, но понякога се явяват в човешки образ и искат помощ, ако не я получат, тези които са отказали са обречени на неуспех, а понякога и на големи беди. Според народните вярвания двамата светци се срещат само веднъж в годината – между първи и пети май, за да разкажат къде са били и какви добри дела са свършили, с какво са помогнали на хората.
