Да си в Свиленград и да не опиташ прочутото малеби е все едно да идеш в Рим и да не видиш папата. Няма друго нещо като този десерт, което да е така трайно свързано с южния град.
По произход малебито е особено вкусен ориенталски сладкиш.
Никой не знае кога и как и била пренесено от арабските страни в Мустафапаша (днешен Свиленград, който до 1912 г. е в пределите на Османска Турция). Вероятно неговите неповторими качества са били решаващи то да измести от трапезата традиционните турски десерти ашуре, кадаиф, сютляш, както и по-малко известните тюрбанки, султанки, сарайки, кадънгьобек – онази кръгла масленка с фъстъче в средата, която напомня за белите и гъвкави кореми на ориенталските танцьорки. По онова време – в началото на миналия век, славата на свиленградското малеби е стигала далеч в пределите на Османската империя.
Малебито, както всички велики изобретения, е колкото просто, толкова и загадъчно. Състои се от бял крем, полят със сладък розовочервен сироп. При ядене тези две части се съчетават в любовен съюз, който те кара да затвориш очи от удоволствие. И за него важи златното правила на Ориента – да се дава по малко и само при голям успех. Съдържанието му е: ориз, мляко, захар и розова вода.
Защо обаче свиленградското малеби е уникално и не се среща никъде другаде по нашите ширини? Защо малебито, произведено в Пловдив го режат на триъгълничета като обикновена торта, в Хасково прилича повече на грис и само тук, в малкото градче край Марица, то се смята за ненадминато по вкус? Отговорът на този въпрос е в оригиналната рецепта, грижливо съхранявана без промяна вече 100 години. Технологията е тайна, както е тайна производството на „Кока-кола” и на швейцарските шоколади „Нестле”.
Един от първите и най-добри майстори на малеби бил Георги Карагеоргиев. Той получил свидетелство от Бургаската търговско-индустриална камара и бил провъзгласен за майстор по сладкарския занаят. Освен малеби Георги Карагеоргиев правел и биволски каймак –руло от сварено, гъсто биволско мляко, което се реже и се предлага със захарен сироп. Майсторът посветил в занаята синовете си, които отворили на чаршията в Мустафапаша сладкарска работилница „Пчела”, просъществувала до 9 септември 1944 г.
Традицията на фамилия Карагеоргиеви днес продължават Тодор и Димитър Вълкови. Правят го неизменно по оригиналната технология – фино смлян ориз се вари с мляко и вода дотогава, докато кремът стане гладък като белтък на яйце. След това приготвяме сиропа, казва Тодор Вълков, управител и главен технолог на фирмата. По разбираеми причини майсторът не отива по-далече в тънкостите на занаята. По думите му никъде другаде – нито в България, нито в Турция, произвеждат малеби като свиленградското. Препоръчва преди ядене малебито леко да се охлади. Добре е и да се отпие и глътка вода, за да се почувства истинския му аромат.
Днес малеби се предлага навсякъде в Свиленград – в сладкарници, кафенета и ресторанти. Не е изчислено колко малебита се изяждат на ден, но го обичат всички – от най-малките до най-възрастните, защото малебито е леко и носи чудния аромат на нещо екзотично, на някакъв далечен свят, примамлив и изкусителен.
Свиленградско малеби
Продукти за 6 порции :
- 1/2 ч. ч. оризово брашно или 150 г бял ориз
- 1/2 л вода
- 1/2 л прясно мляко
- За сиропа:
- 1 ч. ч. вода
- 1 ч. ч. захар
- безвредна червена сладкарска боя
- 4 с. л. розова вода
1. Оризовото брашно или оризът се накисва във вода 10 часа, след което се пасира в блендер.
2. Прясното мляко и водата се смесват и загряват. Добавя се разтвореното в 100 г вода оризово нишесте.
3. Вари се 5-6 минути при непрекъснато бъркане до сгъстяване.
4. Свареният гъст крем се разлива в предварително изплакнати със студена вода купички.
5. Сиропът се приготвя, като се сварява водата със захарта до пълното й разтваряне. След като сиропът изстине, се оцветява с червена сладкарска боя (само няколко кристалчета) и се ароматизира с розовата вода.
6. Малебито се охлажда и залива със сиропа непосредствено преди поднасяне, а не предварително.
Фолклор от Тракийска област
Написано от : Жечка Тодорова и Иван Чончев
