Свиленградски речник , лафове и фрази – част Д .

Да – Когато . „Да гъ фаним , тогава ки приказваме” – когато я хванем (рибата) тогава ще приказваме .

ДАА – Потвърждение и отрицание . „Дана ли нещо ?” „Даа” – с постепенно издигане на а-то , значи да . „Хрипкай ко чакаш!” „Даа” с постепенно снижаване на а-то , значи не , може да падне ако скочи .

ДАМА – Обор . Тукашна дума , употребяват я повече гебранци (Жители на Свиленград) .

ДАЯ́К – Бой .

ДАЛДИ́СВАМ – Гмуркам се . Всички свиленградчани мога да далдисват даже преди да се научат да плуват .Навремето когато Марица беше чиста и все още се намираха миди и яркорду , всичко се сипваше там в горещите дни – жените , уж да перат , се капеха с децата си , старци със съпун , закачен на шията , се плискаха .

Далдисахме има и друг смисъл: „Вече далдисахме , давай да върви” . Значи , хванали са нещо опасно , връщане назад няма .

ДА́РМАДАН – На пух и прах . „Тия пущини (мишките) , направили ми въсраба дармадан!”

ДА́РПЕРУШАН – Като дармадан . „Тяя деца ги оставиха сами , та напрайли всичко дарперушан!”

ДЕМЕ́К – Значи . Не всякога е значи , думата клони повече към въпросителна . Пр: „Ако не излезем , това значи да останем без хляб” . Тук думата „значи” не може да се замести с „демек” . Ако мъжът каже на жената „демек няма да излизаме” , той се допитва до жената .

ДЕРЕ́К – Стълб . Преди да се появят бетонните стълбове , електричеството и телефонните линии минаваха по дървени дереци . Дерек беше и дървото , което подпира гредата .

ДЕРНЕ́К – Събиране надвечер пред пътната врата на приказка хората . Там жените ( не рядко и мъжете) си разменят информация какво е станало из махалата . Смята се , че от там тръгват клюките .

ДЖИ́ЗГА – Детска игра с колело . Колелото от арматурно желязо се тика със специално закривена желязна пръчка .

ДЖИПАНЕ́ – Патрони за ловна пушка .

ДЖИЗДА́НЬ – Платнена торбичка с връв за прикачване през рамо . Това беше чантата за учебници и тетрадки на по-бедните деца , но някои от по-богатите се срамуваха да носят на гърба купеното сандъче и също бяха с джиздани .

ДЖУРАЛЕ́К – Цицина на главата . Децата едно време често ходеха с джуралеци , защото игрите не бяха електронни както сега . И не по-малко развиваха въображение при толкова много игри на открито .

ДИЗИ́Я – Навървена на връв , или на върбова пръчка риба . Малките нямат живилници , затова често змии и раци им измъкваха по някоя риба от дизията .

ДЮ́БИДЮС – Съвсем . „Дюбидис същия” – съвсем същия .

ДИХТИ́ – Задъхан . „На кучето му пече , често-често дихти” .

ДИ́ШАРА – Махай се . „Дишара от тука бе , пикльо!” .

ДИВАНЕ́ – Лек , несериозен човек . Една от богатия арсенал обидни думи на свиленградчани .

ДИКА́НЯ – Сглобка от дъски (червен як , чам ) , извита като дъно на лодка с размери около метър два . На долната страна са втъкнати на гъсто остри парчета от кремък . Тези кремъци (кремъли) режат сламата от разпръстнатите снопи жито . Като се надроби добре , сламта се отвява с дървена лопата , за да се отдели от зърното .

ДИП – Покрива се горе-долу с „доста” . „Дип си е харна булката” , „Дип си е харна направата” .

ДЮЛЬБЕ́НЬ – Женска забрадка за глава . Тук , в Тракия дюлъбените са с тъмен цвят – черни , мътно-кафяви , тъмносини .

ДРЪ́ГНА СЪ – Чеша се . Но не с гребен . Чешеш се където те сърби , ако ти е мръсна главата , ако имаш заздравяваща рана и пр. .

ДОНЬ ГУ – Донеси го . „Донь гу” м. и ср. Род . „Донь гъ” – ж. р. .

ДОКО́ПАХ ГО – Настигнах го , хванах го , фчопках го .„Най-после се докопах до вратата” – най после се добрах до вратата .

ДОР – Двор . От авлия , по пътя на словесния напредък до двор , та – дор .

ДУВАР – Стена на къща . Има по-тесен смисъл от „стена” , не можем да кажем дувар например на язовирната стена , или стена на пътната тухлена ограда .

ДЮСТАБАН – Дюстабанлия – човек с равни ходила , който не може да носи нормални обувки . Такива не ги вземат войници . Един нашенец , който едва ли е знаел , че е дюстабанлия , защото цял живот е ходил с цървули , отишъл в Одрин да си поръча обувки . Събува си десния крак да му вземе мярка обущаря турчин и чака . Майсторът му вдига ходилото и отсича: „Сен дюстабан , бе артик!” . Дюстабан , дюстабан , обува си кротко нашенеца цървула , качва се на колата и подкарва воловете . Какво е мислим по пътя за Свиленград не се знае , на Якъка , амен над града , си спомня думите на турчина , изплюва цигарата и обръща глава назад . „Сен дюстабан имънна сиктим турчин а !” – Ти си дюстабан , твойта майка турска а ! .

ДЮНЯ – Дюля .

ДЪГЪДЪК – Върви подскачайки .

ДЪЛЬ – Дали . „Дъль ки га земи , мъри ?” „Уха , той умира за ней” .

ДЪРМОНЬ – Кожено сито , (решето)

ДЪХУДА – Идва пристига . „Търчити марицата дъхуда!” , „Бягай куржийта дъхуда!”

Свиленградски речник , лафове и фрази – част Е

Преписано от книгата на: Христо Полихронов

А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́

Свиленградски речник , лафове и фрази – част Г .

Га – Когато . „Га гу фаниш , обади ми съ” , „Га ки иъ таа работа” – кога ще е тази работа . В говорната реч спомагателния глагол „е” няма писмен знак , защото се произнася едновременно като И , Е и Ъ . Отнася се само за женски род .

ГАГА – Човка , клъфтунь .Има и друг смисъл: „Не си ври гагата , дет не ти е работа!” – Не си завирай гагата(главата) където не ти е работа .

ГАЗОС – Навремето газираното питие беше само лимонадата . „Дай един газос” – газос е шишето заедно със съдържанието . Отначало вместо тенекиена запушалка , шишето имаше стъклено топче в гърловината , при силен натиск с големия пръст , газираната течност се освобождава и може да се пие . Тези топчета бяха идеални сфери и бяха най-добрите гилленца за игра . Отпосле производството на такива шишета оскъпява продукта , затова го спряха . Бяха заместени с шишета , снабдени с телена скоба и керамична тапа с гумичка . С търговска цел , за да е по-евтино , дойдоха тенекиените капачки , които могат да се отварят и с вилица .

ГАЛЬБА – Може би , като че ли , май . „Галъба ки лити” – май ще вали .

ГЕБЕ – Бременна .

ГЕЛЬМЕ – Пришелец . Свиленградчани са донякъде еснафи и гелеметата за тях не бяха от първа ръка хора . И сега има потомци на фамилия „Гельметата” , но името е на изчезване .

ГЕВЕЗЕ – Разглезен , обидчив човек . Гевезе викат и на човек , който навсякъде има гъдел , или се преструва , че има .

ГЕПАХ ГУ – Хванах го , фчопках го , откраднах го .

ГЕВРЕК – Солена закуска , кръгла , или на колело , кравайче . На кравайчето тук викаха халка . Всяка фурна (имаше ги много) правеше милинки , банички и гевреци . Има и „геврек човек” , който е крехък , не може да се бори и да спортува . Има и „Геврек дърво” , крехко , от което не става сап . Има и „Геврек смях” – „Ех , че гевре се смее оня !” .

ГИЧИНДЕ́ – Неотдавна . „Та , ей гичинде…” – станало е нещо неотдавна , но точно кога и той не знае .

ГУГУФТУ́РКА – Гугутка .

ГЬОСА – Сопа .

ГЮБРЕ – Тор . „Мястото е гюбрелия , за всичко става” .

ГЪРЛА́НА – Специално украшение с кръгла форма за младоженците , шаферите , кумовете и най-близките .

ГЬОЛЬ – Малко блато , азмак . Гьоловете има и по черните пътища след дъжд , по разбитите улици из града .

ГЬОЗ-ГЕРЕ – Непреводимо . „Гьоз – гере ми взе половината орехи и това е ” – най-нахално ми взе половината орехи .

ГРОБИ – Гробище . „Отивам на гробиту” – поредното съкращение на дума .

ГРОМ – Много тежко . „Не се дига , гром тижи” .

ГРОМ – Гръм . „Наблизо падна гром” – паднала гръмотевица , гръм .

ГОМНУ – Говно .

ГУ , ГЪ – ГО – „Дай гу” , „Фань гу (мъжки и среден род)” , „Фани гъ (женски род)” .

ГЪКА – Тъпче – сено . Сексуално – „Гъкай , гъкай!”

ГЮИС –Гърди . „Напреш , тракийци , с гюса напреш!” – Напред , тракийци , с гърдите напред! – останало от тракийските въстания .

ГЮЗЛЕМЕ́ – Баница с една кора , опечена отгоре на печката . Навремето имаше всичко в една сносна къща , но не се ядеше много месо , редовно се правеха гюзлемета , карталачета , катми . Бяха голяма вкусотия .

ГЮЛДУРМА́Ч – Кална , разводнена дупка по пътя .

ГЮРУЛТИЯ – Шумно множество . Гюрултия става междучасието , в кръчмите , на панаира .

ГЪРГЪНИ́СА – Гурка , вибрира . „Червата ми гъргънисат” , „Водата гъргъниса” – в тръбите , в чешмата .

ГОШО – Георги . Гошо викаха и викат на всяко мъжко прасе .

ГЬО́РМИДИК – Лакомник , човек , който няма наяждане . В Свиленград е имало знаменити лакомници .

ГЛА́МАВ – Глупав , не е с всичкия си .

ГЬОТЕРЕ – Има няколко значения: „Тръгна гьотере” – тръгна направо през нивата . „Орехи – гьотере” – орехи много . „Гьотереджия” – нескопосан майстор . „Гьотереджия” – магазинер , който безсрамно вдига цените .

ГЬО́ОМ – Уж . „Свируга си гьоом нищо не му пука” .

ГЮРЕ – Буйно . „Гюре върви царевицата” – Буйно расте царевицата .

ГЪС – Гъст , гъстак . На гъстото Свиленградчани викат „честу” , но една булка веднъж решила да се изрази по граждански , изпращайки мъжа си да вари петмеза . Понеже комшийката и Пенка и се похвалила , че техния петмес е гъст , тя вика след мъжа си: „Митьо , гледай да е като пенкиния гъс!” Митьо може да е знаел какъв е гъзъ на Пенка , но се подсмихнал и тръгнал към петмесчийницата . , защото се сееше тръстика , в една къща няма ли тенекия с петмес , значи няма зимнина . Преди тръстиката да иде на прасетата децата извиваха кочана и смучеха: „Их че благо” .

Свиленградски речник , лафове и фрази – част Д

Преписано от книгата на: Христо Полихронов

А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́

Това е втора част на Свиленградски речник , лафове и фрази – част Б

БАА – Отново потвърждение и отрицание: „Събра ли орехи ?” „Баа” с ниско аа , значи събрал . „Баа” с високо аа – не е събрал , имало пъдар . „Ба-ба” – категорично не.

Ба – В места бе . Възрастните тук още бакат , чува се дори и от децата по улицата . Навремето се употребяваше и от жените , когато говорят с мъже и когато мъжете им викаха „мъри” .

БА́РЕМ – Поне . „Няма боб” . „Барем за една манджа да имаше” .

БАЛАМА – Прост , наивен човек , който всеки може да излъже .

БАБУ́НА – Голям огън . Навремето децата по марта и сирница палеха огньове и се хвалеха кой по-голяма бабуна и направил .

БАЖА́ – Комин Бажалък – камина .

БАЖА́ ПАРЪСЪ́ – Данък на комин . Някога турски паша със заслуги в битката при Чермен (сега Ормениен) по време на инвазията на турците на Балканския полуостров получава от султана по-жизнено право да събира данък бажапаръсъ от кв. Гебран , тоест , където дими комин , от всяка къща . Незначителното султанско благоволение , но при 500 години робство можем да си представим колко поколения от рода на пашата са събирали данък от рядко населения тогава Гебран . Този факт говори , че битката се е водила отвъд Марица и , че така наречената Сръбска гробница също е някъде там . Въпреки научно-историческите спорове . Гвбранци са запомнили строежа на бетонните диги и твърдят , че до моста (откъм кръчмата) са изровени много черепи . Може и да е истина , защото тогава мост не е имало , нито град , селище на района е бил Чермен , след битката българите от съседните села са събрали каквото могат от мъртвите и са ги погребали . От друга страна старите черменци казват , че около Чермен е имало местност „Сръб-санда” , т. е. сръбско гробище . Сигурно и двете версии са истина , жертвите са били толкова много , че и на други места може да има гробища .

Във връзка с посоченият паша може да се смята че Гебран и след построяването на моста е имам някакъв административен статус , нали е бил собственост на паша . В потвърждение на това е намереният в Гебран печат „Гебранско кметство” (при изкопа на яма в двора на Иван Стратиев , третата къща след моста) . Печатът беше предаден за музейната сбирка , но изчезна заедно със сбирката , преди да бъде заведен в инвентарната книга . Инвентарна книга нямаше и след откриването на сбирката , тогава аз бях проектант и изпълнител на същата . По време на Балканската война сръбският военачалник превел войските си през Чермен и устроил молебен в чест на падналите сърби . (По записките на един учител писар при българските войски тогава) . Всъщност в първия отпор срещу турците са участвали войски от всички балкански народи , сърбите едва ли са били болшинство , както сочи тяхната история и както нашата мълчи по този повод . Опасността тогава е била далеч от техните поселища . Тогава в средновековна Европа е имало само две държавни формации , макар и разделени на болярства – Византия и България .

БАБИНО ПРОСО – Сняг не на снежинка , а като просо .

БАБНЯ – Бамия .

БАЯ – По средата между нищо и много . Употребява се за много неща : бая орехи , бая риба , бая дълъг , бая ядохме , бая огладняхме , бая бой ядохме .

БАЯ́ТНО – В смисъл не прясно . Манджата баятна , сиренето , месото . Всичко вчерашно и завчерашно е баятно .

БАЯДИ́СА – Припаднал , или почти припаднал . Или му е станало байгън: „Баялдисах от ядене” . От глад , от лежане , от работа .

БА́ЗБАЯ – Няма аналог . „Базбая ми ти мъж” – голям и силен мъж . „Няма да го изоре ли ? Базбая ми ти трактор кара” .

БАРАБА́Р – Заедно , Барабар звучи по-убедително ! „Подкараха го барабар с онците” . „Изгоря барабар със стоката” . „Окъпаха го барабар с дрехите” .

БАХЧА́ – Черничева градина . Някои викат и на зеленчуковата градина бахча . От бахчованница.

БАХЧОВА́ННИЦА – Зеленчукова градина .

БА́МБАШКА – Съвсем различно . „Бамбашка работа” – това е друга работа . „Бамбашка човек” – тук значението е за човек , различен от другите , особен (за лошо или за хубаво) .

БАШ – Първи , първо , най-хубаво , супер . „Дали баш” – първи от лудите . „Баш за нас работа” – тъкмо за нас работа . „Башама беля” – голяма беля .

БАИР – Освен за високо място ,свиленградчанина смята за баир всичко което е извън града . „Днес ме нямаше , бях на баира” . Баира даже е прилагателно към нещо: „Баирски карпузи” – на високото , каменливо място дините са по-сладки . „Баирски домати” – не се поливат и дават много .

БА́СКЕРЕТЬ – Понякога , от време на време .

БАБА́Ч – Голям. „Бабач шаран , бабач мъж , овен , заек” .

БА́ДЯНА – Един кат боя , или вар на стената . Баденарка – четка , голяма и кръгла , с дълъг косъм , за боядисване само на стени .

БАРА́К – „Къв си само барак!” – за човек , обикновено дете , което се е обарачило (изцапало) с боя или сажди .

БЕТ – Пълен извън мярка човек . Обикновено се отнася за дебела жена .

БЕСЛЕМЕ́ – Женско агне , оставено за разплод . Беслеме се казва и на осиновено дете . „Гледам го като беслеме и пак недоволен” – тук става въпрос за добре гледан и разглезен човек .

БЕ́ЛКИ , БЕ́ЛКИМ – Дано , дай боже . „Да му бутнем рушвет , белким става работа” , „Иди на врач , белким ти помогне” .

БЕРДЕ́Н – Веднага . Понякога служи за подигравка . Говори се за един свиленградчанин , който , когато Одрин беше наш се връщал от там , напазарил каквото може и , подканяйки воловете да бързат , се мъчил да хване огън с чакмака . От Одрин се мъчил и все не хваща . Най-после , едва над града , на Якъка праханта светнала . „Берден тутту!” , светнал и той от радост и сръгал воловете с остена . Сега и на запалките , които хващат на третия път , ми викат берден тутту .

БЕТЕ́Р – Съвсем лошо . „Да крадеш е лошо ама неговото е бетер , аратик , оголи магазина , че посяга и към склада” . Това не го е казал Петър Делянов , пожизненият председател на РПК , а някой друг , той не обичаше да гони хората си . Понякога бетер се отнася и за много: „Има ли риба , там дето ще ходим ?” „Бетер!” – Значи има излишно много .

БРЪНТИ́Я – Курва . Брънтия е много лошо за една жена , но никога не се казва на очи , защото , освен свободна , тя е и по нрав разкапана . Брънтия има и една местност край Свиленград , която не е с такава лоша слава , плодовита е и всеки се стреми към нея . Не се знае от къде е името .

БОШ ЛАФ – Празни приказки – по превод . „Приказваш бош лаф приказки , аратик” – това е побългаряване , но точно . Отнася се не само за приказки: „Това , дето ще го правим е бош лаф работа , я да го зарежем” т. е. , всичко , което ще завършиш неуспешно , е бош лаф .

БО́МБОК – Посрана работа . (Бок – гомно) . Отнася се за всичко , което мирише на лошо и в преносен смисъл: „Аранжорката подреди витрината ама , бомбок” . Значи , аранжорката е оставила миризмата си на некадърност . Думата , има всички нюанси на лошата миризма .

БОЛ – Много и премного .

БОЗАЛЪ́К – Тревясало място , храсталак , въди само плевели и за нищо не става . Може да влезе в работа , но не си заслужава труда .

БО́РА – Внезапен вятър , силен , сух , с прахоляци .

БЪРКАНИ́ЦА – Мътеница , айрян . Бърканицата е това , което остава след като се избие маслото от млякото . Но сегашния айрян , дето го правим от кисело мляко и вода е помия в сравнение с бърканицата . Бърканицата режи като газирана , леко накиселява , освежава и е богата на витамини и полезна за организма съставки .

БИ́ВА – Дума с широко значение . Винаги е положителен отговор на зададен въпрос „Как си?” „Бива” . Хвана ли рина , набра ли орехи , как е жътвата , набра ли домати , плажа хубав ли е , баща ти как е , как си със здравето , добър ли е пътят – ако всичко е добре – „Бива” . Но зависи от интонацията на отговора , обикновено „бива” е нещо средно хубаво или малко над средното . Тази дума е така вкоренена в свиленградчани , с тия четири букви , зависи как са произнесени , могат да отгатнат настроението и положението на запитания . Разбира се , не като Кътю и Вътю , трябва да имат ако не придобита , то вродена интелигентност .

БИНДИ́СА – Хареса . Жена ,ядене , песен . Тръндю , който беше извор на свиленградски лафове , от него се учеше дори най-големия майстор Жеко Картела , употребяваше любимата си дума биндиса докато умре . Носеше се с връзка , бомбе и бяла риза , макар и мръсна . Кой не помни неговата „Аах колко е жестоко” , за хубаво и за лошо . Не беше на „ба” , или „ма” а на литературното „бе”: „А бее , какво да ти кажа…..” . „Не така бе ,инак” . Приютяваше се където намери , дори и в гробищата . Като го питаш какво му е хубавото на гробито , той имаше отговор: „Китки , китки . Мирише на ливанто , на цъфнали бадеми , а вечер едно пиле като вика хуу-хуу , как да не спиш сладко – сладко” . Приютяваше се и при жени . Няколко години с пияната Марго , носеше и риба , а тя я продаваше и купуваше вино , от което пиеше и той , ако е останало . Веднъж беше се заженил . Бяхме седнали с Жеко Картела в ресторант „Република” , когато той дойде и седна при нас . Изпи набързо ракията си и стана . Никога не е било Тръндю да бърза . „Къде бе Тръндьо” „Отивам при жената , артик . Много си я уважавам” . „Я!” – изненада се Жеко . „Сгодих се , така да се каже . Ах колко е жестоко” . И излезе . Почудихме се , почудиме какъв ще е този годеж , на Жеко отсече: „Значи сме на годеж” . И тръгнахме . Тръндю живееше наблизо , в изоставената сигонева къща . Почукахме , влязохме и , какво да видим – седяха на един тюфлек , рамо до рамо , с една пълничка , доста пъсна (мургава) жена , до тях дамаджана и две водни чаши с вино . Е , обичайното „ха наздраве , честито” , пихме и ние от две пластмасови чаши . Жеко пита годеницата: „Ти от къде си , булка?” „От слънчув бряг” , отговаря тя след известно колебание . Разбрахме от къде може да е годеницата и като каква е . На другия ден Жеко го пита не е ли циганка. „Абее , циганка , миганка , биндисах си я . Той и Маргото биндиса след време” .

Тръндю за всичко имаше отговор . Светкавичен . Веднъж в кръчмата си поръчал сурови кюфтета за мезе . Келнерката му ги сервирала , но не си тръгнала да си гледа работата , ами застанала зад него , да види какво аджаба ще прави Тръндю съ суровите кюфтета . Присъединили се и останалите две сервитьорки . Не се сдържала първата и пита: „Абе , бай Тръндю , как така ядеш сурови кюфтета?” . Тъй като той ги познава що за стока са , веднага намира отговор: „А вие снощи като ги ядохте ония работи , пекани ли бяха?”

БИЛЯ́ – Даже. „Шефа даде ли ти обещаните 20 лв ?“ „Отгоре биля” . „Скара ли се на момчето?” „Бой яде биля” .

БИЗЕ́Й – Суче . Агнето бизей от майката , детето , телето .

БИ́БА – Пуйка .

БИ́СКИ – Женски гърди .

БИЗ-БИЗЕ – Двама и повече близки приятели . „Тия двамата все се водят заедно” . „Те са биз-бизе , пърдят в едни гащи” . Така че , понякога тази близост буди ирония .

БЯ́МБА – Завеян човек , който говори врели-накипели .

БРЕ – Възклицание при изненада . Бре е и грубо обръщение на жена към мъж . „А бре дърт пордотин с пордотина ти , какво правиш!” – кара се бабата на дядото . Понякога е присмех: „Бре , бре , бре , посмали малко” . „Брее” е „не може” – „Дай да си отхапя” . „Брее” . „Дай да тъ бацна” . „Брее” .

БРИША – Бърша – дъските , праха , петната . Бриша е и хвалба на женкарите : „Как си бришиш ли ?” „Ухаа , бриша , бриша !” .

БРУ́НЗИ СЕ – Сърди се с мимика с устните , Децата се брунзят преди да заплачат .

БУБА – Копринена буба . За малките деца всички буболечки са буби .

БУХЧА́ – Вързоп набързо приготвен с дрехи и храна за из път . Навремето , когато Марица заливаше Гебран , гебранци всичко що е застрашено от мокротия , слагаха в бухчи , готови да ги качат по таваните .

БЪХТЕ́ – Бие . Понякога е дълго и трудно ходене: „Кат се успа за рейса , сега да бъхте път до гарата”

БУНЕ́ЛА – Вилица .

БЛАГО – За нашенци доскоро (а и сега) всичко сладко беше благо . Захарта е блага , сока на тръстиката , меда , карпузата . За нашенци сладка е вкусната манджа: „Мм , сладка манджа!”

БЛЕЩИ СЕ – Блещи се изплашения , или изненадания човек , като несъзнателно очите му се разширяват . Блещи се при гняв и караница , при разпален спор . „Виновен си , ко ми съ блещиш!?”

БУДАК – Чеп . От чепато дърво добри дъски не стават , но добрите дикани бяха сглобени с дъски от чепат , червен чам . Този чам е много здрав поради чеповете – твърди и смолести , които здраво държат кремъка .

БУРИ́Я – Бурия викаха навремето на всички духови инструменти .

Свиленградски речник , лафове и фрази – част В

Преписано от книгата на: Христо Полихронов

А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́