BulgarianСвиленградски речник , лафове и фрази – част „В“
ВАА – Изненада , учудване . „Бе , знае ли Пенка и Петко се развели” „Ваа вчера ги видях заедно мъри!” .
ВАДЖИ́Я – „Таа ваджия !” – Когато човек се ядоса за нещо , което не става както трябва . Ваджия е заместител на всички неодушевени предмети , които не са бобри , или не са добри по наша вина: заплетени конци , ръждясал нож , лош сапун и др. .
ВА́Я – Детегледачка . Когато голямото дете е оставено да гледа малкото , то също е вая . „Сега си вая , наглеждай бебето докато се върна!” .
ВА́ПЦВАМ – Боядисвам . Когато стените се минат само с вар , се казва варосване . Ако се наложи във врата малко синка , белотата става по-ярка . Боята преди време се закрепваше(да не излиза) с туткал , боза , яйца . Сега латекса и фасагена заместиха старите бои . Думата претърпя трансформация поради новите технологии – беше вапцване , стана баденосване , сега си е боядисване .
ВА́ПЦАХМЕ Я – В смисъл оплескахме я . Става въпрос за важна работа най-вече опасна , която е провалена по външни причини . „Вапцахме я е отчайваща констатация . Например , когато двама , или повече хора са хванати на местопрестъплението , няма как да не я вапцат” .
ВЕ́КИ – Вече . „Стига веки” – когато са събрали достатъчно орехи . „Няма векиии!” – вика детето , когато го бия за сторена беля .
ВРЪНГА – Човек , който си прави майтап с другите , пуска шеги не на място , лихони се . В малка степен е обидно , но понякога е и четкане – „Голяма врънга си , ей” „Стига ба , да та иба и врънгата!” .
ВРА́НГА , ВРЪНГА́ЛО – Дъсчица , вързана на връв , като се върти издава звук – врън-врън-врън . Вероятно и по тази причина е прикачено на хора , наричани врънги .
ВРАНГА – Кранче , или вретено , за пускане на вино от бурето .
ВРА́НГАЛЪК – Шумно множество . Врангалък има в големите кръчми , който не е свикнал , не може да го търпи , но на редовните посетители им прави удоволствие , този шум им звучи като музикален фон .
ВРЪ́ВКА – Усукани конци , съджимка . Когато с връвка се връзват гащите , викат и уркузунь . Навремето когато се носеха три четвърти гащи , по-бедните деца си връзваха гащите с връвки , вместо колан .
ВРЪЗ МЕНЕ – Върху мен .
ВРЕЩИ – Врещи ярето , врещи бебето , като огладнее , врещи проклетото прасе , когато се изправи на кочината и все иска нещо .
ВНЕ́ТРИ , ВНЪ́ТРИ – Вътре . „Сичко има внетри” – манджа миш-маш .
ВЪ́ЗЛЪВКА – Възглавница . Последното поколение , което си отиде , отиде си възлъвките . Сега има възглавници .
ВЪРВЪНИ́ЦА – Нещо , навървено на връв , дизия . Дизията е за навърване на риба . Вървъницата е навървена със сушени смокини , грозде и др. .
ВЪРЬ – Върви . „Върь наска” – върви нататакъ . „Върь след мен” , „Върь си глей работата!” .
ВЪРТО́ЛЬ – Звинка . Една от най-любимите игри за децата някога . Вътроля е яйцевидно обработено дръвце , което се завърта с пръсти , след това се пришпорва с камшик . Герой е този , който най-дълго го задържи изправен .
ВЪХ – Възклицание , което изразява огорчение , съжаление , ирония , подигравка , според израза , в който е вмъкнато . „Въх , отиде си човека” , „Въх , нимой!” , „Въх , Въх , и той се пише за висшист” .
ВЪСРЪБ – Вместо гардероб . Новите чершафи , одеала , юргани и др. се скътаваха до стената и се покриваха с чист чаршаф .
Свиленградски речник , лафове и фрази – част Г
Преписано от книгата на: Христо Полихронов
А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́
