Турско-Български речник с буквата – Б
бакшиш : пер. подарък
баарджик : ревач /малка възглавница на кола/
бажалък : кумин
бет : лош
булашик : нечиста работа, мръсна работа
бакър : котел
бент : яз
будала : идиот
башлък : главина
бузалък : вид трева
боклук : торище
батак : тиня, кал
бюеме : блато, спряна вода
буаз : проход
буюр : заповядай
боюндрук : хамут
белки : пер. можеби
бастиса : нападна
базкерет : по някой път
берекет : плодородие
баша-баш трампа : смяна, глава за глава, едно за друго
бербат : изцапан, изнурен
борч : дълг
без белли : явно, очевидно
барашик : помирен, сдобрен, сприятелен
бозма : първа оран
бадефа : даром, без пари
безгин : отекчително
брактиса : пометна
букаалък : крачол
боллук : изобилие
бумбар : коледна гошявка, свинско
баския : натиск
биркач : няколко
белли : явно е, ясно е
букаи : спънки /вериги/
батакчия : неизправен длъжник
басамак : стълбище
бозум : гроздобер
бохча : градина
баялдиса : припадна му
баят : сух., прекалено
байгън : неприятно
бираз : малко /за количество/
барсала : меден слой /перонсоспора/
бендисвам : удобрявам
будак : чеп /местото от към клона/
бакал : продавач на боб /от перс. баклъ = боб/
беля : неприятна случка
барабер : заедно, наравно
бетер : по-лош
Турско-Български речник с буквата – Б
Турско-Български речник с буквата – А
Турско-Български речник с буквата – А
арабаджия : колар
азмак : водно място
аркадаш : другар
ачик : отворен, свободен
абдал : глупав
алтън : злато
аннатиса : разказа
аджеба : да ли е?
ат : жребец
актариа : префърляне
анжак : тъкмо за…
аферим :
адаш : именик
адет : обичай
аръш : процеп /на кола/
арк : вада /воденична/
айрък : троскот
акран : връстник
амуджа : чичо
артиса : изостана
ахламур : липа
авлия : ограда
амел : лакомия
аджем : смърт, смъртен
алъщиса : свикна
аманет : подарък
аллах-керим : Бог е щедър
айол : а бе, дете
ара : разстояние
аладжа : шарена /дреха/
азглън : сладострастен
Турско-Български речник с буквата – Б
Свиленградски речник , лафове и фрази – част И
Свиленградски речник , лафове и фрази – част И

ИВЪРЛА́К – Каменен валяк за вършеене , дълъг около метър и половина , 40-50 см в диаметър . Стоеше винаги на хармана , не се прибираше дори и през зимата . Който си нямаше ивърлак , услугваше си от който има .
ИБРИШИ́М – Усукани конци , или тънко въженце . С него вързваха чували , снопове , ягнета . Момчетата си вързваха гащите с ибришим .
ИВЪ́Х – Подобно на „Въх” . Възклицание при уплаха , изненада , съжаление , ирония . Ивъх нимой , ивъх , отиде си човека , ивъх пише се за учен , Въх кво е тва чудо , въх колко е голям .
ИГА́ – Ето го . „Ига къде е , намерих го” . „Ига къде е” .
И́ДА – Отида . „Ки ида” – ще отида .
И́ЗГЪГИ – Киселини в стомаха , или в хранопровода . „Дай булка содата , имъм изгъги!”
И́ЗИ ГУ – Изяш го .
ИЛЬ – „Ил така , иль инак” .
ИНАК – Иначе , обратно .
ИНГИЛИЗИ – Англичани .
ИНТИФА́ – Заповед , нареждане .
ИНЖИРКА – Алжирка , вид грозде , дребно и черно . Засажда се на високи и хладни места (Тополовград) , неще пръскане , дава доста грозде за черно вино (малага) .
ИНГИСЕРИ – Гвоздеи .
ИШМА́Р – Таен знак при игра на карти , при наддаване и др. .
ИОО – Не . „Фана ли риба?” , „Иоо , хичкън” .
ИМЛИК – Хранилка . За добитъка , за дивеча . И на Марица – бент от върбови колове и клони , захранва се от долна страна със зърно и др. .
ИРМИ́К – Груб фураж .
ИМИ́ШИ – Плодове , плодни дръвчета .
ИЗГОРЯЛ ИНГИСЕР – Слабо , съсухрена жена . „Стой при жена си ба , ко си тръгнал през просото!” . „Изгурял ингисер аратик , ко да прая при нехи” .
ИШИМИК – Извара .
ИХАА – Като „Охаа” , радостно възклицание .
Свиленградски речник , лафове и фрази – част K
Преписано от книгата на: Христо Полихронов
А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́
Свиленградски речник , лафове и фрази – част З
Свиленградски речник , лафове и фрази – част З

ЗА , ЗЪ – Ще (Мустрак , Р. Могила , Димитровче) „За гу фана” .
ЗАГУ́ЦА – Задави . Чисто по Свиленградски . „Загуцъх са” – задавих се (от бързо ядене , от рибена кост , храносмилателни проблеми и др.) .
ЗАКО́ – Защо . Внучето на Тодор Качамака от Свиленград иска да иде с дядо си на лов , реве , та се къса . Взел го дядото и тръгнали с дружинката . От дере на дере , от тепе на тепе . Качамака търчи , гонките лаят , забравя за внучето . Детето , капнало , свряно зад една чилия , отново реве , та се къса: „Зако дойдъъх , зако дойдъх!”
ЗАВЗЕ́К – Човек , който все търси някой да го слуша , ръкомаха , рита , хрипка и си измисля измислени вече истории .
ЗАВРИ МУ ГО – Остави го . Зарежи тая работа .
ЗАЙДИ , ЗАХУ́ДА – Залезе , залязва (слънцето , луната) .
ЗАНЬ ГУ – Занеси го . „Зань гу наска!” – занеси го нататък .
ЗА́ПРИ – Спри . „Запри каруцата!” , „Запри таа работа” – стига с тая работа . „Запри ба , дрисльо!” – стига си дрънкал бе дрисльо .
ЗА́ТРЯЛА – Завеан човек , който не разбира какво става около него .
ЗАУ́ШАМ – Хвърлям силно – тояга , камък , или което не му трябва .
ЗАПЕ́НАТУ – Заключено . „Запинь вратата и отпинь чекмеджето” .
ЗАПИ́НА СЪ – Дърпа се . „Магарето се запина като на лед” . „Мъча се да го избутам от вратата , той съ запина и не мъ пуска ” – не мърдал , противял се .
ЗА́БЕЛА – Запръжка . „Неща да ям , млогу забела има манджата – титис” . Много мазна е манджата – потресна .
ЗАПУШКА – Запушалка .
ЗАТЪ – Аслъ , защо не .
ЗАЙКУЖИЯ – Шмекер . Човек , който се оправя за сметка на другите .
ЗЕМ ГУ – Вземи го .
ЗВАНА , ЗУВАНА – Костур . Ножче с закривено , назъбено ситно острие . Само със званата се реже лист (пръчката с листата) за бубата от черничевите градини . Но тя служи за много неща , с нея можеш да си отвориш засруга и да вземеш от кавърмата , да отрежеш някой клон , да заколиш карпуза . Без нея на баира не се отиваше .
ЗА́СРУГ – Дървена гаванка за ядене на полето . В нея чорбаджийката слагаше на воловара сирене , ахчак , кавърма – каквото има .
ЗИМПАРЕ́ – Женкар .
ЗИМБИДИ́Я –Лоша , проклета , слаба жена . Отнася се и за мъж .
Свиленградски речник , лафове и фрази – част И
Преписано от книгата на: Христо Полихронов
А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́
Свиленградски речник , лафове и фрази – част Ж
Свиленградски речник , лафове и фрази – част Ж

ЖАСТА-ПРАСТА – нервен човек , върши си работата от тук-оттам . „Не става така ей , жаста-праста . Дай да ти покажа!”
ЖАРКАМ – Хвърлям .
ЖАМ – Стъкло . Жам е и целия прозорец с рамката и касата . „Заатур Жама” – затвори прозореца . Жам е и лъскаво , гладко: „Шошта гладка ма-Жам!” – шосето гладко като стъкло .”Зимай казака и на Марицата – леда свети – жам!” .
ЖЕЛВА – Костенурка . Една –две години през войната имаше глад та , събирането на желви беше нормално . По харманите и дворовете горяха огньове , носеше се приятна миризма на печено . Отначало се гнусехме но миризмата на агнешко ни научи да ядем , на децата се падаха яйцата , с цвят и вкус на кокоши жълтък .
ЖИВУ – Сурово . „Живу месу” – сурово месо . „Живи кюфтета и жив хляб” – недопечени кюфтета и недопечен хляб .
ЖИВ ЗЯН – Чиста загуба , нескопосан човек , нескопосна работа . „Остой гу тоо ба – жив зян!” „Виш му усталъка – жив зян!” .
ЖИРИТЬ – Пъргав човек , животно . Употребява се най-вече за бягане . „Тва кончи бяга ама – жирить!” „Ламбито на сто метра бягане е жирит!” .
ЖОСКАМ – Хвърлям . Тояга , камък . И за човек: „Като се жосна връз него , та да го утрепи!” . „Жоснах се в тълпата , та стигнах до вратата” .
ЖО́ПКА – Сопа . Къса , дебела тояга .
ЖУБЕ – Палто .
ЖУМЕ́РТЬ – Оправен и пъргав човек , оправя се добре и навсякъде .
ЖУБА́ – Джоб . Още се изговаря . „Една жуба стотинки” (от м. род , преминава в женски) . „Събрах само две жоби бадеми” .
ЖУРНЕ́ , ЖУР – Дневна забава по къщите . Преди скуката при сегашните кафенета , преди кръчмите с пиячка , преди ежедневните банкети , младите си устройваха журнета , където почти липсваше алкохол , наблягаше се на музиката и танците . Там ставаха запознанствата , там бяха предложенията за брак .
ЖУ́РКЪЛ – Щурец .
Свиленградски речник , лафове и фрази – част З
Преписано от книгата на: Христо Полихронов
А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́