Свиленградски речник , лафове и фрази – част И

ИВЪРЛА́К – Каменен валяк за вършеене , дълъг около метър и половина , 40-50 см в диаметър . Стоеше винаги на хармана , не се прибираше дори и през зимата . Който си нямаше ивърлак , услугваше си от който има .

ИБРИШИ́М – Усукани конци , или тънко въженце . С него вързваха чували , снопове , ягнета . Момчетата си вързваха гащите с ибришим .

ИВЪ́Х – Подобно на „Въх” . Възклицание при уплаха , изненада , съжаление , ирония . Ивъх нимой , ивъх , отиде си човека , ивъх пише се за учен , Въх кво е тва чудо , въх колко е голям .

ИГА́ – Ето го . „Ига къде е , намерих го” . „Ига къде е” .

И́ДА – Отида . „Ки ида” – ще отида .

И́ЗГЪГИ – Киселини в стомаха , или в хранопровода . „Дай булка содата , имъм изгъги!”

И́ЗИ ГУ – Изяш го .

ИЛЬ – „Ил така , иль инак” .

ИНАК – Иначе , обратно .

ИНГИЛИЗИ – Англичани .

ИНТИФА́ – Заповед , нареждане .

ИНЖИРКА – Алжирка , вид грозде , дребно и черно . Засажда се на високи и хладни места (Тополовград) , неще пръскане , дава доста грозде за черно вино (малага) .

ИНГИСЕРИ – Гвоздеи .

ИШМА́Р – Таен знак при игра на карти , при наддаване и др. .

ИОО – Не . „Фана ли риба?” , „Иоо , хичкън” .

ИМЛИК – Хранилка . За добитъка , за дивеча . И на Марица – бент от върбови колове и клони , захранва се от долна страна със зърно и др. .

ИРМИ́К – Груб фураж .

ИМИ́ШИ – Плодове , плодни дръвчета .

ИЗГОРЯЛ ИНГИСЕР – Слабо , съсухрена жена . „Стой при жена си ба , ко си тръгнал през просото!” . „Изгурял ингисер аратик , ко да прая при нехи” .

ИШИМИК – Извара .

ИХАА – Като „Охаа” , радостно възклицание .

Свиленградски речник , лафове и фрази – част K

Преписано от книгата на: Христо Полихронов

А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́

Свиленградски речник , лафове и фрази – част З

ЗА , ЗЪ – Ще (Мустрак , Р. Могила , Димитровче) „За гу фана” .

ЗАГУ́ЦА – Задави . Чисто по Свиленградски . „Загуцъх са” – задавих се (от бързо ядене , от рибена кост , храносмилателни проблеми и др.) .

ЗАКО́ – Защо . Внучето на Тодор Качамака от Свиленград иска да иде с дядо си на лов , реве , та се къса . Взел го дядото и тръгнали с дружинката . От дере на дере , от тепе на тепе . Качамака търчи , гонките лаят , забравя за внучето . Детето , капнало , свряно зад една чилия , отново реве , та се къса: „Зако дойдъъх , зако дойдъх!”

ЗАВЗЕ́К – Човек , който все търси някой да го слуша , ръкомаха , рита , хрипка и си измисля измислени вече истории .

ЗАВРИ МУ ГО – Остави го . Зарежи тая работа .

ЗАЙДИ , ЗАХУ́ДА – Залезе , залязва (слънцето , луната) .

ЗАНЬ ГУ – Занеси го . „Зань гу наска!” – занеси го нататък .

ЗА́ПРИ – Спри . „Запри каруцата!” , „Запри таа работа” – стига с тая работа . „Запри ба , дрисльо!” – стига си дрънкал бе дрисльо .

ЗА́ТРЯЛА – Завеан човек , който не разбира какво става около него .

ЗАУ́ШАМ – Хвърлям силно – тояга , камък , или което не му трябва .

ЗАПЕ́НАТУ – Заключено . „Запинь вратата и отпинь чекмеджето” .

ЗАПИ́НА СЪ – Дърпа се . „Магарето се запина като на лед” . „Мъча се да го избутам от вратата , той съ запина и не мъ пуска ” – не мърдал , противял се .

ЗА́БЕЛА – Запръжка . „Неща да ям , млогу забела има манджата – титис” . Много мазна е манджата – потресна .

ЗАПУШКА – Запушалка .

ЗАТЪ – Аслъ , защо не .

ЗАЙКУЖИЯ – Шмекер . Човек , който се оправя за сметка на другите .

ЗЕМ ГУ – Вземи го .

ЗВАНА , ЗУВАНА – Костур . Ножче с закривено , назъбено ситно острие . Само със званата се реже лист (пръчката с листата) за бубата от черничевите градини . Но тя служи за много неща , с нея можеш да си отвориш засруга и да вземеш от кавърмата , да отрежеш някой клон , да заколиш карпуза . Без нея на баира не се отиваше .

ЗА́СРУГ – Дървена гаванка за ядене на полето . В нея чорбаджийката слагаше на воловара сирене , ахчак , кавърма – каквото има .

ЗИМПАРЕ́ – Женкар .

ЗИМБИДИ́Я –Лоша , проклета , слаба жена . Отнася се и за мъж .

Свиленградски речник , лафове и фрази – част И

Преписано от книгата на: Христо Полихронов

А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́