BulgarianСерия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 2
Английски дипломат: Той е най-добрият от ония, които сме виждали
Всяко селище в Турция, разположено на основен път, е имало поне една чаршия, хан или кервансарай. В миналото чаршията е била предназначена освен за търговия и за обслужване на големите кервани. Развитието на кервансараите и хановете, организацията по охрана на шосетата и планинските проходи увеличавали превозите и търговията в османската империя.
Джамията при турските казарми в местността „Якъка“ , 1903 г.
Кервансараят е страноприемница, голям хан за нощуване на пътници. Ако трябва да използваме съвременен термин, може би най-близък до значението е мотел. В Турско да пътуваш сам, без спътници или охрана, не е било безопасно. Затова хората се събирали да вървят заедно в група (керван). Кервансараи са били построявани на важни и оживени пътища, какъвто е пътят от Цариград за София и Белград.
Пътниците с техните коне и впрягове са били приютявани в крайпътните сгради до 3 дни безплатно. Така е било в началото. По-късно всеки хан определял сам за себе си колко да се плаща за през нощта и деня, както и размера на наема за ползване на яхъра.
Империята се стремяла на всеки 33 километра по търговските артерии да има хан или кервансарай. Такъв бил еднодневният преход на керваните. Краят на разстоянието трябвало да се гарантира със сигурно място за пренощуване на пътниците и посрещане на техните потребности.
По пътя от Цариград кервансараи е имало в Одрин, Мустафапаша (Свиленград), Харманли, Узунджово и т.н. От някогашните османски страноприемници днес са останали само руини, но на времето те са били част от онази артериална мрежа, която е опасвала Турция нашир и надлъж.
Така организираната търговия постепенно довела до обособяване на отделни райони. Макар разстоянията да не били за подценяване, чрез търговските пътища населението успявало да разменя своето производство и не чувствало взаимна зависимост. Свиленград например е бил специализиран най-вече в производството на коприна. Свиленградските пашкули се продавали по пазарите в по-големите градове, през втората половина на 19 век те стават определящи за цените на Одринската борса.
Скоро след построяването на моста на Марица османската власт го отбелязва в документите като Мустафа паша кьопрюсю (Моста на Мустафа паша). По името на моста наричат и селището около него, което започва бързо да се уголемява, а по-късно така назовават и околията (каазата). Мустафапаша с обособените три махали – Канакли, Баяндър и Гебран, става околийско седалище вероятно в края на 16 век.
„Това място се разделя на две части от един дълъг каменен мост през река Марица. В частта към Одрин живеят само турци, там е построена джамия, кервансарай, болница, имарет, хамам и други здания, а също и много занаятчийски и търговски дюкяни – всички покрити с олово. Отвъд водата и дългия мост живеят все българи и гърци. Те имат ниски малки къщички и продават доста добро вино“. Така описва селището немският професор Стефан Герлах, който минал през Мустафапаша на връщане от Цариград през 1578г.
От описанието става ясно, че близо половин век след построяването на моста около него вече е оформена търговска чаршия с кубелии дюкяни.
Сражението при „Мустафапаша“
„Кервансараят е голям и удобен, целият построен от дълги камъни и покрит с топено олово. И толкова обширен, че в него лесно могат да се поберат 700 коня, без да се говори за галериите за хора, които се намират наоколо. Освен това вън има и спални за през лятото“, пише друг пътешественик – френският дипломат Филип дьо Кане.
Издигнат непосредствено до моста от четвъртити дялани камъни, ограден със здрави стени, този хан правел много силно впечатление на пътниците. В близката река те можели да напоят конете си. А на двора, където течала изобилна вода от съградена каменна чешма, сами утолявали жаждата си след дългото и уморително пътуване. Зад яките му дебели зидове странниците намирали сигурно място за почивка.
Изглежда кервансараят в Мустафапаша е бил действително хубав и удобен, защото 100 години след построяването му той вече се ползва с особена популярност по дестинацията. Ето как изглежда ханът в очите на Джон Бърбъри, който пътувал с немска мисия от Виена до Цариград през 1664г.: „Това здание е царско и най-добро от ония, които сме виждали. Може да си представите един вместителен овален двор и срещу вратата, през която се влиза в него, един висок и величествен портик, от двете страни на който се издига пред очи една колкото обширна, толкова и великолепна сграда, покрита с олово. Тя се поддържа от 24 мраморни колони, толкова дебели, че не може да се обгърнат, и прилича на две огромни житници, съединени в едно. Вътре от двете страни зад главната стена, гдето светлината минава през няколко малки дупки, има каменен под, а на разстояние около 60 стъпки един от друг има издигнати няколко комина. Те служат на пътниците както да си варят гозби, тъй и да се топлят зиме. Тоя под служи и за място за спане, и за ядене, и за седене, и за други сгоди, които представят ханищата в християнските земи. В тях няма отделения и всичко е отворено и видно от другите, когато ядеш и спиш. Същият покрив е и за конете и камилите, които се вързват с халки, впити в стълбове“.
Пазарът около кервансарая е бил покрит и имал сарашки, мутафчийски, седларски, грънчарски, златарски и други дюкяни. Той расте в източна посока и в средата на 17 век достига до втората джамия, която се е намирала близо до сградата на сегашното кметство. Тази част от пазара векове наред, почти до Балканската война, се нарича Ескичаршия, т.е. Старата чаршия. От дюкяните й пазаруват местните жители, пътниците, както и селяните от околните села, за които Одрин идва далече.
Но постепенно султанският керванен път за Цариград губи значението си. Старият хан и дюкяните изживяват зенита на империята, западат и се рушат. Настъпва времето на железниците. Краят на кервансарая в Мустафапаша идва през 19 век. До средата на столетието, според запазени писмени документи, още се виждали четвъртитите му дъбови греди, дебели до 50-60 см.
Главна улица на Свиленград . Пощенска картичка
В спомените си художникът Христо Полихронов пише, че през 80-те години на миналия век, когато се взима решение за изграждане на ново кметство и започват да копаят за основите му, строителите се натъкват на „части от басейн с размери 4 на 4 метра, с дъно и стени от фин бял мрамор“. „Затрупаха го, без дори да го видят археолози. До сградата на Популярна банка пък (днешната банка ДСК) се откриха стотици керамични изделия – чибуци, глинени лули, инкрустирани със злато, стомни, гърнета, кюпове и ибрици, което дава основание да се смята за наличие на голяма грънчарска работилница в миналото. В съседство на високия баир е имало турско гробище – при строежа на д-р Диковата къща бяха извадени десетки черепи и кости”, отбелязва старият живописец.
Заедно с кервансарая си отиват старата болница с приюта и много дюкяни. Близката джамия е разрушена по заповед на Енвер паша през 1913г., когато турците са принудени да отстъпят града. От великолепния османски комплекс оцеляват само мостът и банята.
Този мост построи най-великият от султаните
Изготвено от :Иван Чончев
