Жижика митю от Гебран (Свиленград) – И той като Танаш Топала цял ден си пееше , но умееше да си вади хляба с работа .
А репертоара му беше къде по-широк от тоя на Танаш – народни песни от бабино време , та и нови , измислени от мечкадари и певачко по време на кръстовденския панаир . Как си вадеше хляба; От тъмни зори пържеше у тях дробчета , панирани шкембенца , варени къде свински крачета , къде агнешки – всяка карантия , която му даваха гебранци без пари . С тези вкусотии , наредени на табла , той балансираше като циркаджия , държейки я над главата си . От кръчма в кръчма ги предлагаше за мезе – „Момини гърди” . И не преставаше да пее , нито у тях , докато ги приготвя , нито по улиците и кръчмите . На никого не беше омръзнал , подвикваха му отвсякъде; „Жижик , дай крачета , Жижик , имаш ли дробчета” . Като се изпразни таблата , веднага прекосяваше моста и , отново на печката , ако е зима , или на двора , ако е лято . Тогава кръчмарите не си правеха труда да правят някъкви мезета , предлагаха маруля , домати , ако си имат в двора , или две маслинки с листо маруля .
Така си остаря Жижика , балансирайки с таблата предлагайки за мезе „момини гърди”.
Островът на блажените в Свиленград
Написана от : Христо Полихронов
){kind=link}