BulgarianСерия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 68
Кметът Старирадев убит от Народния съд
Най-успешният кмет на XX век осъден за „репресии“ срещу комунистите, които до вчера е толерирал
В началото на 1935г. кмет на Свиленград става Стойчо Старирадев. Eдна изключителна личност, за съжаление забравена. Негова заслуга е европейският облик на града, запечатан на многобройни картички и фотографии от 30-те години. Той е инициатор на електрификацията, модерното водоснабдяване, първата градска градина, банята, халите, санитарната служба, аптеката и амбулаторията, новата гимназия „Д-р Петър Берон“, пожарната команда.
С подкрепа на гражданството започва изграждане на паметник на жертвите от войните, който трябва да се намира на площад във формата на звезда с лъчи от много улици, започващи началото си от там – един красив проект, опропастен напълно в по-късни години. В живота му се оглежда съдбата на един български интелектуалец, живеещ в смутни времена. Той е човек на делото, отстоява принципите си и плаща скъпо за това, като поема голяма част от негативите на политическите събития в средата на миналия век.
Стойчо Старирадев произхожда от стар копривщенски род. През 1921г. завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ и е назначен за съдебен кандидат при Хасковския окръжен съд. По време на стажа се запознава с красивата Радка Брайкова – дъщеря на опълченеца и кмет на Хасково от началото на века Павел Брайков, която става негова съпруга. Женят се през октомври 1926г. в Свиленград, където младият юрист се установява на свободна практика като адвокат. От брака си има две дъщери – Веселина и Маргарита.
Придобил солидно образование, Старирадев бързо се утвърждава като авторитетен и уважаван специалист. Неговият професионализъм, съчетан с висока култура, ерудиция, интелигентност и организационни способности се оценяват от тогавашното българско правителство. Със заповед от 3 януари 1935г. той е назначен за кмет на града и заема мястото на Иван Сарафов.
Новият градоначалник обявява амбициозна програма за реформи при спазване на строга финансова дисциплина. Още в първите години на кметуването си той успява да преобрази центъра на града. Чаршията и по-главните улици сe застилат и озеленяват, изравняват се площади, уреждат се пазарища, игрища, гробища, поправят се чешми и полски пътища. Уличните сергии се заменят с хали. В партера на новата постройка са оформени 15 дюкяна за месо, риба и зеленчуци, а в хладилника, разположен в сутерена, е монтирана инсталация за производство на лед. Ако покритият пазар задоволява до известна степен здравните нужди на населението, хладилникът цели да покачи качеството на произвежданите близо 500 хил. кг сирене и кашкавал в околията, посочва градската управа.
След десетилетия безплодни усилия е довършено строителството на градската баня, която се издига върху развалините на стария турски хамам. Наблизо пък се оформя кокетна градска градина с фонтан. Благоустроен е Островът на блажените на река Марица, който става любимо място на свиленградчани.
Стойчо Старирадев има модерни схващания за урбанистика. Елегантната му и стройна осанка се появява бързо там, където е нужна общинска намеса. През 1937г. е приключена електрификацията на града с прокарване на близо 10 км мрежа, захранвана чрез далекопроводи на държавните мини „Перник“. Разширяването продължава и през следващата година, за да достигне до най-крайните улици и квартали. За дейностите по доставка на електричество се грижи самостоятелно общинско предприятие, което дава възможност най-после да се уловят за водоснабдяване силните подпочвени води покрай река Марица.
Кметът отделя особено внимание на просветата и културата. През 1938-а врати отваря девическо занаятчийско училище, година по-късно се открива новата гимназия с призвание да бъде приемница на прочутата Одринска българска мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“. Едновременно с това се разширява читалище „Просвета“ с изграждане на киносалон. Общината осигурява близо 1 млн. лв. за строителство на аптека и амбулатория. Със самостоятелна сграда се сдобива и създадената противопожарна команда от 10 огнеборци, подпомогнати от чистачната служба. Голямо постижение на Старирадев е откриването на детски дом, където през деня майки работнички оставят рожбите си, а също и на ученическа трапезария, даваща през зимата топла храна на около 200 деца. Неговата инициативност, настойчивост и умение в ръководството и благоустрояването на общината го очертават като един от най-способните кметове в страната през този период.
В атестация за управлението му през първите 5 години Министерството на вътрешните работи и народното здраве определя Стойчо Старирадев като „интелигентен, възприемчив и проявяващ творчество служител, който не проявява разсеяност и небрежност, възпитан, патриотично настроен, честен, неславолюбив, непроявяващ лекомислие и заядливост, освен това амбициозен и дисциплиниран, трудолюбив и инициативен, с добра длъжностна и административна подготовка, към подчинените си строг, но справедлив, вежлив, коректен и тактичен, проявяващ постоянен интерес към работата, изпълнителност и точност, почитан и обичан от хората“. Заключението е, че той с умение и достойнство заема своята длъжност.
В началото на 40-те години кметът се изправя пред сериозни проблеми. Срещу него е предприето разследване дали е назначил на отговорни служби лица с леви убеждения. Натискът се засилва и от обстоятелството, че сестрините му деца, останали без баща и приютени от Старирадев, са комунисти. Най-малката от тях – бъдещата режисьорка Бинка Желязкова, предизвиква скандал с болшевишка реч при връчване на дипломите в гимназията. Братята й Кольо и Любомир са арестувани многократно, при обиск в жилището им полицията открива комунистическа литература. За да запази племенниците си, градоначалникът заявява, че е негова. Всичко това е изложено в писмо до областната дирекция в Стара Загора.
На 26 юли 1944г. със заповед на тогавашния вътрешен министър проф. д-р Ал. Станишев Стойчо Старирадев е освободен „в интерес на службата“, понеже не успял да се справи със съпротивителното движение в района. На 10 септември той е арестуван. Другарите на Бинка нахлуват с пушки в дома му и го отвеждат в полицейския участък, за да бъде подложен на унижения и побой. „Ще се возиш на държавен файтон, а?“- викат биячите, докато го налагат с юмруци и бичове. От бой ноктите на ръцете и краката му падат. След няколко дни в напълно безпомощно състояние „врагът на народа“ е хвърлен в затвора.
Съпругата му Радка, останала сама, напуска Свиленград с двете си деца и заминава за Хасково. В предприетото наказателно преследване властите уволняват и сестра й – учителката по френски Любомира Брайкова. Обвинението срещу Старирадев е, че от 1941 до 1944г. е провеждал дейно германска политика, като заедно с околийския управител е образувал бойни групи по селата за борба с парашутисти, създал е организация на обществената сила, донасял на областния управител за комунистите, препоръчвал е строги мерки срещу „борците за народна свобода“. В края на мандата кметът уволнил левите общински съветници Никола Грозев и Димитър Янев, гробаря Лилян Иванов и чиновниците Иван Атанасов и Михаил Дянков. Уволнен за прокомунистическа дейност, сега Старирадев е обвинен във фашизъм.
Обвиняемият се защитава сам пред Народния съд. Осъждат го на 3 години лишаване от свобода. За сравнително малката му присъда влияние изглежда оказва подадената преди преврата оставка. През 1948-а той излиза от затвора и се връща в Свиленград с намерение да започне отново работа като aдвокат. Но не знае, че е болен от рак. След две тежки операции умира на 21 октомври 1949г. Така завършва живота си Стойчо Старирадев – най-добрият стопанин на града през миналото столетие.
Изготвено от: Иван Чончев
Comments are closed, but trackbacks and pingbacks are open.