Посетете Свиленград онлайн

Пълен справочник на Хотели, Ресторанти и Казина в Свиленград

„Коприна“ излиза на търговската борса в Милано

Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” час 35

„Коприна“ излиза на търговската борса в Милано

Кооперацията открива най-модерния антрепозит на пашкули у нас

 Създадената след войните кооперация „Коприна“ успява да обедини голяма част от бубарите в района, осигурявайки пласмент и сравнително добри цени на продукцията им. Това засилва доверието към нея. С всяка изминала година производството расте, увеличават се стопаните с дялов капитал в кооперацията. В средата на 20-те години на миналия век те вече са 1 605, от които 1 045 земеделци, 192 занаятчии, 94 кръчмари, бакали и други търговци, 69 работници, 19 учители, 5 свещеници, 131 държавни и общински чиновници и 50 с разни професии, по данни на управлението на дружеството.

Управителният и Контролният съвет на кооперация Коприна от 1921 до 1926 г s logo

Управителният и Контролният съвет на кооперация Коприна от 1921 до 1926

За първи път „Коприна“ започва да събира пашкули през 1923г. Понеже в Свиленград няма подходяща сграда, пашкулите от реколти 1923 и 1924г. са транспортирани с конски каруци до Харманли и след изсушаването им са продадени от Българската земеделска банка. През 1925-а – четири години след учредяването си, сдружението открива сушилня и складове за първична обработка на пашкули, което му позволява да излезе на пазара и да води самостоятелна търговска политика.

Още от учредителното общо събрание „Коприна“ започва подготовка за изграждане на собствена база. Управата схваща, че успехът и стабилното развитие на дружеството са в пряка зависимост от помещения, където да се прибира, суши, складира и подготви за продажба годишната партида пашкули. „Да се събира стоката и да се изпраща на друго място за обработка ще рече да не могат да се защитят напълно интересите на производителите, защото пренасянето на пашкулите е съпроводено с риск да се подбие качеството им, да се плащат наеми и изобщо да се правят излишни разходи. Отнема се и възможността на кооперацията да търси пазар и да продава сама собствената си продукция“, посочва членът на управителния съвет Тодор Петков. По негови изчисления при годишно производство от 100 000 кг пашкули икономиите от наличието на самостоятелна сграда за съхранение на продукцията ще са не по-малко от 1 млн. лв.

Свои изчисления прави и Българската земеделска банка, основен кредитор на кооперацията. С писмо от януари 1923г. банката уведомява общинския съвет, че смята да финансира строителство на сушилня и складове, тъй като за транспорт на закупените количества извън Свиленград се правят огромни разходи, а при превоза самите пашкули се развалят и губят от своето качество и цена. Директорът на банковия клон Александър Фурнаджиев посочва парцел в района на Хаврата, но градската управа отклонява искането – на същото място е предвидено да бъде изграден пансион за сираците от войните. Освен това част от съветниците заявяват, че производствени сгради не може да се строят в центъра на града, понеже се нарушава благоустройственият правилник. С много търпение и тактичност общината приканва управителния съвет на БЗБ да преразгледа решението си и да изгради индустриална зона в покрайнините. Преговорите дават резултат – през 1924г. банката уведомява общинското управление, че приема предложението. В същото време постъпки за предоставяне на подходящо място прави и кооперация „Коприна“.

Общинският съвет, „воден от мисълта, че за стопанския живот на града и най-вече за най-важното производство – добива на пашкули, това ше изиграе много полезна рол, без никакво забавяне отпуска за целта цял квартал от 11 155 кв. м напълно безплатно там, където в турско време е имало гробища“. В протокола от заседанието е записано още, че като предоставя даром място на бубарската кооперация, управата се е ръководила „единствено от желание да поощри производството на пашкули в околията и да повдигне благосъстоянието на местното население.“ От кметството обявяват намерение в скоро време да се открие коприно-тъкаческо училище, „за да се даде възможност на много граждани и гражданки да специализират по тази индустрия“. Обнадеждена от положителните сигнали, управата на кооперацията свиква през август 1924г. извънредно общо събрание, на което си взима решение за изграждане на пашкулосушилня и антрепозит (склад). За изпълнение на проекта кооперацията тегли заем в размер на 3 млн. лв. и се заема с осигуряване на необходимите строителни материали.

Пренасяне на черничев лист с лого

Пренасяне на черничев лист

На 28 юни 1925г. в присъствието на управителя на Българската земеделска банка д-р Христо Танчев, главния архитект на постройката Георги Кунев, духовенството, всички началници и чиновници при учрежденията в града, член-кооператорите с управата начело и почти цялото население при най-голяма тържественост се извършва освещаване на сушилнята и антрепозита – модерното индустриално сърце на Свиленград. В сушилното помещение се монтират италиански машини „Болтри“с максимален капацитет от 13 000 кг сурови пашкули за денонощие. По-късно за задвижване на вентилаторите се доставя дизелов мотор „Национал“. За опазване на продукцията от мишки и гризачи наред с персонала се грижат и три котки с месечен разклад от 60 лв. Антрепозитът обаче не е завършен и затова изсушените през първата година пашкули се складират в частни здания. Строителните работи продължават и в края на годината „Коприна“ получава нотариален акт за имота, състоящ се от солидна триетажна постройка със складове върху площ 792 кв. м, сушилня от 713 кв. м, машини, съоръжения и обширен стопански двор. Така се изгражда най-големият антрепозит в България за изсушаване и складиране на 250 000 кг пашкули годишно.

През 1927г. кооперацията отпечатва и пръска писмени указания за отглеждане на бубите. Организира се околийска конференция за по-добро качество на копринените пашкули. Градът е разделен на участъци, като за всеки един от тях е определен по един греньор и агроном със задача да спохождат бубарниците и да дават наставления на производителите по отглеждане на бубите. Заедно с това ръководството предприема рекламна кампания с цел да популяризира дейността на фирмата в Европа – пишат се писма до известни търговски дружества и се прави разгласа в чуждестранния печат. Същата година „Коприна“ излага продукти на международния панаир в Солун.

От построяването на сушилнята и антрепозита до началото на световната стопанска криза пашкулите, изкупувани от кооперация „Коприна“, се продават на престижната търговска компания за производство на коприна „Abeig“ със седалище в Цюрих, Швейцария. Пашкулите от реколти 1930 и 1931г. са изнесени на международната търговска борса в Милано и продадени там на части. „Влязохме във връзки с българския генерален консул в Италия. За да заинтересуваме още по-силно търговския свят с качеството на пашкулите от Свиленград, още на 20 юли изпратихме един вагон пашкули първо и второ качество в Милано с цел търговците да видят и вземат мостри за изпитване качеството и рандемана на пашкулите“, посочва в отчет пред своите членове управата на кооперацията. Предприемчивите действия дават резултат. В края на месеца солидна и с голяма известност търговска къща представя оферта за покупка на 3 000 кг пашкули на цена 25 лирети/кг. Останалите количества са продадени на корпорацията „Ангилери“.

Тодор Петков – от учител до шеф на копринена компания

Тодор Петков е най-успешният мениджър на „Коприна“ в периода на нейното първоначално развитие. Той управлява пашкулената кооперация 11 години, включително и през световната икономическа криза, като я извежда на международните пазари в Западна Европа и й създава име на една от водещите компании в бранша.

Роден е през 1871г. в Лъджакьой, Дедеагачко. Учи в прочутата Солунска гимназия, където е съученик на Гоце Делчев. След завършване на гимназията през 1896г. е назначен за главен учител в Свиленград. Освен с просветна дейност се включва в борбата за освобождение на поробените български земи и от 1900 до есента на 1902г. е председател на Околийския революционен комитет на ВМОРО. След това учителства в Лозенград и Дедеагач (дн. Александруполис) и заедно с Бойко Чавдаров работи активно за укрепване на революционната организация. За тази своя дейност е арестуван и осъден на 3 години затвор. След Хуриета през 1908г.е назначен за училищен инспектор в одринския вилает. По това време се жени за дъщерята на възрожденския учител Стоян Попмарков, но е задържан от турските власти и заточен в Мала Азия. Завръща се през 1913г. с влошено здраве.

Тодор Петков е назначен за директор на кооперация „Коприна“ през октомври 1926г. след оставката на дотогавашния титуляр Александър Фурнаджиев. Умира внезапно на 30 юни 1937г. по време на заседание на управителния съвет.

Извънредни такси за възстановяване на училищата

Изготвено от: Иван Чончев

share

Comments are closed, but trackbacks and pingbacks are open.