BulgarianМестоположение на общината . Кратка географска и икономическа справка . Културно – историческа характеристика на района .
Свиленградската община е разположена в югоизточната част на Хасковска област на територията на Р. България . На североизток достига до склоновете на Сакар планина , на югоизток опира до Източните Родопи . В останалите посоки включва значителни части от Горнотракийската низина . Общината има уникалната даденост да бъде граница на България с две съседни държави – Гърция и Турция . Оттук произлиза водещата й роля в бъдещото развитие на европейските транспортни коридори , свързващи Европа с Близкия и Далечния Изток . По-специално става дума за коридор номер 4 по посока на Истанбул и други важни транспортни артерии в близост като наскоро построената модерна магистрала Истанбул – Солун . През Свиленград минава железопътната линия София – Пловдив – Свиленград – Истанбул , свързваща Р. България с европейската мрежа .
Площа на община Свиленград е 70 537,10 ха . Населението е 25 792 души , от които 19 960 живеят в Свиленград . Освен общинския център , в района има 23 села . Водеща роля в икономиката на общината засега играе селското стопанство . То е насочено главно към отглеждане на тютюн , лозя , житни и овощни култури . Условията в района са подходящи и за производство на памук .
Областта край Свиленград има богато минало . Запазени са значителен брой културно – исторически паметници от различни епохи . Могат да се отбележат долмените по посока на Сакар планина край селата Студена , Левка , Младиново и други . Не са малко останките от крепости , датиращи в Античността и Средновековието . Проведените архелогически експедиции и обхождания са отбелязани руините на твърдините при селата Левка и Щит . Специалистите предполагат , че през Средновековието това са били две отбелязани в документите епископии от Пловдивската митрополия – Левки и Скутарион . Не са малко и християнските светини като църквите „Св. Троица” в Свиленград , „Св. Йоан Богослов” в с. Дервишка могила , „Св. Димитър” в с. Левка , „Св. Атанас” в с. Димитровче , „Св. Възнесение Господне” в с. Момково . Много от тях са построени още в периода на Възраждането , но някои са били опожарени и разрушени при бойните действия по време на Балканските войни .
Изготвена от :Д. И. Н. Николай Димитров Овчаров от Архелогическия институт с музей към Българската академия на науките .
