Намира се на 2 км. югозападно от селото на скалисто възвишение . Местното население нарича обекта „Декили кая” . Скалната църква е оформена като правоъгълно помещение с издялан в камъка свод . Дължината на наоса е 9.9 м. а височината достига 5 м. . Вътре се влиза през също засводен коридор с дължина 4.4 м. при височина на свода 3 м. . Вляво от входа личат изсечени в скалите стъпала , водещи към билото на възвишението . На равното плато личат следи от няколко изсечени в камъка гроба . Според наличните данни , скалната църква може да се отнесе към периода X-XI в. .

Има легенда която гласи: -Когато влезете в църквата от дясната страна на стената има останало нещо като отвор на дупка с човешки размери . Хората разказват че това е било подземен път до Одрин . Дали е вярно със сигурност не се знае , но фактите сочат че през 1960 г. входа на църквата е бил затворен с големи железни врати , и никой не се е допускал вътре . Вратите са били отворени за посетители чак 45-50 години по-късно , това ще рече някъде в периода от 2005 г. до 2010 г. .

Още за Скална църква при с. Маточина, тук !

Скална църква при село Михалич

Намира се на 1 км. от с. Михалич на стръмния западен склон на скалисто възвишение . Тукашните хора са съхранили името на храма , наричайки местността „Ай Пандо” („Св. Пантелеймон”) . Не случайно и сега там има оброчище . Древният храм се посещава на празници от околното население , извършват се християнски ритуали и оставят дарове . От една скална пукнатина във вътрешността изтича вода , която според хората е лековита . Тя не е постоянна и извира периодически . Самото й появяване се счита за Божествено знамение .

Има легенда която гласи , че пред входа на църквата има змия която пази църквата . Тя не допуска хора които са дошли с лоши намерения и ги напада . А тези които са дошли с добри намерения ги пуска да влезнат спокойно в църквата . Както ще видите ние екипа на Info4Trakya сме заснели тази змия която седеше отстрани на входа и се наслаждаваше на прекрасното слънце .

Върху един от южните склонове на Сакар планина , там където р. Тунджа напуска пределите на България , стърчи усамотена старинна кула – Крепостта край село Маточина. Тя е разположена на южния край на високо и изолирано от всички страни плато . Само от южния му край се издава тясна ивица свързваща го с околния терен . В най-стеснената си част тази ивица е пресечена от прорез , върху който вероятно е имало вдигащ се мост .

Село Маточина се намира на около 10 км източно от с. Сладун и на около 40 км североизточно от Свиленград, на десния бряг на р. Тунджа, съвсем близо до българо-турската граница. От крепостта край селото е останала само цитаделата (вътрешната крепост), чиито стени се издигат до 18 метра над земята и представляват внушителна гледка.

Най-запазената част е защитната кула и част от двойната укрепителна стена около входа. От външната стена са останали незначителни следи. Останките, които могат да бъдат видяни днес, датират от XII – XIV век. Според някои изследователи, на това място се е издигала известната крепост Букелон, споменавана по повод на битката при Адрианопол между римляни и готи през 378 г., при която римляните са разгромени, а император Валентин загива в битката. По-късно, крепостта е възстановена през вековете и отново използвана.

Местността се свързва с още една епична битка от времето на Втората Българска Държава. Тук през 1205г, войската на цар Калоян разбива армията на Рицарите Кръстоносци от и пленява император Балдуин.

Прочетете още за „Крепостта Букелон“ край село Маточина , община Свиленград !