Свиленградски речник , лафове и фрази – част Н

НАА – Категорично несъгласие, ударението пада на първото „А“. Произнася се с неприлично движение на ръцете, или показване на среден пръст. Споменатият по-горе Добри Спасов и зъболекарят Ташо Трендафилов, запален рибар, се гощават с риба в кухнята на ресторанта. Докторът деликатно отделя костите и си хапва, а на бай Добри ушите му плющят, при това не отделя костите – започва от опашката и свършва с главата. Докторът го гледа и се пули. „Ко мъ зяпаш докторе, чакаш да съ задая ли? Наа!“, вика му Добри с пълна уста и завира юмрук в лицето му.

НА́ПРАЙ – Направи. На язовир Каламица се провежда състезание по риболов – всеки клечи над въдицата си, кой вади по нещо, кой не. Запалянковци много, но всички погледи са обърнати към баш рибаря и майстор на лакърдиййте Жеко Картела . Не чакат дълго! Жеко с една ръка крепи пръчката, а с другата тупка по коляно и декламира молитвата: „Хайди мъ, рибке, фанъ съ мъ, напрай мъ чиляк мъ!“ Сиирджиите остават доволни, а и кога не е било така, щом Картела е наблиза.

НАЗАТЪ – Назад. „Дай назатъ“ – дай назад.

НАПРЕШ – Напред. „По-напреш я, тугава ти“.

НАСКА – Нататък. Изразява посока – настука, наска, напреш, назатъ. Преди години се случи да се возя на трамвай (за пръв път) с група все кандидатстващи за нещо. Между тях сме само двама свиленградчани – аз и Христо станчев. Пред една спирка трамваят намали и едно момиче понечи да слезе в движение. Христо я хвана за ръката и вика: „Нимой хрипка наска, отъ ки съ обърнеш бар два кавака долу!“ Спряното момиче се пули, а и останалите от групата. Кой можеше да преведе, Христо е смутен и скован. Преведох криво-ляво. И наоколо се успокоиха (с известно колебание), че между нас няма чужденци. Тогава чужденците се гледаха накриво.

НАЙДЪХ – Намерих. „Разгеле, найдъх си ключа!“. „Изпъдих го, та найдъх рахатъ!“.

НАКЛА́ДЕНО – Всички туршии се наклават – зеле, чушки, зелени домати, грозде, круши. „Неска накладъхъ лахната (Зеле. Лъхнъ баскъсъ – прясно зеле с овнешко.), утре краставичките“. Наклава се и огъня, но това не е само свиленградско.

НАГРО́КНУВА – Нагарча. Много хора го произнасят, но се запомни спасчовото (Спас Добрев). В кафенето край него си поръчват кой кола, кой киви за разреждане на алкохола, ама Спасчо няма пари ни за коняк, ни за кола, похарчил ги е за кебапчета, та се върти, поти се. Накрая вика сервитьора: “ Дай ба от тва дет нагронуа!“ Има е предвид тоник, смятайки, че тая мътилка е по-евтина. Спас, горкия все си няма пари за пийкане, защото предпочита да ги харчи за хапване, няма да е по долу от родата я. Но по време на големите банкети беше добре. Там, както обикновено се отсяват пиячите, с тях разбира се и Спас, макар, че не е много по пиенето. За пиене е останало, ама няма вече мезе. Гледат Спасчо – отива си, мъкне от джобовете кебапче и си хапва мезенце. „Ко мъ дледти ба, келнерти като обираха мезетата, къде бяхте!“

НАГРО́ЧЕНО – Времето е навъсено, на дъжд. „Кот съ иъ нагрочило, май ки лити“.

НАСТУ́КА – Насам. „Дай ги настука!“

НАХАКАНО – Нахакън мъж – корнас, мъжествен. Нахакано – пълно. „Язовира е нахакан с риба“ , „Салмата му е нахакана с крадени кауни“.

НАФИЛЕ – „Работата е на филе“- работата отива на зле.

НАПЪВА, ЗАПЪВА – Съпротивлява се, мъчи се. „Напънах съ, ама не става, това нещо се запъва и не мърда.

НАПИНАМ СЕ  – Напинам се (напъвам се) да го избутам, да го изкъртя, да го преметна, да го дигна.

НАПЕНЪХ СЪ – Натърчах се. „Напенах се и го фанах“. Този глагол няма сегашно време, а само минало и бъдеще, като ударението на бъдещето отива на първата сричка – „Ки съ напъъна“, при това след П-то е несъществуващата в писмената реч буква“ИЪ“.

НЕКА – Освен за пожелание, тук е за потвърждение за много неща: „Да взема ли халва?“ – нека. „Турнах ти одеало в колата“ – нека. „Да му завия ли един шамар?“ – нека, хак му е.

НЕКЪТИ – Нокти. „Таа има некъти кат на карталъ“.

НЕХИ – Нея, на нея. „Ще и дам да разбере на нехи!“, „На нехи нищо и няма, ама питаш ли мени!“

НЕЙСИ, НЕЙСА – Най-после, и така… „Нейси, пристигнахме“. Означава още и впрочем. На свиленградчани е присъщо да говорят безконечно за нещо дребно, да разклоняват и разкрасяват и да забравят за какво е ставало дума, та, за да опреснят паметта си, казват „нейси“.

НИ МЪ ШЕ – Не ме иска. „Не гъ ще“- не я иска, „Не гу ще“- не го иска.

НИМОЙ – Недей. „Нимой мъ закача!“ Извън нашият окръг нимой означава не може. Нашенеца много трудно изхвърля от речника си „нимой“.

НИМОЙ Я – Недей яж.

НИМОЙ МЕ – Не мети.

НИМОЙ ЧЕ – Недей да четеш.

НИКПЪТЪ – Никога, никой път. „Никпътъ не съм ходил там“.

НЯКПЪТЪ – Някой път, от време на време. „Се някпътъ ки съ видим“.

НОЙДЕН, НОЙДЕНКА – Завчера.

НУГА, НУГИ – Крак, крака. „Тва се в нуглите ми съ мота“.

НУНЮ, НУНУ – Кум. Нунче-  сина на кума.

НУС – Нос. „Глей, глей, нус кат камба!“

НЯМА КО – Няма какво, няма как.

Свиленградски речник , лафове и фрази – част О

Преписано от книгата на: Христо Полихронов

А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́

Свиленградски речник , лафове и фрази – част М

МА́ЗНУ – Тук не се прилага за мазнина. По-скоро мазно е шосето, стълбите, паркета (вместо гладко). „Шоща мазна ама – жам!“ – шосето гладко като стъкло.

МАЦАМ – Цапам.

МА́КСУМ – Таман, много добре, точно за това. „Добра ли е манджата“ Максус. „Стигнаха ли ти парите за телевизора?“ – Максус, таман. „Ще я свършим ли оная работа?“ – Максус за нас работа (таман за нас работа).

МАКСУ́ЛА – Най-доброто, първо качество – пашкули, памук, тютюн;

МЕРДЮВЕ́НЪ – Стълба. Турска дума, ама поради една лихонска история, така е навлязла в „езика“, че и младите знаят какво е мердювенъ. Дядо Георги (дядо Ревлю от Гебран) доживя до времето, когато полетяха първите изкуствени спътници. Ослушва се дядо Ревлю – навсякъде това се говори, горе фъркало куче в желязна кошара, та човек щели да пратят на месчънта. Заобиколен от млади лихони, той упорито клати глава: „Ниша гу напраят, няма такъв мврдювенъ!“ Дядо Ревлю имаше дъщеря Фоти. Когато роди втори път, понеже дядото си беше стиснат, вика на бабата: „Айде бабо, още един кумат!“ Значи – още едно парче хляб на синийта.

Свиленградски речник с буквата М

МЕСЕЧИНЪ – Месечина. Не само дядо Ревлю и вика така.

МЕ́ХЧАНУ, МЕ́СЧАНУ – Само месо, без мазнина. „Хайде улум, хапни си, мехчънку от кавърмата!“

МЕРА́НГА – Декоративно малко пъпешче. Отглеждаха ги само за миризмата на пъпеш – силна и приятна, разставяха ги тук-там из стаите, за да мирише на хубаво. Когато бяха на изчезване, Милчо Пипиша правеше бизнес – носеше ги на морето за чужденците. Сега семето е изчезнало, говори се, че Милчо има, но не го дава на никой.

МИСКИ́НЪ – Мръсен, пис по нрав човек.

МИ́ЛВАТ СЪ – Галят се. „Той си мялува колата“ – пази я.

МИНДЪБУ́Р – Лош човек.

МИШИКА – Дребен човек, хитрец, вре се навсякъде.

МИШ-МАШ – Манджа с много запържен лук и различен зарзават.

МИШ-МАШ – казват на нещо объркано.“Това не е работа – миш-маш!“

МЕЗЮВЕРДЖИЯ – Завистлив и егоист човек, който прави мизерии.

МЛОГУ – Многу (много).

МРЪЦКА – Ситно мърда. „Рибата мръцка“. За Гого Тентата от черменската махала мръцка жената. Той не беше с всичкия си, но му намериха булка. Ляга си първата вечер с булката , а черменските лихони са на поста си ди малкото жамче край пътя и слушат. По някое време – „Мой мъцка ее!“, след време пак „Май мъцка ее!“ Той и с говора не беше добре.

МРЪХТИ – Чумее, увяхва. „Царевицата мръхти, трябва да се полее“.

МРА́ЗИ – Студено. Корена на думата е мраз (студ), от който произлиза „мразовите зима“, „мразовито време“. От студ не може да произлезе студовита зима, а и коренът студ се различава в много противоположни понятия – мрази ми, е точно на мястото си, макар извън Свиленград да изглежда неправилно.

МУРРЯНА – Мряна.

МУШАМБА́ – Мушама. Една вечер Огнян Табака, синът на Жан аптекара и някои други решили да правят серенада на дядо Тодор Маджара и нахлуват в двора му с грамофон. Понеже времето било влажно, си сложили мушамите. Сменяли плочи, навивали грамофона, докато събудят дядо Тодор. Погледнал стопанина от жама, гледа, чуди се и вика „Ставай бабо, пълен дор с мушамби!“

МУНДА́Р – Който ходи мръсен и говори мръсни работи.

МУХЛЮ – Смотан човек и нечистоплътен.

МЪ, МА – Вместо бе. Обръщение към жена: „Нимой така мъ!“ – недей така бе. „Хайде ма!“ – хайде бе.

МЪРИ – грубо обръщение към жена: „Мълчи мъри!“

МЪРДА – Мързелив. „Остай гу таа мърда, ки на изложи!“

МЪРМЪНИК – Мърморко. „Не мога да гу трая тоо мърмъник!“

МЪНЗО́СВА – Кара се, критикува, кълне. „Таа наща все манзосва!“

МЪРНИНКА – Съвсем малко. „Дай да си отгризна мърнинка!“

Свиленградски речник , лафове и фрази – част Н

Преписано от книгата на: Христо Полихронов

А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́