BulgarianСерия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 16
Хуриет: враговете сядат на една маса
Властта строи театър за представления и забави. Сензационна поява на кадъни без забрадки
С лозунга „Хуриет” (свобода) на 10 юли 1908г. младотурската партия извършва преврат. В основата е комитетът „Единение и напредък“, който намира много привърженици сред офицерите в армията. За кратко време метежът обхваща почти цялата османска държава. Султанът е принуден да възстанови конституцията от 1876г.
Младотурците се обявяват за ревностни последователи на идеите на Мидхат паша. Тяхната цел е да ограничат властта на султана и да реформират разлагащата се Турция като конституционна монархия, но в духа на турския буржоазен национализъм. Прокламираните от младотурските ръководители свобода (хуриет), справедливост (адалет) и равенство (мюсават) действат привлекателно върху поробените в империята. ВМОРО взима решение да преустанови временно своята дейност. Българските чети слизат от планините, посрещнати с цветя и възторг от местното население. Те доброволно се разоръжават.
Джамията при турските казарми в местността Якъка , 1903 г.
В Мустафапаша кръвните душмани дори сядат на една маса, както е запечатано на тази историческата снимка, която виждате на страницата. Хуриетът разхлабва оковите и вдъхва на българите големи надежди. На площад „Гьолджука“, където са събирали говедата за паша (днес там се намира общинският кооперативен пазар), е устроен митинг за посрещане на освободените затворници от Одрин. Мегданът е препълнен с народ, скандират се лозунги „Яшасън хуриет!“ (Да живее свободата!). По терасите и прозорците хората висят като гроздове, един чердак пропада под тежестта на множеството зяпачи.
На 14 август същата година, демонстрирайки желание за ново, отворено поведение към съседна България, делегация от представители на местните власти начело с подполковник Хасан бей посещава Харманли. Визитата е върната след две седмици – около 60 харманлийски граждани, закичени с трикольорни лентички на ревера, пристигат с влак в Мустафапаша. Гостите са посрещнати тържествено на гарата. Какво правят още жителите на града по време на младотурската революция разказва Анастас Разбойников, един от свидетелите на паметните събития.
След Хуриета като че ли турската власт вече не съществуваше. Полицията, толкова страшна до вчера, беше гледана с пренебрежение и никой не се страхуваше от нея. Весело беше на всички. Весело беше и на младите турски офицери от местния гарнизон. Те говореха свободно и открито при среща с гражданите, посещаваха кафенетата и общуваха с местната интелигенция, пише Анастас Разбойников, който по това време е на 26 години.
В салона на Канаклийското училище, където се прави събрание, той изнася сказка за младотурската революция. Ораторът говори за конституцията на Митхат паша от 1876г. и положението в Турция след Хуриета, прави паралел на събитията и заявява, че са необходими дълбоки промени в законодателството. Митинг е свикан и в градината край Марица, където говори Димитър Катерински. Там става спречкване между домакините и гости от Харманли, тъй като някои от тях се обявяват против преврата.
Български военни обози минаващи през Мустафа паша Свиленград 1912г.
На събранията често присъстваха турски офицери. Даваха се и забави с участието на градския оркестър. В повечето случаи посетители бяха няколко души от стрелковия батальон (нишанджи табор), които се отличаваха със зелените гайтани на панталоните и куртките. Те с удоволствие се хващаха и на хорото. По-рядко идваше председателят на местния младотурски комитет майор Алеадин ефенди, който беше мълчалив и въздържан, отбелязва Анастас Разбойников.
Не помня по какъв случай – някакъв турски празник или друго, една група се явихме при каймакамина да го поздравим от името на българското население в града. Казахме му няколко приветствени думи. Той изглежда остана доволен и извика: „Яшасън османлълар!“. Това много ни смути. Защото ни нарече османлии, а ние се явихме като българи. По това време се яви и държа доклад в салона на училището д-р Риза Тефик от централния младотурски комитет „Единение и напредък“. Той беше кандидат за депутат от Одринския санджак, в който влизаше и Мустафапаша. Тефик беше много либерален и демократ. Такъв се прояви и в словото си. Обаче по-късно беше изключен от комитета и арестуван, спомня си Разбойников. В Мустафапаша той вижда усилията на местната власт да бъде в крак с промените, настъпили след извършения държавен преврат срещу султан Абдул Хамид.
„Хуриетското време в Мустафапаша се използва като време на свобода и свободно изказване и без политически преследвания от страна на младотурската власт. Общината построи набърже една театрална сграда, в която се дадоха представления, демонстрации и забави. Сградата беше на открита местност, съвсем паянтова, повече от местен материал и неизмазана, а подът беше застлан с пясък. Обясниха, че „театърът“ ще се ползва само за официални нужди. Една арменска трупа от Цариград представи патриотичната драма „Ватан“ (Отечество), забранена и преследвана досега от османската власт. В ролите бяха само арменци и арменки, които говореха, както всички арменци в Турция, на хубав турски език. И българи, и турци ръкопляскахме в края на всяко действие. Особено впечатление ни направи арменската артистка в ролята на млада туркиня да говори така свободно и открито с мъже, при това без никакво фередже на главата. Тя беше облечена със зелена копринена рокля и нагиздена с гривни, пръстени, обеци, гердан и цвете в косата. Това беше наистина чудо за българите, които не бяха видели открита кадъна. Трупата даде и други представления на турски език, все европейски комедии и забавни игри”, посочва Анастас Разбойников.
След арменския театър жителите на малкия град на брега на Марица имат възможност да видят истински цирк: „От България пристигна един атлет с жена си. Представи ни се с името Балкански. И той даде в същия театър забави и си показа силата: свиваше дебели пръчки от желязо, разкъсваше на две цяло тесте карти за игра и по едно време постави на корема си воденичен камък. Балкански демонстрира мускули и в салона на Червеното училище при църквата „Св. Троица“. Поискаха да видят силата му и някои кадъни, но турците не ги пуснаха да влязат в училището.
Директор на режията (тютюневия монопол) в Мустафапаша по това време беше Рифат ефенди – либерален турчин, следвал във френски колеж. С мои приятели му ходехме често на гости. Жена му приготвяше много хубави мезета – смразена пача, варени пилета, салати. Черпехме се с ракия и приказвахме свободно на всякакви теми. Когато си пийнехме повечко, Рифат падаше на колене, кръстеше се и казваше молитва за Санта Мария на френски. Той си позволяваше това само когато в компанията не присъстваше граничният подполковник Хасан Хюсню. Много пъти Рифат ни казваше, че тази вечер ще дойде при нас и жена му. Но това не ставаше, макар ние търпеливо очаквахме да я видим и при всяко отваряне на вратата се надявахме тя да се появи на прага.
При един гуляй Рифат нареди да дойде и атлетът Балкански. Събрахме се в познатата стая и седнахме около масата, отрупана с мезета и напитки. След малко домакинът сдипли едно перде на страничен прозорец и представлението започна. Но ние не виждахме какво става в съседната стая, беше тъмно там. Балкански накъса тесте карти. После стана прав, зави около ръката си дебело желязо и след това го опъна като въже. Колко кадъни бяха в стаята не можахме да разберем. Когато Балкански изправи желязото, се чу: „Ай-ай“. И повече нищо. Представлението свърши”.
Анастас Разбойников – живота и делото на видния историк
Изготвено от:Иван Чончев
