Посетете Свиленград онлайн

Пълен справочник на Хотели, Ресторанти и Казина в Свиленград

Пожарна „Форд“ заради разбитите улици

Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” час 50

Пожарна „Форд“ заради разбитите улици

Купуват автомобила, след като буйни коне на няколко пъти обръщат тулумбите

След историческия пожар от есента на 1913г., в който изгаря целият град, управата се заема да организира с подръчни средства борба с огъня. Общинарите си дават сметка, че долепените една до друга паянтови сгради, изградени набързо от завръщащите се бежанци, и покрити в повечето случаи със слама, както и липсата на вода, са предпоставка за стихийни пожари. Затова в случай на бедствие занаятчиите и търговците на главната улица се задължават да се притекат на помощ. Те трябва да изпратят хора с кофи и ведра и сами да се включат като помагачи. При пожар камбаната на църквата „Св. Троица“ бие непрекъснато. Полицаите и градските агенти викат на висок глас къде точно гори огън. Въпреки че според закона за градските общини е наложително създаване на пожарна команда, въпросът дълги години се отлага с мотива, че няма пари за това. Първите стъпки към модерно пожарно оборудване са направени едва в средата на 20-те години.

Пожарна кола

Пожарна кола

 

 

С писмо от 29 октомври 1924г. кметът Михаил Делибозов иска от Балканското търговско и индустриално акционерно дружество в столицата една двуколка с ръчна пожарна помпа. Той заявява, че е готов да даде 50 хил. лв., но въздушният казан да е от бакър, буталата – от месинг, а клапите да се отварят моментално за преглед. Освен това тулумбата трябва да е с голяма и здрава кобилица и чекрък за навиване на маркуча. Дружеството изпълнява всички условия и изпълнява поръчката в срок. През следващата година градският инженер настоява с рапорт да се набави още една бъчва с вместимост 300 литра и надлежна амуниция от наставна стълба, канджи, брадви, лопати, кофи, въжета и свирки, а също и един чифт коне за помпата и бъчвите, „без които градът не е осигурен в противопожарно отношение въпреки отсъствието на особени произшествия“.

„Това, че напоследък няма пожари до голяма степен се дължи на предпазливостта на свиленградчани след опожаряването на града от турците през Балканската война. Не бива обаче да се заблуждаваме. Не дай Боже да пламне огън, ние не ще може да изпълним назначението си и пред справедливия гняв на обществото ще трябва всички да се хвърлим в Марица и да се удавим“, заявяват общински съветници по време на разисквания за обезпечаване пожарната безопасност на града. Общинарите се съгласяват да започне строителство на склад и обор за пожарната служба, но поисканата сума им се вижда голяма и въпросът е отложен за повторно разглеждане.

През 1928г. се приема огнеборците да са двама. Местата им обаче остават свободни. По-късно вакантните длъжности отпадат – вместо тях се предвижда пожарен командир, който да организира доброволческа команда. Заплатата му е определена по таблицата за изборни служители от трета категория. След година, като част от новата благоустройствена програма най-после се взема решение за създаване на общинска пожарна команда. За неин командир е назначен Павел Белий, руски белогвардеец, пристигнал у нас след болшевишките метежи. Той завършва курс при Софийската пожарна служба и се установява в Свиленград, но поради липса на щатни пожарникари остава без работа и затова е изпратен за фигурант в техническото отделение на общината.

Пожарната команда на Свиленград , 1938 г

 

Пожарната команда на Свиленград , 1938 г

Новоназначеният командир представя доклад, в който изтъква нуждата от 130 000 лв., за да се поставят основите на пожарното дело в града. Пред съветниците Белий настоява в пожарната да се назначат поне 5 души, защото в състоянието, в което се намира, тя не би могла да окаже каквато и да е помощ. Запитан за нуждата от техническо оборудване на службата, той изтъква предимствата на автомобилната пожарна пред конната.

Последвалите събития потвърждават думите му. В началото на 1929г. на фона на задаващата се световна икономическа криза възниква спор колко коня са потребни на пожарната команда, общинската служба за чистота и катафалката, обслужваща новите гробища. Градският инженер изтъква нужда от 5 коня, но понеже околийският началник обещал неговия чифт от файтона, той смята, че ще бъде достатъчно закупуването на 3 коня. Преди всичко обаче трябва да се направи обор, посочва инж. Пинчуков. Общинският съветник Иван Сарафов заявява, че на конете на околийския началник и на тези, които смятат да се купят, не може да се разчита, защото при случай на пожар – заради това, че се ползват и за катафалка, и за извозване на боклуците, е възможно нито един от тях да не е налице. Колегата му Анастас Циганчев изразява мнение да се купят 2 коня, но отбелязва, че много по-важно е при сформиране на доброволческия пожарен отряд да се внимава „да не нахълтат разни хъшлаци, та да не можем да се отървем от пожари, както това ставаше в турско време“. В крайна сметка се гласува за нуждите на пожарната, чистотата и погребалната служба да се доставят 4 коня от фермата на братя Попови от Нова Загора. Общинският съвет се захваща най-после и със строежа на обор и склад на пожарната команда, като определя за целта подходящ парцел.

В резултат на конфликтите Белий подава оставка. Официална причина за това е писмо на кмета, с което се съобщава, че занапред пожарната ще бъде на подчинение на техническото отделение към кметството. Общинската управа не приема заявлението на пожарния командир и намалява заплатата му. Почти двойно е намален и кредитът за строежа на пожарен дом. В същото време два от конете на службата, които в свободното време се използват за събиране на сметта по улиците и за отнасяне на мъртъвци до градските гробища, предизвикват инциденти с невъобразими последици. На няколко пъти те обръщат катафалката и сметната кола, а веднъж и пожарните тулумби на път към горяща сграда в покрайнините на града. След серията катастрофи е постановено лудите коне на пожарната да се заменят с по-кротки, или да се продадат и да се набавят други на тяхно място.

В началото на 1936г. управлението си поставя задача да оборудва службата с всичко необходимо за нейната дейност. Пожарният командир Никола Дойчинов предлага да се купи автомобилна помпа, която освен за гасене на огън да служи и за поливане на улиците. Така според него ще се постигнат две цели – повече сигурност за населението и по-добра хигиена в града.

Първоначално съветниците се спират на „Додж“, но от дирекцията на пожарните служби заявяват, че марката не е за предпочитане, понеже е американска и при повреда на каквато и да е част, няма да може да се поправи. След препоръката на столичното началство Никола Дойчинов и кметът Стойчо Старирадев предприемат обиколка на представителствата на автомобилните компании у нас. Те избират „Форд“, като се съобразяват с качествата на машината и „недотам добрите улици в града и общината“. За закупуването на първия пожарен автомобил е организирана дарителска акция – на християнския празник Богоявление ученици закичват гражданите с лентички с призив да подкрепят инициативата.

От фотографии на пожарната от онова време се вижда, че тя вече се състои от 10 души и тръбач, който свири „Първа помпа“ и „Дай вода!“ в зависимост от развоя на стихията. Към сградата от дясната страна е направена пристройка за командира на отделението. За да е винаги на разположение, той живее на втория етаж със семейството си. В обширния дом на свиленградските огнеборци има място за всичко. В началото той е казарма, конюшня и сеновал. Впоследствие сградата е ремонтирана за новия технически парк, но е запазила и до днес функцията си на седалище на регионалната служба “Пожарна и аварийна безопасност“.

„Отпред стоеше новият „Форд“ и линейката, която беше на паркинг в пожарната сграда, а отзад – конното отделение от три бъчви с по един кон и два коня на помпата. За конете се грижехме ние, разказва в своите спомени огнеборецът Георги Янакиев. При тревога всички се втурват към машината и буретата с вода. Никой не потегля, докато не дойде началникът да даде сигнал за тръгване. След като той вдигне ръка и я насочи напред, всички се втурват по улиците към мястото на бедствието – най-отпред пожарният автомобил, след него и тулумбите“.

Пожарната кола е заредена с цистерна от 5 тона вода, макари и шлангове. По време на път огнеборците стоят прави на стъпала отстрани, като се държат с ръце за кожени ремъци. Никой не се грижи за известяване, защото камбаната на кабината дрънка сама по тесните и неравни улици. Фордът реве грозно на завоите, конницата препуска в кариер, а от земята изскачат искри, сякаш запалена от огън . Случва се често яхналият бурето пожарникар да изхвърчи от високата скорост и впрягът да продължи без него. Нямаше пожарникар, който да не се е търкалял по прашните улици на път за произшествието, твърди Янакиев.

Поради недостиг на служители дежурството е една седмица, след което се позволява почивка от 24 часа. Пожарникарите отговарят за определени села по предварително одобрени направления и понякога не се прибират вкъщи с дни. Задачата е всяко селище да изгради ядро от доброволци, което да се разгърне при кризисни ситуации. В случай на по-голям пожар дежурният се обажда да дойде конното отделение. На автомобила е забранено да излиза в селските райони – той остава на пост в града в очакване да тръгне за поредна битка с огъня.

Изготвено от: Иван Чончев

share

Comments are closed, but trackbacks and pingbacks are open.