Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” час 42

Екстра е бозата – резлия!

Занаятчиите затварят масово дюкяни след войните

През 1914-а – година след съсипването на града от турците, цената на хляба скача двойно – от 20 на 40 стотинки. Общинската управа обявява търг за доставка на дърва за училищата, но на два пъти – на 11 и 29 октомври, кандидати не се явяват. Поради същата причина се проваля и търг за снабдяване с газ и фенери, необходими за осветление на улиците. Затова председателят на управляващата тричленна комисия Димитър Попмилев нарежда дървата да се купят от пазара на каквито цени се намерят. Конкурсът за фенерите се отлага за есента, когато според управлението „ще настъпят може би по-благоприятни времена и условия за извличане на изгодни цени“.

Майстори бъчвари от Свиленград , 1925 г

Условията не само не се подобряват, но и се влошават – започва Първата световна война. В хода на военните действия от Свиленград са мобилизирани над 1 000 души, в това число и голяма част от персонала на кметството. Останалите чиновници заедно с учителите и свещениците определят групи за засяване на нивите на фронтоваците. За зла участ стават наводнения, посевите са залети, свлечени и унищожени. Настъпва изключително тежка криза. Местните жители не са в състояние да осигурят прехраната си, нито да плащат възложените им данъци, налози и берии. Финансите на общината са „в извънредно затруднително положение“, липсват даже заплати за чиновниците. Икономиката е напълно парализирана. Изгубили своите дюкяни и работилници в пепелището на големия пожар през 1913г., търговците и занаятчиите не могат да се съвземат и възстановят своята дейност.

След войните много занаятчии фалират. Те изпадат в безизходица и дълго време не успяват да стъпят на краката си. Материалната разруха, силно стесненият пазар и ниската покупателна способност на населението нанасят тежки удари върху еснафа, който открай време е едно от най-големите съсловия в града. Няма точни данни за занаятчийското производство в началото на 20-те години. Според Жеко Кашеров, който живее по това време в Свиленград и събира данни за местния поминък, при население от близо 7 000 души има 22 дърводелци, 12 шивачи, 23 обущари, 20 железари и колари, 12 мелничари и около 50 зидари, каменоделци, грънчари, бъчвари, кожухари, сарачи, ханджии, фурнаджии, маслари и сладкари. В резултат на погрома те достигат до просешка тояга, отбелязва изследователят.

Както в турско, така и в по-ново време стопанският живот на града е съсредоточен на главната улица, която се простира на голяма дължина, и в близките пресечки. Там се намират всички дюкяни и работилници, гостилници, кръчми, кафенета и часовникарски ателиета. След дълги години на упадък чаршията постепенно се съживява, но процесите са бавни и мъчителни. Трудностите за еснафа идват най-вече от липсата на достатъчно капитали, конкуренцията на индустриалните предприятия и на вносните евтини стоки от чужбина. Ниското технологично ниво на производство за някои собственици се оказва непреодолима пречка за оцеляването им.

Свиленградски коларожелезари , 20-те години на XX в

Проблемите, пред които се изправят майсторите, пораждат необходимостта от обединение и взаимопомощ. С тази цел се създава професионална организация, която да защитава интересите им. Занаятчийският комитет е избран в края на 1919г. През следващата година чрез Българската народна банка и Популярната банка по закона за организиране и подпомагане на занаятите са отпуснати кредити на близо 30 души, пострадали от войните. Задачата на сдружението е да организира неговите членове, да отстоява правата им, да създава условия за взаимното им подпомагане и снабдяване с материали и суровини. Според приетия правилник член на сдружението може да стане всеки занаятчия, без оглед на политическа принадлежност, срещу представено майсторско свидетелство, издадено от съответния еснаф или трудова инспекция.

Занаятчийството, производството на стоки и търгуването им открай време сe облагодетелстват от средищното място, което заема Свиленград на пътя между Изтока и Запада. Наред с традиционния добив на пашкули и коприна добри условия за развитие получават занаятите, обслужващи пътниците, както и потребностите на местното население. През 20-те години на миналия век, въпреки наличието на железница и появата на първите автомобили, сарачите продължават да бъдат една от големите занаятчийски гилдии. Те изработват от кожа ремъци, каиши, куфари, чанти, колани, паласки. През 1926г. Популярната банка предоставя заеми на трима сарачи, декларирали като основно занятие направата на пътни принадлежности и атрибути за впрягане и езда на животни – седла, хамути, юлари, палдъми и дизгини.

Не по-лек е бъчварският занаят. Той изисква от майстора продължително обучение, овладяване на доста умения и тънкости и използване на специфични инструменти. Цялостният процес по изработване на бъчви и бурета се предшества от набавяне на дъбови, черничеви или акациеви дъски, които после трябва да се изсушат, уеднаквят по дължина и изрежат. Така пригодени, те се прикрепват една към друга, обхващат се от външната страна и се опалват отвътре с огън. С помощта на специална стяга дъските се извиват във формата на дъги, върху които се нахлузват обръчи. До началото на миналия век обръчите са правени от цепени лескови пръти, а след това са заменени с железни.

Голямото производство на сусам в околията (между 500 и 1 000 тона годишно) предизвиква строителство на работилници за шарлан, наречени яхни. В по-голямата си част те притежават пещи за изпичане на сусамовите семенца, мелница за смилането им, съоръжения за варене на получената каша и прецеждане на шарлана. Технологията на производство е сложна, но за сметка на това сусамовото масло е неднадминато по вкус и се употребява за различни нужди. В началото на миналия век яхни имат братя Пънделови, Братя Арнаудови, Циганчеви и др.

Яхнаджийството подпомага развитието на сладкарството, което по многобройни сведения е сред най-разпространените занаяти в града. Един от първите майстори след войните е Васил Илиев. Останал сирак, през 1917г. той отваря малка сладкарничка „Милка“ за собственоръчно направени произведения. Много популярни по това време са млекарницата на Георги Мавродиев и сладкарската работилница „Пчела“ на братя Карагеоргиеви, където правят малеби с гюлов сироп. „Като майстори сладкари и бозаджии работеха Киро, Любо и Спас – преселници от шопско. Те имаха на главната улица срещу пазара дюкян за пасти, кадаифи, пандишпани, сусамки, масленки и хрупкави курабии. А бозата им се разнасяше из махалите в гюмове от Дончо Бозаджията, който викаше: „Екстра е бозата – прясна, резлия“, пише в спомените си Ангел Вълчев.

Свиленградските занаятчии не съумяват да преодолеят срива въпреки процесите на възстановяване и стабилизиране на икономиката през 20-те години и отпуснатите на няколко пъти кредити за бранша. Настъпилата в края на десетилетието световна икономическа криза се отразява особено зле на занаятите. Потреблението се свива, натискът на фабричното прозводство става още по-силен отпреди. Удари изпитват както по-слабо застъпените занаяти, така и основният поминък на свиленградчани – бубарството. През втората половина на 30-те години на пазара осезаемо навлиза изкуствената коприна.

Хараламби Миленков снима царя, спасява военния министър

Някои негови снимки са просто невероятни. Сякаш не са правени преди 100 години с допотопна техника, толкова висока класа е постигнал майсторът в своя занаят. Хараламби Миленков е един от основоположниците на модерната фотография в Свиленград. Роден е през 1891г. в брезнишкото село Режанци. Дъщеря му Здравка пази като истинска реликва библия, издадена същата година в Цариград. Със свещеното писание в един дървен куфар Хараламби пристига в Града на коприната през 20-те години на миналия век.

Завършил гимназия в София и педагогическо училище в Кюстендил, младият учител се включва в Междусъюзническата война, а след това и в Първата световна война, за което е награден с орден за храброст. Той изнася на гръб от бойното поле командира на ротата Дамян Велчев, ранен от куршуми в краката. По-късно Велчев e един от създателите на Военния съюз, включва се в организирането на девотоюнския преврат през 1923г., а през 40-те години е назначен за военен министър.

След войните Хараламби Миленков работи в Бургас като инспектор по риболова. Известно време е чиновник по държавните имоти в Ивайловград. В разцвета на своята младост той се жени за красивата свиленградчанка Анастасия Александрова, явява се на изпит по фотография и получава майсторско свидетелство. В продължение на близо четвърт век майсторът на обектива документира историята на турската граница. Като най-добрият фотограф в региона, той е поканен да направи снимки на цар Борис ІІІ по време на военно учение край с. Дервишка могила. Умира в Свиленград през 1967г.

Изготвено от: Иван Чончев

Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” час 41

Американска мелница и ледница „Линде“

Десетки търговски дружества повдигат икономиката след войните

Има една снимка от 1919г. с дюкяна на Митю Дилята, на която търговецът подава ябълка на синовете си Тошо и Христо. Той обаче не гледа към тях, а някак встрани. До него прав, с поглед в същата посока, позира добре облечен млад мъж с вратовръзка. Дюкянът предлага различни стоки – от захар и кафе до лопати, които висят по дървените капаци на витрината. По онова време – няколко години след освобождението на града, в търговията още действат правила от османската империя. Дюкянджиите могат свободно да продават стоката си на улицата. Те са задължени да плащат такса „фирма парасъ“, както и „пазвант парасъ“, с която общината издържа градските агенти.

Дюкяна на Митю Дилята. Фотография от 1919 г.

Едва през 1925г. откриването на сергии по разните заведения се ограничава до 50 см в широчина, а окачването на дребни стоки по стените за реклама се разрешава само в пазарни дни. Приема се специална сергийна такса в размер на 50 лв. дневно. Общинските съветници от мнозинството настояват парсата да остане непроменена, „защото иначе търговците произволно ще излагат всеки пред магазина всичката си стока, което ще рече да се върнем назад и градът ни да заприлича на ориентален.“

Търговията се съвзема бързо в условията на бедност и недоимък след Първата световна война. Производството на тютюн, памук, сусам, пашкули и други земеделски продукти се оживява, износът нараства, облагодетелстван от откриването на нова митница, и още в началото на август 1919г. общинското управление констатира „признаци на повдигане и скорошно засилване на стопанството“. Много търговци продължават да развиват дейността си отпреди Балканската война. В началото на 20-те години братята Михаил и Анастас Георгиеви, които се занимават с брашнарство от 1910г., отварят фурна и до голяма степен започват да диктуват цените на хлебния пазар. Както е отбелязано в търговските регистри, фирмата „Братя Георгиеви“ е основана с 50 хил. лв. След две десетилетия тя вече е с капитал от близо 950 хил. лв.

Търговецът на колониални стоки Александър Хаджиатанасов започва дейност през 1893г. Той продължава да работи и след присъединяването на Свиленград към пределите на България. През декември 1919г. Хаджиатанасов е избран в управата на учредената Популярна банка, по-късно се включва активно в политическия живот. С основно занятие мелничарство и добив на растителни масла през 1908г. е основана фирмата „Братя Старирадеви и син“. През 1924г. дружеството е регистрирано в Хасковския окръжен съд, за да разшири дейността си през втората половина на десетилетието с производство и разпределение на електричество, електрически материали и радиоапарати. Същата година в съда е регистрирана и създадената през 1914г. фирма „Николай Хаджипетров“ с основна дейност колониал и представителство. Видно от запазените архиви, дружеството поддържа отношения с Популярната банка, Южнобългарската търговска банка и Източна банка.

Продължителна е дейността на Атанас Ангелов, който търгува с манифактурни произведения от 1913г. Той държи дюкян на чаршията, като прави завидни за времето си обороти. Затова в началото на 30-те години на миналия век предприемачът е избран за член на сконтовия комитет при Българската народна банка. През 1913г. започва работа и Тодор Кожухаров, собственик и управител на фирма за колониални стоки. Според досието му в БНБ от времето на световната икономическа криза Кожухаров притежава къща и дюкян на главната улица с пазарна стойност 250 хил. лв., а капиталът на дружеството му възлиза на близо 200 хил. лв. Книжарят Атанас Мърдев следва делото, завещано от Ламбо Мърдев – народен деец, завършил Одринската гимназия „Д-р Петър Берон“ и дългогодишен главен учител в село Булгаркьой, Кешанско. Книжарница „Стрела“ отваря врати в Одрин по времето на Хуриета (1908г.), а след Балканската война се мести последователно в Гюмюрджина и Свиленград. През 1937г. Атанас Мърдев декларира капитал от 115 хил. лв.

Възстановителният следвоенен период създава условия за раждането на десетки нови дружества. По-голямата част от тях развиват различни дейности, като освен търговия се занимават и с призводство. На 1 февруари 1919г. дългогодишният търговец Васил Фотев основава в Свиленград фирма за дървен строителен материал, производство на масло, сирене и кашкавал, угояване на добитък и търговия с пашкули, колониал, житарство и брашнарство. Първоначалният капитал на дружеството е 300 хил. лв. Според представители на БНБ собственикът, който в края на същата година става председател на управителния съвет на свиленградската Популярна банка, се ползва в града и околията с голямо реноме и без риск може да ползва кредити. Няколко месеца след учредяването на фирмата Васил Фотев съобщава, че негов съдружник става брат му Петър, вследствие на което тя се преименува на „Васил Фотев и брат“. Дружеството развива успешна дейност до 1932г., когато в резултат на финансови сътресения и загуба на голямо количество пашкули, наводнени във фирмени складове от прииждане на река Канаклийка, фалира.

През 1920г. е основано събирателното дружество „Васил Карахадъров и син“, което започва търговия с манифактура и колониални стоки, тютюн, прежди и стъклария на едро и дребно. Собствениците – Васил Карахадъров и неговият син Димитър, вдигат голяма къща на чаршията. Според търговския регистър една от най-бързо развиващите се фирми през този период е на Димитър, Янаки и Атанас Овчарови. След дългогодишна работа като емигранти в Америка през 1924г. те основават дружество „Братя Овчарови“ и изграждат в покрайнините на града небетчийска мелница. През 1931г. тримата братя обединяват усилията си с Георги и Иван Караиванови и създават търговското събирателно дружество „Братя Овчарови и Караиванови“, което в средата на 40-те години, малко преди да бъде национализирано, е оценено на 24 млн. лв. Плод на съвместната работа е първата валцова мелница в Свиленград, която местните наричат Американската. Освен мелничарство сдружението развива производство и търговия с млечни произведения, зърнени храни и брашно.

Като братя Овчарови, които успешно съчетават търговията с реалното производство, работят и други фирми. Добрите качества на местното овче мляко и традициите в правенето на качествено сирене създават условия за развитие на мандраджийството. През 20-те години производство на млечни продукти захващат Димитър Шопов, Жеко Кашеров – търговец на вино, добитък и собственик на малка тепавица, дружеството „Братя Арнаудови“, което произвежда сусамово масло, тахан и търгува с колониални стоки, железария и зърно. През 1931г. съдружникът на Димитър Шопов – М. Хаджиколев, започва самостоятелна мандраджийска дейност и търговия със зърнени храни. С правене на овче сирене се занимава и Георги Латинов, който по занятие е търговец на колониал и спиртни напитки. С цел да стимулира производството през 1935г. общинската управа обявява изграждане на модерни хали с хладилник, приспособен да побере 20 000 тенекии сирене. Строителството на халите и техническото им оборудване с генератори, компресори и мотори за електрическа енергия струват на бюджета на общината 3.5 млн. лв.

Някои акционерни дружества като „Синдел“ си поставят за цел издирване на петрол, каменни въглища и други подземни богатства. Събирателното дружество „Първа българска модерна ледница „Линде“на Стефан Хаджиколев е с основен предмет на дейност охлаждане на хранителни продукти, производство и търговия с изкуствен лед. След Първата световна война немалко на брой са фирмите за продажба на алкохол. Водещи според архивите на БНБ са „Братя Циганчеви“, основана през 1920г. със занятие хотелиерство и кръчмарство, „Петър Сарафов и син“, фирмата на Анастас Виделов и събирателното дружество „Михаил Янев и сие“.

Възможностите за бързи печалби покрай митницата и граничната железопътната станция привличат много дружества за комисионерство и експедиция – „Таквор Меретчиян“, „Г. Сербезов и сие“, „Дяков & Тошев „, част от дейността на което е пренесена в Турция. През 30-те години собствениците на дружеството Манол Дяков и Тодор Тошев са уличени в нарушаване на закона за платежните средства и правилника за неговото прилагане, понеже правили сделки с валута без разрешение на БНБ и не по определените от банката курсове. Извършени са няколко експертизи, като свидетели по делото са привлечени началникът на митницата Михаил Камбуров, оценителят Борис Грозев и банковият касиер Вельо Велев, но обвиненията не издържат и двамата търговци са освободени от наказателна отговорност.

Изготвено от: Иван Чончев

Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” час 40

Любовен флирт подкопава фатално Източна банка

Заради изневяра на жена си чиновник бута акционерното дружество в пропаст

„Понеже и през тази година продължи наблюдаваното оживление в стопанството, а освен това вече имаме изяснено положение за всеки длъжник, управителният съвет на Българската народна банка реши, че е време да не сме тъй строги в прокарването на нашата политика за заздравяване на банковото дело, следвана непрекъснато от края на 1929г. Ето защо се срещнете с членовете от управата на Източна банка АД и им съобщете, че ако са реализирали действителни печалби, могат да преминат към раздаване на дивиденти. Но само при условие, че са проучили грижливо положението на своите длъжници и са намалили актива си с рисковете от съмнителни и несъбираеми вземания по пласментите“. Това нарежда централното управление на БНБ с писмо от 15 декември 1936г.

Сградата на Българска земеделска банка в Свиленград

Източна банка АД е частна банка, основана в Свиленград в края на май 1929г. от индустриалеца Александър Фурнаджиев. Основният й капитал е 2 млн. лв., разпределен на 4 000 акции по 500 лв. всяка една. Дружеството избира за председател на управителния съвет Петър Сарафов – виден търговец, собственик и управител на фирма за алкохол и колониални стоки и според писмени донесения от представители на БНБ с „добри морални качества, честен, пестелив и ползващ се с добро име в града“. Източна банка отваря свое представителство от 4-ма служители в сграда до пазара, близо до аптеката на Жан Пещималджиян.

Не е известно дали за 1936г. са разпределени дивиденти и тантиеми. По това време в трезора неочаквано възниква любовен конфликт, който довежда до разрушаване на отношенията в дружеството и в крайна сметка до неговия фалит. Високопоставен служител от управата се влюбва в младата и красива жена на касиер-счетоводителя, който, научавайки за тяхната връзка, решава да си отмъсти по особен начин. Без да дава вид на нараненото си честолюбие, той убеждава управителния съвет в необходимостта от изпълнение на амбициозен проект по закупуване на имот в центъра на София и строителство на сграда с музикален магазин. Планът му успява – сделката за терена и последвалите инвестиции в столицата се оказват прекалено голяма лъжица за малката провинциална банка.

Още същата година в доклад на БНБ, изготвен във връзка със спазването на Закона за защита на влоговете, Източна банка-Свиленград попада в негативен списък от няколко частни банки, които не отговарят на изискването поне 1/5 от запасния капитал да бъде облечен в държавни или гарантирани от държавата ценни книжа. Тези финансови дружества се намират в ликвидация или предпазен конкордат и не разполагат със собствени средства, за да се снабдят с нужните ценни книги, се посочва в донесението. От данните става ясно, че Източна банка е тръгнала стремително по наклонената плоскост.

Българската народна банка създава агентура в Свиленград скоро след освобождението на града през 1912г. Две години по-късно свое представителство открива Българската земеделска банка – втората държавна банка у нас след БНБ, а в края на 1919г. е основана Популярна банка. За известен период от време дейност развива и Южнобългарска търговска банка, която се помещава в дома на Карчеви. След войните икономическите условия в страната бавно се подобряват, темповете на инфлация спадат. Българската земеделска банка се рекапитализира със средства от правителството и засилва своята кредитна активност. Периодът на стабилизация е твърде кратък и в края на 30-те години, с настъпването на световната икономическа криза банката е принудена за ограничи значително дейността си. Едва през 1932г. тя взима решение да си построи самостоятелна сграда. За целта е купен имот – държавно дворно място на чаршията с площ 378 кв. м. Имотът е от ония, които държавата е придобила по силата на Закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи от 1921г. Според нотариалния акт договорът за покупко-продажба е сключен от околийския данъчен началник Петко Георгиев, явяващ се в качеството на представител на министерството на земеделието и държавните имоти, и началника на свиленградския клон на банката Атанас Стоименов. Стойността на сделката е 1 873лв., които купувачът внася заедно с 3% общинско право или 66.99 лв.

Търгът за строителството е с тайна конкуренция и се провежда на 9 юни 1933г. в Окръжното данъчно управление-Хасково. Специална обява в пресата съобщава, че „приблизителната стойност на предприятието възлиза на 1.5 млн. лв.“ Триетажната сграда – най-високата и масивна обществена постройка на главната улица е със скрита телефонна, звънчова и електрическа инсталация и електромотор с помпа „Елмо“. Строителството на банката се възприема като повратна точка, поставяща началото на възстановителен период в икономиката на града след Голямата депресия. През годините на своето развитие Българската земеделска банка утвърждава името си на основен кредитор на селското стопанство и земеделските кооперации в околията. От 1934г. нататък тя прераства в Българска земеделска и кооперативна банка.

БНБ кредитира предимно администрацията и държавни учреждения. С приемането на нов закон в средата на 30-те години предоставянето на кредити на частни клиенти е напълно прекратено. На 15 декември 1932г. управителният съвет на банката одобрява наредба за подпомагане на митническите и железопътните власти в Свиленград. Банковите касиери са задължени да чакат влаковете, „идящи от странство“, и да обменят предложената от пътниците валута по дневния курс. На железопътната гара са изпратени касиерите Ради Минчев и Юрдан Марков. Командироването на служители е практика в БНБ и държавните служби по това време. С малки изключения чиновниците в банковия клон са от други части на страната. През втората половина на 40-те банката в Свиленград се оглавява от Тодор Кръстевич, агент втора степен от Свищов, счетоводител е Георги Иванов от Ботевград, касиери – Руси Ботушев от Сливен и Ганчо Рачков от Дряново, и броец – Господин Иванов от харманлийското с. Свирково. Броецът и прислужникът задължително носят униформа, на банковия касиер се предоставя служебен велосипед да ходи до гарата, понеже във всяко време транспорт до там няма. С отшумяването на тежката криза обемът на работата нараства и персоналът изпитва все по-големи затруднения. Броят на операциите и оборотите се увеличават с всяка изминала година. През 1934-а банковите операции са на стойност 280 млн. лв., а операциите за сметка на държавното съкровище – 34 млн. лв. През 1941-а тези показатели са съответно 569 и 48 млн. лв., а през 1942-а – 753 и 72 млн. лв.

Всички служби в клона са застъпени, включително и камбиалната, което се дължи на доброто стопанско положение на района и производството на интензивни селскостопански култури. С писмо до централното управление, изпратено в края на декември 1935г., директорът Тодор Кръстевич известява следното: „Работата на агентурата е много усилена. Едничкият ни книговодител е напълно зает в околийската ликвидационна комисия като неин член и в постоянните справки при Българската земеделска и кооперативна банка, вземане извлечение от молбите, следене на кого и какви облекчения се дават, кому се отказват, дали посочените размери от длъжниците съответстват на тези според нашите книги, представяне удостоверения за документиране на вземанията ни и пр. и друго – защото вече имаме 72 съдебни дела, които постоянно и непрекъснато се увеличават и ще се увеличават, тъй като има още много сконтирани полици с ненастъпили падежи и длъжници от района ни, където ще се протестират и ще станат съдебни, а всяка от тези полици предизвиква по няколко молби за искане на изпълнителен лист, за предаване на същия за изпълняване, за вписване възбрани и двойни ръкописни записки за това, за извършване описи, продажби на движими и недвижими имоти.“

Тодор Кръстевич моли за назначаване на още един книговодител, защото с наличния персонал мъчно се смогва и се налага да се работи извън определеното време по 2-3 часа всекидневно. Той смята, че клонът може да бъде повишен, понеже заема едно от първите места в четирикласните клонове и е почти наред с третокласните клонове в страната. Тези искания директорът на БНБ излага в годишните доклади почти без изменение до 1944г. На 5 май същата година управлението на Българската народна банка в Свиленград получава шифрована телеграма да бъде готово за евакуация. В случай на нужда от Втора бронеизтребителна дивизия ще пристигне камион с шестима войници за изнасяне на парите и ценностите. Те ще бъдат транспортирани до линията Ст. Загора-Хасково, след което колите и войниците ще се приберат в своя гарнизон. Инструкции с подобно съдържание получава и управата на Българската земеделска и кооперативна банка.

Изготвено от: Иван Чончев

Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” час 38

Популярната банка опрощава заем от 200 000 лв.

56 занаятчии и дребни търговци основават след войните банка на народа

Свиленград сменя турската лира с лева през 1912г., когато е освободен в хода на Балканската война. С присъединяването на града към пределите на страната Българската народна банка открива свое представителство, за да поеме държавните плащания и други финансови операции. Няколко години по-късно врати отваря и Българската земеделска банка. Тя се стреми да кредитира пострадалото от войните, обедняло и разорено местно население, по-голямата част от което се издържа от земеделие, както и стотиците бежанци, прииждащи от Източна и Западна Тракия.

Сградата на Популярна банка в Свиленград

Със задача да подпомогне възстановяването на традиционния поминък, занаятите и търговията се заема също Популярната банка. Родината на влогово-кредитните кооперации, наричани у нас популярни банки, е Германия. За техен основоположник се смята Франц Херман Шулце. Първите дружества възникват в средата на 19 век, за да осигурят достъп на занаятчиите до кредити. Еснафът получава пари при значително по-благоприятни условия, отколкото при лихварите, което ускорява процесите на либерализация и индустриализация на стопанската дейност.

В нашата страна популярни банки се създават в първите години на миналия век. Те си поставят за цел „да развият икономичните интереси“ на членовете си и да дадат подтик на земеделието и занаятите. Това се прави чрез набиране на дялов капитал – материален израз на взаимопомощта в сдружението, който се използва във формата на кредити за подпомагане на членовете. Една от причините за високата рентабилност на популярните банки са значително по-ниските лихви на влоговете и като следствие на това по-малките разходи за рефинансиране на операциите. Силната депозитна база на този вид финансови институции се дължи най-вече на доверието на техните вложители.

Основателите на свиленградската Популярна банка – 56 занаятчии и дребни търговци, съзнават, че след прекараната голяма война за населението от града, останало без подслон, инвентар и възможности за прехрана, е необходима организация, чрез която да бъде подпомогнато за възстановяване на загубените имоти, създаване на условия за доходи и резерв от спестявания. Учредителното събрание е свикано на 14 декември 1919г. За председател е избран известният търговец Васил Фотев, а за заместник – Александър Хаджиатанасов. В управителния съвет влизат още Владимир Разбойников, Атанас Хаджиколев, Иван Янчев, Кирил Пънделов и Колю Маринов.

Първите клиенти са посрещнати през април 1920г. в условия на крайна оскъдица и бедност. Веднъж учредена, банката е принудена сама да търси верния път за развитие. През втората година на нейното съществуване тя е приета за член от Българската централна и кооперативна банка и Съюза на популярните банки и това й дава основание да се чувства по-сигурна. Във въздуха вече се носи оживителният полъх на стопанския напредък, обхванал страната. Броят на членовете се увеличава няколко пъти и достига 253 души, първоналният капитал от 58 550 лв. скача на 154 200 лв. През следващите години вложителите и капиталът на кооперативното кредитно сдружение нарастват значително. В 1929г. в Популярната банка има записани 904 души – земеделци, занаятчии, индустриалци, търговци, чиновници и работници, с внесени 3.1 млн. лв.

Банката схваща добре своето място в икономическия живот и успява да се утвърди като стабилен кредитен институт. Тя се води от правилото, че тъкмо в трудни моменти е необходима подкрепа повече от всякога за кредитиране на нейните членове и стопанските дружества. В същото време агенцията съдейства за изграждане на инфраструктурата. Голяма е нейната роля при изпълнение на проектите за електрифициране и водоснабдяване на града. Популярната банка не е чужда на инициативи от социален характер и подпомага обществените организации. През 1925г. е оказана помощ на настоятелството на местното читалище „Просвета“ да завърши строителството на собствена сграда, като е преведена сумата 70 000 лв. Същата година на читалището е отпуснат заем в размер на 200 000 лв., който, след като в продължение на няколко години стои без лихви, впоследствие по решение на общото събрание на членовете на банката е опростен. По този начин читалището успява да построи театрален салон, въпреки че е изпаднало в състояние на фалит и е в невъзможност да погаси задълженията си. В периода на световната икономическа криза (1929-1932г.) е дадена помощ от 95 000 лв. за издръжка на занаятчийско училище, организирано от Бургаската търговско-индустриална камара.

По инициатива на Популярната банка и със съдействието на учители от прогимназията през 1932г. се основава дружество „Трапезария“ с основен предмет изхранване на бедни деца. На първо време дружеството се финансира с 30 000 лв. През следващите години до създаването на държавния фонд „Обществено подпомагане“ банката ежегодно отпуска помощи за деца на обща стойност 65 000 лв. Над 100 000 лв. финансовата институция осигурява за строителството на новата свиленградска гимназия „Д-р Петър Берон“. Това става с решение на общото събрание през 1937г.

„Ние няма да споменаваме по-малките суми, които сме давали на разни организации. Само помощите възлизат на близо половин милион лева. Коя друга организация може да се похвали с направени толкова жертви от обществен и социален характер? Затова управлението на банката е със съзнанието за добре изпълнен обществен дълг“, посочва през 1939г. в представителен отчет за дейността на Популярната банка председателят на управителния съвет Никола Грозев. Подпредседател по това време е Тодор Кирков, а членове на съвета – Георги Янков, Цанко Козлов, Владимир Шопов, Иван Сарафов, Анастас Циганчев, Боню Бутраков и Мирю Ташев. Директор е Александър Стайков.

Популярната банка взема дейно участие в създаването и развитието на кооперативните сдружения в околията и често ги кредитира. През 1925г. тя дава пари на местната Потребителна кооперация „Съгласие“. Това позволява на кооперацията да се стабилизира и да стане по-късно член на Кооперативна централа „Напредък“ в София. Банката откликва на инициатива на група скотовъдци в района и в началото на 40-те години се основава овчарска кооперация „Постоянство“, която членува във финансовото учреждение и ползва кредити до неговото закриване. На тютюневата кооперация „Тракия“ през 1933г. е предоставен срещу залог на тютюните кредит от 1.8 млн. лв. С отпускането на исканите средства местният клон на Популярна банка запазва интересите на производителите на тютюн и дава възможност на кооперацията да запази своята самостоятелност. Кредити са предоставени и на кооперация „Коприна“. В годишния отчет на банката за 1934г. се отбелязва, че с нейно съдействие е основана обущарска производителна кооперация „Изгрев“, която помага на няколко дребни занаятчии в града да изкарат хляба си. Популярната банка поддържа близо две десетилетия – от 1926г. до деветосептемврийския преврат през 1944г., предприятие за потреби на обущарите и сарачите с цел те да имат под ръка материали на достъпни цени.

Друго важно дело на Популярната банка е построяването на халите, които стават емблематични за града. През 1938г. с решение на общото събрание е отпуснат на общината заем в размер на 2 млн. лв. за довършване на постройката, доставка и инсталиране на немски хладилни машини и агрегати. Банката удовлетворява искане за допълнителен заем от 500 000лв. От средата на 40-те години Популярната банка е агент на дирекцията за закупуване и износ на зърнени храни от околията.

Краят на свиленградската Популярна банка настъпва с приетия след 9 септември 1944г. Закон за кооперациите. С него банката се определя като „обществено-стопанска организация за подпомогане на народното стопанство“. През 1951г. излиза постановление на Министерския съвет и на ЦК на БКП за преустройство на банковата система, с което Българската народна банка става „единна държавна банка за краткострочно кредитиране на икономиката“. Популярните банки в страната се превръщат в клонове на БНБ.

Свиленград се ражда от пепелта като феникс

Изготвено от: Иван Чончев