Той беше кротък човек , аргюнлия , но по своему хитър и находчив . Навремето са били заможно чифчийско семейство с много земя , бая биволици и хергеле коне , но преживяха изселване в Даалъка , заради бягството на сина му Стефан (Джеки) , та напоследък дядо Иван ходеше (до гебранската кръчма и обратно) доста неглиже .

Пушеше качак , стрит тютюн , завит в парче вестник . Последната година преди да умре , некролозите на автобусната спирка до тях и от дерека до спирката , се губели , та се налагало често да лепят нови . По някое време се разбрало каква е работата и викат на бабата му; „мър бабо Добро , дядо Иван изпуши некролозите” . „Кажи му да не прави тоо грях , ки му дадем вестници колкото иска” . Докрай пушише и си пийкаше . Колкото му даде бабата – заключваше салмата с бурето , носеше ключа в пояса си и му отпускаше по малко , уж да не ходи до кръчмата . Но когато се здобиеше с някоя стотинка , пак прескачаше , та го закачаха ; „Аба , дядо Иване нали бабата ти дава вино , защо си харчиш парите” „ Аха дава ми колкото за мъдци” , отвръща той и показва нокътя си .
Той , горкия , от черменската ова по-далею не е ходил , та веднъж сина му Господин (Диню) като студент го завел в София , да види „голямо село” . Застанал той на един тротоар и се чуди; „Ава , Диню , тоо народ … сегдан ли е така” . „ Сегден тате” . „Значи сегден панаир” . Освен на кръстовденския панаир , къде е ходил човека . „Харно ама – продължава да размишлява той – като ти са приходи негдя нужник” . „А как да няма , ей го клозета пред нас” , успокоява го Диню . Прекосяват улицата , гледа дядото този голям като къща клозет , но влиза , хем да пусне вода , хем да се похвали на гебранци , че е пикал насред софийския панаир . Добре ама , неграмотен е и влиза в дамската тоалетна . Хеля излиза от там без произшествие , а Диню му се кара; „Аба , тате , ти влезе в женския нужник” . „Аде , аде , това дето го изкарах да не е за мъжко” , дума дядото и се окопчава .

История с Апар семкаджията от Свиленград

Написана от: Христо Полихронов

По-старото и живо още поколение помни стария арменец с жамлъка на корема , закачен с каишка на врата му , разделен на секции за страгали , леблебия , тиквени семки и сусамлийки понякога . Малцина знаеха истинското му име , зовяха го дядо Апар .

Той по всяко време на деня беше на стоянка , или по маршрут , подканяйки клиентите си – „семки страгали , един шоп един лев” . Когато в старото кино (срещу паметника на падналите) имаше прожекция , беше най-на кяр – млади и стари хрупаха страгали и цъкаха семки . В предобедните часове и късно вечер , когато около киното опустяваше , беше из улиците . По целия град . Днес няма от по-старото поколение да не са чули сдържания му призив; „семки страгалиии , един шоп , един лев” .

Както всеки един човек – легенда е оставил следа в паметта на съгражданите ни , така и Апар остави следа . На крайречна улица надолу след полицията живееше на квартира със семейството си един шоп , полицай . Естествено дядо Апар няма как да знае , че точно там живее шоп , той знаеше само арменците къде живеят . Та , неговото един шоп един лев дразнело шопското самочувствие  на на Спас полицая и една вечер не издържал . Излиза той по риза с тиранти и хваща каиша на хамлъка му; „Слушай еи , арменец ли си албанец ли си ….” . „Аман бе чоджук , ша ми обърнеш хамлъка” , стряска се Апар . „Че го обърнем не ами , у Марица че го фърлим” . „Аман , нимой , стока ми е” . „Колко ти е стоката бе дъртак” . „Барем сто лева , чоджум” . Да си е помислил Апар , че оня ще му купи стоката , заедно с жамлъка , не е за вярване , но шопето изплюл камъчето; „Така така , твойте арменски боклуци че чинят сто лева , а един шоп един лев , а ?” . „Сакън , не така една шопа семки чоджум . Оох тва мойту арменску уста…”

И той се пресели . Навярно в арменския рай . Както черквите им са различни от нашите , така и раят им трябва да е техен , арменски .. Сигурно е там , защото Апар си нямаше други грехове , освен тоя , че разсърди един шоп .

Интересна история за Дядо Матей китката от Свиленград

Написана от : Христо Полихронов

И той е гебранец . Прякора му е заради китката , която неизменно беше на ухото му , китка според сезона – кокиче , минзухар , лале , та и хризантема , в късна есен . И през зимата нещо , я чемешир , я цвете от саксия . Но китката не беше единственото , с което се кичеше дядо Матей . По време на манефистациите дефилираше , накичен с най-различни медали – кръгли за боева заслуга , кръстове за храброст , цветни лентички , значки . И с бастун . Бастуна му придаваше достолепието на поборник ветеран . На гьоргьовден , празника на войската на площада пред Халите се провеждаше парад , на който , наред със строените войници и офицери , се мъдреше и той с медалите си .

По някое време от скукали , от мъка по отминалата младост ли , беше подсилил пийкането и често го виждаха да се къндилка по моста към Гебран , ту към града .

По професия беше рибар , но като поостаря , се цани теляк на градската баня . Една вечер Милко Кущира , прибирайки се след разходка от градската градина ( пред сегашната библиотека) , таман по средата на моста , чува някой да охка и да вика . Надзърнал от канатя и какво да види – долу дядо Матей се люшка със сюргюня , едва закрепил се с една ръка за ръба на гьоза . По това време минават закъснели чифликчии с колите си , та събират въжета и на раз-два , раз два , го изтеглят . Бика късна есен , мокър и премръзнал веднага тръгнал – куцук , куцук , право на банята . Но не да сваля кирта от гърба на другите , къпищи се с почуда гледат как дядо Матей , с две канчета вряла вода се полива и пръхти . Та отрезвен от студената маришка вода , спасил старите си кокали от простуда .

Живя още дълго дядо Матей , все с китка на ухото , докато застана пред св. Петър , който вероятно е простил единствения му грях – пийкането , той беше от малцината с златни медали , повечето от легендите са с тиквени .

Смешна история за един Свиленградчанин в Одрин

Написана от : Христо Полихронов

Смешна история за един Свиленградчанин в Одрин .

Името му е забравено , но историята се помни . Той не се пишел за модерен , като Маджара , но беше дошло времето да се хвърлят цървулите от свинска кожа , та като отиде в Одрин за това – онова , да си поръча и обувки . Пристигнал той , спрял колата в одринската чаршия и намира обущар . Кани го обущаря турчин и му нарежда да се събуе дясния крак , да му вземе мярка . Майсторът му огледал , огледал стъпалото , па остякъл; „Сен дюстабанлия , ба аратик” . Едва ли е знаел нашенеца , че е дюстабанлия , защото цял живот се е обувал с цървули и навуща .

Обува се той мълчишката , излиза и подкарва воловете , забравил да огледа чаршията . Не се знае какво е смислил сиромаха по пътя за Свиленград , но можем да се досетим . Таман на Якъка , той изплюл цигарата и се обърнал назад . „Сен дюстабан измънна сиктим турчин” (ти си дюстабан , твойта майка турчин) .

История за Бай Петър пъдара от Черменската махла Свиленград

Написана от: Христо Полихронов

Бяха чифчийско семейство , но бай Петър не беше от работливите , та стана куржия . Той беше по дернеците , та обикалайки черменската ува , все търсеше да спре някой на лаф . По пладне , когато момчетата пладнуваха добитъка на Касабайолу – гол от върби пясъчен бряг , на половината път до Чермен , пристигаха и други , скарани с работата .

Бай Петър също беше там хем да огледа хората , които обикновено правеха бели , хем и той да се изкъпи , захвърлил пушката на брега . Беше по приказките и новините , търсише си слушатели . А и другите го търсеха – беше забавен с махленските си лафове . През другото време , за да си няма работа с пакостниците по бостаните , той обикаляше из тесните пътища и навикваше; „Ида , идааааа” , по някога и пукаше с манлихерата .

През Втората световна война дернеците бяха мъжки – да бистрят политиката . Таман за бай Петър работа , той беше политикан и не изпускаше нищо от новините . Беше неграмотен , но вестник Папагал винаги беше в ръцете му , нарочно му го даваха , да видят аджаба как ще го тълкува . Този вестник всички събития отразяваше с рисунки и карикатури – фронтова линия , кой кога и къде влязъл в чувал , я германци , я руснаци . Руснака беше мечката , англичанина лъва , американеца чичо Сам с високип цилиндър . Бай Петър тълкуваше рисунките твърде точно и гръмогласно обявяваше събитията; „Глейти ги ба , хора , тва тайленците били ен гевешек хора , германците върят прави , а тия лежат в окопа . Ингилизите пък , ньль са политикани , гледат с биноклуту и дават интифата” . Тогава вървеше и вица за италианците на фронта ; Когато офицерът скачал в атака , викайки „авантии” , войниците ръкопляскали от окопа и го брависвали; „Браво капитане , брависимо” . „а японците , бай Петре , те ко праят” , питат отстрани хем за бъзикня , хем да научат от него нещо , което не са чували другаде . „Аа – веднага захапва бай Петър , – ей ги жапанти , тий са много ниска , та германците ги ръчкат да ударят мириканците в гръб . Пък жапанти млогу ируплани имали пущинти . Виж ги на , на каква голяма ада ги праят на дарперушан , цели параходи фъркат на въздуха” . За какво му е на бай Петър да знае да чете . С помощта на Папагал , той точно и образно съобщава ловното място на американския флот – Пърл харбър . „Бай Петре – подкачат го младите , – на таа голяма ада дето е нарисувана тука пише – пърр-ли хъбри ….” . „Амм – заеква Петрето , – пърли значи за пърлита ги смятат мириканците , ама тия жапански пърлита аратик , са били рогати , ей да дигат цели параходи на въздуха” .

През последната година на войната пък се навъртат около него , защото в махалата или са неграмотни , или не купуват вестници . „Ква е хавата неска , бай Петре” , питат го . „Хавата се обърна , аратик , глей гу Хитлер перчана му фръкнал и кряска на генералти си , а Сталин с тоо арнаутски пищоф , също кряска. И гърми – комита и отгоре е тоо Сталин ей . А то чувал видтиль гу – пълен с германци . Ама чувал аа , цял харар” .

Черменците през фашистко повече бяха комунисти , или се пишеха за такива . Бай Петър не беше никакъв , неговата партия беше дернека .

Беше ли на баня – старата баня в Свиленград

Написана от: Христо Полихронов