Островът на блажените в Свиленград беше изринат от реставрацията , като остров , но като легенда си остана . Не се знае кога точно се родила тази легенда „острова” , но през годините , тя е живяла успоредно с тая на градската градина . Преди доста години участниците в одринските битки и служилите като запасняци в Дервишмогила , бяха живи и когато срещнехме някой от тях , те неизменно ни напомняха , че са били тук и ни питаха за Острова на блажените . Можем да си представим колко известен е бил този остров и колко прочут из страната . Но някои управници на града по онова време смятаха за чепотия тази известност , та го изринаха . Да освободят водите на Марица от ледовете през пролетта . И , странно – да облекчат моста от огромния товар , който мост отпосле бяха решили също да изринат . „Щом младите толкова го харесват , нека си вземат по един камък за спомен” , беше рекъл поредният нов кмет .

Ама че черен хумор.

А къде беше островът . От гебранска страна , на 300 м. нагоре от моста , беше долният му край , където беше и ресторанта . Оттам нагоре беше буйно обрасъл с големи тополи и храсти , а горния му край стигаше до Томовата воденица , също интересна атракция – огромно лопатесто колело , мелнични камъни , изправени до стените и чакащи реда си коли . От брега го делеше тесен 10 метров ръкав на Марица , с прехвърлен над него въжен мост . Площта на острова беше около 150 декара .

С какво е толкова прочут Островът на блажените и защо народната памет е запазила такъв скъп спомен за него . Той беше сборище за общуване както градската градина , но донякъде се различаваше в това отношение . Той беше нещо „По така” , не защото беше далечко от града , а защото , тръгнал натам , трябваше да имаш парички в джоба . Всяка вечер свиреше оркестър с певица , имаше дансинг и маси около него , на които сядаха на шишенце ракия с ресторантска салатка , или мезе на скара . С други думи , предлагаше повече възможности за „живот” . Което не значи , че хора с по-скромни възможности не го посещаваха . Правостоящите около дансинга и масите бяха предимно родители , които искаха да видят нещо по-ново – нови танци , нови песни , джаз. В оркестъра свиреха хора , които вече също са легенди чичо Пец , Галеца , Евлоги , Кочо Алкапоне , мандолиниста Драгов . Гъсто обраслата територия нагоре предлагаше и друго – из храстите шумоляха влюбени двойки , често с тайни връзки .Островът беше самата романтика , но най-романтичното беше въженото мостче , което го свързваше с оттатъчния , гебрански бряг . Тогавашното поколение , ние като малки , си спомняме как мостчето се претоварваше , люшкайки се , та имаше и лодки , обслужващи любителите на емоции . Срещу стотинки . Така беше , хората и тогава не бяха богати , но всеки си вадеше хляба по някакъв начин , та оставаше и за острова.

Макар и различни по „характер” , Островът на блажените и градската градина , бяха свързани с нещо . Това беше мостът – свързващия две махали , две държави , два свята . Към 9-9:30 ч. вечерта през лятото , той беше доста оживен – желаещите да поживеят още , от градината , се изнизваха по моста към острова . Към 11:30-12 ч. отново беше оживен – изнизваха се без гебранци към домовете си , къде доволни , къде недоволни от прекараната вечер , но повечето бяха доволни – кой от изпитата ракийца , кой от новото запознанство . Недоволните бяха обикновено семейните двойки – че мъжът похарчил пари не по джоба му , че жената танцувала с непознат мъж , или обратно .

След полунощ имаше така нареченото „отсяване” . Оркестъра с певицата са редовно отсяти , те са длъжни да задоволят прищевките на отсятите , а и тук им е работното място . Често и хотела им – в съдружие с Ботю , Танаш Топала , Тръндю и др. те осъмваха там . Често отсятите ги намираха на другия ден проснати , където ги е повалил алкохола .

Богато ли е било тогава градското общество , че от икиндия до късна нощ е пъплело по моста , запълвало до последната маса ресторанта на острова и на градските кръчми . Тогавашното поколение помни тия времена – не беше по-богато от сега . Ако можем да се изразим цветово , това „черно” минало беше по-светло от сега . Хората , изтрепани от работа , намираха време да отпуснат душите си . Не да забравят „мъки и теглила” , трудовото им ежедневие беше им начин на живот – да изкарат за днес , за утре , за децата и за старите , които я имат пенсия , я не . Ако сегашната пазарна икономика беше дошла тогава , тия хора , свикнали по някакъв начин да вадят по нещо и да отделят за черни дни , щяха да се стъписат – парите им за черни дни изчезват за броени дни от банката , имотите им се губят кой знае къде .

Да се върнат Островът на блажените и градската градина ли . Не е възможно . Да се върне това жизнерадостно оживление по улиците и заведенията ли . Върнаха се . Историята се повтаря , се казва , но кой е казал , че същия вид и в същите размери . Единственото място – сборище за общуване са дернеци с невъобразима скука . Механи , таверни , също са сборища , но не за общуване , а вакханалии за пилеене на пари , до които малцина имат достъп , там няма романтично висящо мостче , а без врати пазванти на вратата.

БАШ АВДЖИИ – Свиленградски истории

Написана от: Христо Полихронов

Дядо Колю Колвермезов черменския кмет- Него всички от Свиленград над 40 години го познават , но славата му е такава , че и младите сега знаят за подвизите му . По професия беше бръснар , но не се е запомнило да се задържи дълго на този занаят , от пиянство е нямал време . А и кой ще си подложи врата на пиян бръснар . Поради безпаричието някои се отдръпнаха от него , но имаше навред приятели , които му удисваха на акъла , та постоянно беше в пиянски оргии . Когато съвсем закъса той разпродаде всичко в къщи , та чак и нивите на баща си . Като изпи парите от продажбите , приятелите му отново оредяха , но той намери изход „на калпавия и господ помага” , като се казва – присламчи се към полицията , явна и тайна , та да направи някой друг лев . На полицията една ли и харесвало пиянството му , но той по някаква случайност бил партиец , а по това време търсеха комунисти и ги затваряха . Не се знае на кого повече е помагал дядката , на комунистите , или на полицията , но полицаите го харесали и все повече го приютявали . По това време , времето на Втората световна война , ни се обещаваше , че ще станем държава на всички българи , тоест , велика България , каквато е била по време на Санстефанския договор – Македония , турска и гръцка Тракия са ни в кърпа вързани . В тези територии се въведоха администрации по български образец , назначаваха се кметове , пъдари , данъчни и пр. българи.

Нещеш ли , това време се оказа златно за дядката – една заран се събуди кмет на Чермен . „Отели му се вола” казваха тогава за него . Докато преди дни просеше почерпка , кило брашно и щипка сол от комшиите , сега издигна табела над повереното му кметство; „Нов кмет , нов ред” . А какъв е бил новият ред – задължава селяните да му носят всеки ден по една баница , да му пекат агне през ден , дамаджаните пред вратата да са пълни с вино и ракия . Докато приятелите му се бяха разбягали , сега бяха цяла пируваща орда . По неговия пример се навъдиха какви ли не мародери , които шетаха из къщите и грабеха наред . От тях стана известен Христо Кривата старшия , който късал герданите от жените и режел пръсти заедно с пръстените .

Но царството на дядката Колю се оказа кратко . Когато дойде комунистко и българите бяха изтикани от гръцка Тракия , Колю беше за никъде – комунистите заради предателството го загърбиха и той взе да пада все по-ниско , ходеше с дрипи като най-изпадналия циганин ако намереше някъде да пие , се търкаляше където му падне . Накрая , изоставен от жена и деца , умря сам като куче .

Каква е поуката . От лошото може да дойде хубаво , но след хубавото …. „Много хубаво не е за хубаво” , както се казва . Така , звездата на дядката изгря изненадващо и угасна внезапно , без да остави следа , освен тази , за която стана дума .

Смешна история за Цанко цървената глава и Жеко картела от Свиленград

Написана от : Христо Полихронов

Смешна история за Цанко цървената глава и Жеко картела от Свиленград- Цанко Цървената глава от гебран (квартал в Свиленград) беше голям рибар , но саможив , все сам ходеше за риба . Което не му пречеше с хитрости да черпи сведения за хубавите места на Марица от целия оркестър в ресторант Марица , където свиреше на бас китара . Едно лято се беше прочул с улов на маришки сом . Колегите му музиканти го проследили и открили това кадемлия място , но нали заедно свиреха , никой не можел да го изпревари след края на работното им време . А Марица дава сом само нощем .

Жека Картела също голям рибар вечер сяда все на музикантската маса да си пийне дажбата . Цанковото кадемлия място , пали цигара и чака . Но чакането се протака неприятно дълго , вади и пуска но ….. нищо не излиза . Жеко в рибарлъка е от стара кожа яре , такива номера не са му за първи път . Мисли пресмята , мисли пресмята – тук трябва да има някаква цанкова уйдурма . Отива на втората вечер – същото . На прага на отчаянието той се прибира сърдит и сварва жената да си къносва косата . таман решава да си го изкара на нея , забелязва , че къната е червеникава . Веднага става – същия цвят е косата на Цанко . „Жено – казва той , – много къна си направила , да не хвърлиш таа дето остава” . „Аман с ваща риба” , отвръща му тя , като знае с какви ли не багрила вапцват тестото да излъжат рибата .

Добре ама , Жеко не мисли така . Същата вечер , след последните два коняка , той отново се изнизва , прибира се , взема тенджарата с останалата къна , отива в гаража и си пъха главата в тенджарата . Още изсъхнал неизсъхнал , граба калъфа със спинингите и мимоходом се оглежда в огледалото – Е не Цанко , но почти . Вежди , клепки , същия червено – оранжев цвят на цанковото окосмяване . Лицето не така олющено и с петна , но добре , че не е било така . Тези петна отпосле за Цанко се оказаха кожен рак , така че , случва се най-невероятното нещо в свиленградския рибарлък – след две – три сомчета колкото цигаре , сомът тръгва . По кило , кило и половина . Жеко яхва явата и се прибира с пълна торба сом .

Не се знае как е махнал къната от главата си , но скоро след това , за да изкара наяве тайната На Цанко не пести истината за успеха си . Вече всички рибари в града знаят за ответния удар на Жеко . Една вечер , преди музикантите да излезът на сцената , Васко Скерлев , барабаниста се заяжда с Цанко; „Абе , Цанко , как си оставил Картела да те промени . На ти сом , оня ще ошущи твоето място ” . Но Цанко е упорит и често зъл; „Слушай ба , тъпанджио всички вие пишман рибари , Картела и кура си да боядиса и на жена си шундата да боядиса , пак ки му сера в устата . Жеко кял да ма преметни . Нека се научи да фата риба , тогава” .

Всички оркестранти бяха рибари . Евлоги се смяташе за най-добър , на тяхната маса сядаше и сулер рибара – Ташо зъболекара .

ЛЕГЕНДА ЗА СТАРАТА БАНЯ В СЕЛО ПАШОВО , ОБЩИНА СВИЛЕНГРАД

Написана от: Христо Полихронов