Бяха чифчийско семейство , но бай Петър не беше от работливите , та стана куржия . Той беше по дернеците , та обикалайки черменската ува , все търсеше да спре някой на лаф . По пладне , когато момчетата пладнуваха добитъка на Касабайолу – гол от върби пясъчен бряг , на половината път до Чермен , пристигаха и други , скарани с работата .

Бай Петър също беше там хем да огледа хората , които обикновено правеха бели , хем и той да се изкъпи , захвърлил пушката на брега . Беше по приказките и новините , търсише си слушатели . А и другите го търсеха – беше забавен с махленските си лафове . През другото време , за да си няма работа с пакостниците по бостаните , той обикаляше из тесните пътища и навикваше; „Ида , идааааа” , по някога и пукаше с манлихерата .

През Втората световна война дернеците бяха мъжки – да бистрят политиката . Таман за бай Петър работа , той беше политикан и не изпускаше нищо от новините . Беше неграмотен , но вестник Папагал винаги беше в ръцете му , нарочно му го даваха , да видят аджаба как ще го тълкува . Този вестник всички събития отразяваше с рисунки и карикатури – фронтова линия , кой кога и къде влязъл в чувал , я германци , я руснаци . Руснака беше мечката , англичанина лъва , американеца чичо Сам с високип цилиндър . Бай Петър тълкуваше рисунките твърде точно и гръмогласно обявяваше събитията; „Глейти ги ба , хора , тва тайленците били ен гевешек хора , германците върят прави , а тия лежат в окопа . Ингилизите пък , ньль са политикани , гледат с биноклуту и дават интифата” . Тогава вървеше и вица за италианците на фронта ; Когато офицерът скачал в атака , викайки „авантии” , войниците ръкопляскали от окопа и го брависвали; „Браво капитане , брависимо” . „а японците , бай Петре , те ко праят” , питат отстрани хем за бъзикня , хем да научат от него нещо , което не са чували другаде . „Аа – веднага захапва бай Петър , – ей ги жапанти , тий са много ниска , та германците ги ръчкат да ударят мириканците в гръб . Пък жапанти млогу ируплани имали пущинти . Виж ги на , на каква голяма ада ги праят на дарперушан , цели параходи фъркат на въздуха” . За какво му е на бай Петър да знае да чете . С помощта на Папагал , той точно и образно съобщава ловното място на американския флот – Пърл харбър . „Бай Петре – подкачат го младите , – на таа голяма ада дето е нарисувана тука пише – пърр-ли хъбри ….” . „Амм – заеква Петрето , – пърли значи за пърлита ги смятат мириканците , ама тия жапански пърлита аратик , са били рогати , ей да дигат цели параходи на въздуха” .

През последната година на войната пък се навъртат около него , защото в махалата или са неграмотни , или не купуват вестници . „Ква е хавата неска , бай Петре” , питат го . „Хавата се обърна , аратик , глей гу Хитлер перчана му фръкнал и кряска на генералти си , а Сталин с тоо арнаутски пищоф , също кряска. И гърми – комита и отгоре е тоо Сталин ей . А то чувал видтиль гу – пълен с германци . Ама чувал аа , цял харар” .

Черменците през фашистко повече бяха комунисти , или се пишеха за такива . Бай Петър не беше никакъв , неговата партия беше дернека .

Беше ли на баня – старата баня в Свиленград

Написана от: Христо Полихронов

Беше ли на баня- Всеки понеделник учителката , преглеждайки ни ноктите дали са орязани , ни задаваше горния въпрос . По едно време взеха да ни искат и билета за баня , да са сигурни , че сме посетили поне веднъж в седмицата градската баня . Колко са били учителите не се знае , защото билет употребяван може да се намери навсякъде .

Да си дойдем на думата , става въпрос за една истинска легенда , каквато беше и си остана градската баня . Останките и още ни напомнят за нея , построена още от турско и престроена от строителния предприемач Шомов , който живееше току до банята . По същия ориенталски бичим , като първообраза на турската , с изключение на къпалнята , която напомняше на римските бани . Сега къде ли има градска баня , та в Свиленград , но си заслужава да хвърлим поглед в миналото , когато едва ли е имало в града домашна баня . Архитектурният и вид , (който и сега личи) беше такъв; От южната страна беше входът , на западната страна като пристройка , беше котелът , подклаждан с дърва , малко помещение , колкото за леглото на котелджията . На северната – водонапорната кула , която още се крепи , а на източната , също като пристройка , беше помещението за излежаване след къпане . В това помещение имаше десетина твърди легла застлани с чаршафи . По желание се раздаваше по още един чаршаф с който окъпания да се завие , хем да изсъхне , хем да полежи , изпитвайки удоволствието от този така приятен ритуал – къпането . тук на посетителя на два пъти му викаха „честито” , веднъж от теляка дядо Матей , когато накрая те тупне по гърба с изтривалката и втори път касиера и главен баняджия бай Горги Бялото гъзенце , като напускаш банята . Ако англичаните се честитят след всяка баня , щяха да го правят през час през два , но …..

Вътрешното устройство на банята , което за разлика от външното не си личи , беше такова; Касата за получаване на билет беше току до входната врата – един на два метра за клиента и един на един за касиера за гишето . Отпосле тази каса се изостави , защото при наплив на ученици и войници при тази теснотия , хората трябваше да чакат отвън . Билети издаваше бай Георги в следващото помещение – широко , с пет кишета , подредено като приемна . То служеше и за изчакване , да излезе отиващия си и да влезе следващия . Чакащи обикновено имаше в петъчните и съботни и предпразнични дни . На вратата пред съблекалнята беше контролната – там ти закъсваха билета . По тясно коридорче влизаш в съблекалнята , която всъщност е стаята за излежаване , там се събличаш и си ангажираш легло . При баня за ученици и войници , разбира се , за всички нямаше легла , те не ги използваха . Вече гол , влизаш в къпалнята , с дрехи вътре не се допуска никой , освен теляка дядо Матей с гащета до коленете . Къпалнята е основното и най-широко помещение , някаква сполучлива комбинация между римска и турска баня . По средата е три на три циментовият подиум , висок около 50 см , винаги топъл . Там се заседяват клиентите хем на приказка , хем да им се накисне кирта от обилната пара . Помещението е овално , с около 15 ялака (корита) до стените , с по две циментови столчета от двете страни на ялака . За всяко столче че се полага по едно цинково канче . С тези канчета става поливането – има две кранчета , едното за топла , другото за студена вода .

Пред входа на банята висеше табелка – през ден „мъжка” , през ден „женска”  , „за войници” в определен ден и „не работи” , когато е в ремонт . В по-късните часове в къпалнята беше сравнително тихо , чуваше се само дрънченето на празни канчета , защото се къпеха възрастни . Но в часовете за деца и ученици гюрултията беше голяма , а акустиката я правеше невъобразима . Заради овалната форма на помещението , или по някаква тайна на архитекта , акустиката беше такава , че шепот от единия край , се чуваше на другия . В тези часове циментовия подиум не беше за заседяване , сапунената вода го правеше идеална пързалка за децата – по гъз .

Банята имаше собствен водоизточник . Но водонапорната кула имаше прозорче , отвесно едно над друго , по която се движеше червена дъска , която посредством поплавък показваше на каква височина е водата . На куполния покрив за светлина имаше стъклени полусфери , колкото костенурка , но от гъстата пара в къпалнята едва ли са пропускали светлина . Тези стъклени похлупаци привличаха махленските момчета , когато банята беше женска . Но което и от тях да питаш , не може да ти каже какво е видяло – нещо като голи охлюви се движели в гъстата пара .

Такава е предисторията на градската баня . Навремето в часовете по рисуване , учителите ни закарваха там с блокчета и пастели . От тези детски рисунки едва ли нещо е останало , но местни художници и учители по рисуване , са оставили картини , та когато банята се разпадне съвсем , да остане нещо и за тази легенда .

Гебрански герои- Как се удави Танаш топала от гебран

Написанa от : Христо Полихронов