Това е втора част на Свиленградски речник , лафове и фрази – част Б

БАА – Отново потвърждение и отрицание: „Събра ли орехи ?” „Баа” с ниско аа , значи събрал . „Баа” с високо аа – не е събрал , имало пъдар . „Ба-ба” – категорично не.

Ба – В места бе . Възрастните тук още бакат , чува се дори и от децата по улицата . Навремето се употребяваше и от жените , когато говорят с мъже и когато мъжете им викаха „мъри” .

БА́РЕМ – Поне . „Няма боб” . „Барем за една манджа да имаше” .

БАЛАМА – Прост , наивен човек , който всеки може да излъже .

БАБУ́НА – Голям огън . Навремето децата по марта и сирница палеха огньове и се хвалеха кой по-голяма бабуна и направил .

БАЖА́ – Комин Бажалък – камина .

БАЖА́ ПАРЪСЪ́ – Данък на комин . Някога турски паша със заслуги в битката при Чермен (сега Ормениен) по време на инвазията на турците на Балканския полуостров получава от султана по-жизнено право да събира данък бажапаръсъ от кв. Гебран , тоест , където дими комин , от всяка къща . Незначителното султанско благоволение , но при 500 години робство можем да си представим колко поколения от рода на пашата са събирали данък от рядко населения тогава Гебран . Този факт говори , че битката се е водила отвъд Марица и , че така наречената Сръбска гробница също е някъде там . Въпреки научно-историческите спорове . Гвбранци са запомнили строежа на бетонните диги и твърдят , че до моста (откъм кръчмата) са изровени много черепи . Може и да е истина , защото тогава мост не е имало , нито град , селище на района е бил Чермен , след битката българите от съседните села са събрали каквото могат от мъртвите и са ги погребали . От друга страна старите черменци казват , че около Чермен е имало местност „Сръб-санда” , т. е. сръбско гробище . Сигурно и двете версии са истина , жертвите са били толкова много , че и на други места може да има гробища .

Във връзка с посоченият паша може да се смята че Гебран и след построяването на моста е имам някакъв административен статус , нали е бил собственост на паша . В потвърждение на това е намереният в Гебран печат „Гебранско кметство” (при изкопа на яма в двора на Иван Стратиев , третата къща след моста) . Печатът беше предаден за музейната сбирка , но изчезна заедно със сбирката , преди да бъде заведен в инвентарната книга . Инвентарна книга нямаше и след откриването на сбирката , тогава аз бях проектант и изпълнител на същата . По време на Балканската война сръбският военачалник превел войските си през Чермен и устроил молебен в чест на падналите сърби . (По записките на един учител писар при българските войски тогава) . Всъщност в първия отпор срещу турците са участвали войски от всички балкански народи , сърбите едва ли са били болшинство , както сочи тяхната история и както нашата мълчи по този повод . Опасността тогава е била далеч от техните поселища . Тогава в средновековна Европа е имало само две държавни формации , макар и разделени на болярства – Византия и България .

БАБИНО ПРОСО – Сняг не на снежинка , а като просо .

БАБНЯ – Бамия .

БАЯ – По средата между нищо и много . Употребява се за много неща : бая орехи , бая риба , бая дълъг , бая ядохме , бая огладняхме , бая бой ядохме .

БАЯ́ТНО – В смисъл не прясно . Манджата баятна , сиренето , месото . Всичко вчерашно и завчерашно е баятно .

БАЯДИ́СА – Припаднал , или почти припаднал . Или му е станало байгън: „Баялдисах от ядене” . От глад , от лежане , от работа .

БА́ЗБАЯ – Няма аналог . „Базбая ми ти мъж” – голям и силен мъж . „Няма да го изоре ли ? Базбая ми ти трактор кара” .

БАРАБА́Р – Заедно , Барабар звучи по-убедително ! „Подкараха го барабар с онците” . „Изгоря барабар със стоката” . „Окъпаха го барабар с дрехите” .

БАХЧА́ – Черничева градина . Някои викат и на зеленчуковата градина бахча . От бахчованница.

БАХЧОВА́ННИЦА – Зеленчукова градина .

БА́МБАШКА – Съвсем различно . „Бамбашка работа” – това е друга работа . „Бамбашка човек” – тук значението е за човек , различен от другите , особен (за лошо или за хубаво) .

БАШ – Първи , първо , най-хубаво , супер . „Дали баш” – първи от лудите . „Баш за нас работа” – тъкмо за нас работа . „Башама беля” – голяма беля .

БАИР – Освен за високо място ,свиленградчанина смята за баир всичко което е извън града . „Днес ме нямаше , бях на баира” . Баира даже е прилагателно към нещо: „Баирски карпузи” – на високото , каменливо място дините са по-сладки . „Баирски домати” – не се поливат и дават много .

БА́СКЕРЕТЬ – Понякога , от време на време .

БАБА́Ч – Голям. „Бабач шаран , бабач мъж , овен , заек” .

БА́ДЯНА – Един кат боя , или вар на стената . Баденарка – четка , голяма и кръгла , с дълъг косъм , за боядисване само на стени .

БАРА́К – „Къв си само барак!” – за човек , обикновено дете , което се е обарачило (изцапало) с боя или сажди .

БЕТ – Пълен извън мярка човек . Обикновено се отнася за дебела жена .

БЕСЛЕМЕ́ – Женско агне , оставено за разплод . Беслеме се казва и на осиновено дете . „Гледам го като беслеме и пак недоволен” – тук става въпрос за добре гледан и разглезен човек .

БЕ́ЛКИ , БЕ́ЛКИМ – Дано , дай боже . „Да му бутнем рушвет , белким става работа” , „Иди на врач , белким ти помогне” .

БЕРДЕ́Н – Веднага . Понякога служи за подигравка . Говори се за един свиленградчанин , който , когато Одрин беше наш се връщал от там , напазарил каквото може и , подканяйки воловете да бързат , се мъчил да хване огън с чакмака . От Одрин се мъчил и все не хваща . Най-после , едва над града , на Якъка праханта светнала . „Берден тутту!” , светнал и той от радост и сръгал воловете с остена . Сега и на запалките , които хващат на третия път , ми викат берден тутту .

БЕТЕ́Р – Съвсем лошо . „Да крадеш е лошо ама неговото е бетер , аратик , оголи магазина , че посяга и към склада” . Това не го е казал Петър Делянов , пожизненият председател на РПК , а някой друг , той не обичаше да гони хората си . Понякога бетер се отнася и за много: „Има ли риба , там дето ще ходим ?” „Бетер!” – Значи има излишно много .

БРЪНТИ́Я – Курва . Брънтия е много лошо за една жена , но никога не се казва на очи , защото , освен свободна , тя е и по нрав разкапана . Брънтия има и една местност край Свиленград , която не е с такава лоша слава , плодовита е и всеки се стреми към нея . Не се знае от къде е името .

БОШ ЛАФ – Празни приказки – по превод . „Приказваш бош лаф приказки , аратик” – това е побългаряване , но точно . Отнася се не само за приказки: „Това , дето ще го правим е бош лаф работа , я да го зарежем” т. е. , всичко , което ще завършиш неуспешно , е бош лаф .

БО́МБОК – Посрана работа . (Бок – гомно) . Отнася се за всичко , което мирише на лошо и в преносен смисъл: „Аранжорката подреди витрината ама , бомбок” . Значи , аранжорката е оставила миризмата си на некадърност . Думата , има всички нюанси на лошата миризма .

БОЛ – Много и премного .

БОЗАЛЪ́К – Тревясало място , храсталак , въди само плевели и за нищо не става . Може да влезе в работа , но не си заслужава труда .

БО́РА – Внезапен вятър , силен , сух , с прахоляци .

БЪРКАНИ́ЦА – Мътеница , айрян . Бърканицата е това , което остава след като се избие маслото от млякото . Но сегашния айрян , дето го правим от кисело мляко и вода е помия в сравнение с бърканицата . Бърканицата режи като газирана , леко накиселява , освежава и е богата на витамини и полезна за организма съставки .

БИ́ВА – Дума с широко значение . Винаги е положителен отговор на зададен въпрос „Как си?” „Бива” . Хвана ли рина , набра ли орехи , как е жътвата , набра ли домати , плажа хубав ли е , баща ти как е , как си със здравето , добър ли е пътят – ако всичко е добре – „Бива” . Но зависи от интонацията на отговора , обикновено „бива” е нещо средно хубаво или малко над средното . Тази дума е така вкоренена в свиленградчани , с тия четири букви , зависи как са произнесени , могат да отгатнат настроението и положението на запитания . Разбира се , не като Кътю и Вътю , трябва да имат ако не придобита , то вродена интелигентност .

БИНДИ́СА – Хареса . Жена ,ядене , песен . Тръндю , който беше извор на свиленградски лафове , от него се учеше дори най-големия майстор Жеко Картела , употребяваше любимата си дума биндиса докато умре . Носеше се с връзка , бомбе и бяла риза , макар и мръсна . Кой не помни неговата „Аах колко е жестоко” , за хубаво и за лошо . Не беше на „ба” , или „ма” а на литературното „бе”: „А бее , какво да ти кажа…..” . „Не така бе ,инак” . Приютяваше се където намери , дори и в гробищата . Като го питаш какво му е хубавото на гробито , той имаше отговор: „Китки , китки . Мирише на ливанто , на цъфнали бадеми , а вечер едно пиле като вика хуу-хуу , как да не спиш сладко – сладко” . Приютяваше се и при жени . Няколко години с пияната Марго , носеше и риба , а тя я продаваше и купуваше вино , от което пиеше и той , ако е останало . Веднъж беше се заженил . Бяхме седнали с Жеко Картела в ресторант „Република” , когато той дойде и седна при нас . Изпи набързо ракията си и стана . Никога не е било Тръндю да бърза . „Къде бе Тръндьо” „Отивам при жената , артик . Много си я уважавам” . „Я!” – изненада се Жеко . „Сгодих се , така да се каже . Ах колко е жестоко” . И излезе . Почудихме се , почудиме какъв ще е този годеж , на Жеко отсече: „Значи сме на годеж” . И тръгнахме . Тръндю живееше наблизо , в изоставената сигонева къща . Почукахме , влязохме и , какво да видим – седяха на един тюфлек , рамо до рамо , с една пълничка , доста пъсна (мургава) жена , до тях дамаджана и две водни чаши с вино . Е , обичайното „ха наздраве , честито” , пихме и ние от две пластмасови чаши . Жеко пита годеницата: „Ти от къде си , булка?” „От слънчув бряг” , отговаря тя след известно колебание . Разбрахме от къде може да е годеницата и като каква е . На другия ден Жеко го пита не е ли циганка. „Абее , циганка , миганка , биндисах си я . Той и Маргото биндиса след време” .

Тръндю за всичко имаше отговор . Светкавичен . Веднъж в кръчмата си поръчал сурови кюфтета за мезе . Келнерката му ги сервирала , но не си тръгнала да си гледа работата , ами застанала зад него , да види какво аджаба ще прави Тръндю съ суровите кюфтета . Присъединили се и останалите две сервитьорки . Не се сдържала първата и пита: „Абе , бай Тръндю , как така ядеш сурови кюфтета?” . Тъй като той ги познава що за стока са , веднага намира отговор: „А вие снощи като ги ядохте ония работи , пекани ли бяха?”

БИЛЯ́ – Даже. „Шефа даде ли ти обещаните 20 лв ?“ „Отгоре биля” . „Скара ли се на момчето?” „Бой яде биля” .

БИЗЕ́Й – Суче . Агнето бизей от майката , детето , телето .

БИ́БА – Пуйка .

БИ́СКИ – Женски гърди .

БИЗ-БИЗЕ – Двама и повече близки приятели . „Тия двамата все се водят заедно” . „Те са биз-бизе , пърдят в едни гащи” . Така че , понякога тази близост буди ирония .

БЯ́МБА – Завеян човек , който говори врели-накипели .

БРЕ – Възклицание при изненада . Бре е и грубо обръщение на жена към мъж . „А бре дърт пордотин с пордотина ти , какво правиш!” – кара се бабата на дядото . Понякога е присмех: „Бре , бре , бре , посмали малко” . „Брее” е „не може” – „Дай да си отхапя” . „Брее” . „Дай да тъ бацна” . „Брее” .

БРИША – Бърша – дъските , праха , петната . Бриша е и хвалба на женкарите : „Как си бришиш ли ?” „Ухаа , бриша , бриша !” .

БРУ́НЗИ СЕ – Сърди се с мимика с устните , Децата се брунзят преди да заплачат .

БУБА – Копринена буба . За малките деца всички буболечки са буби .

БУХЧА́ – Вързоп набързо приготвен с дрехи и храна за из път . Навремето , когато Марица заливаше Гебран , гебранци всичко що е застрашено от мокротия , слагаха в бухчи , готови да ги качат по таваните .

БЪХТЕ́ – Бие . Понякога е дълго и трудно ходене: „Кат се успа за рейса , сега да бъхте път до гарата”

БУНЕ́ЛА – Вилица .

БЛАГО – За нашенци доскоро (а и сега) всичко сладко беше благо . Захарта е блага , сока на тръстиката , меда , карпузата . За нашенци сладка е вкусната манджа: „Мм , сладка манджа!”

БЛЕЩИ СЕ – Блещи се изплашения , или изненадания човек , като несъзнателно очите му се разширяват . Блещи се при гняв и караница , при разпален спор . „Виновен си , ко ми съ блещиш!?”

БУДАК – Чеп . От чепато дърво добри дъски не стават , но добрите дикани бяха сглобени с дъски от чепат , червен чам . Този чам е много здрав поради чеповете – твърди и смолести , които здраво държат кремъка .

БУРИ́Я – Бурия викаха навремето на всички духови инструменти .

Свиленградски речник , лафове и фрази – част В

Преписано от книгата на: Христо Полихронов

А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́