Между селата Щит и Пашово има една невзрачна отбивка точно преди село Пашово ( в дясно ) . Ако карате по нея , трудно ще разберете , че това е път , защото е заобиколен от храсти и шубраци , но този невзрачен път води до една историческа забележителност .

Има легенда която гласи , че преди много години в село Пашово ( община Свиленград ) е имало функционираща баня . Тази баня според местните съществува от стотици години , но за сега не е определено от кога датира археологическата забележителност . Интересен факт е , че банята била собственност на човек от заможен род , който бил известен с това , че имал много жени . Всеки ден водил жените си там и ги къпел с мляко .

Една история за Градската градина в Свиленград

Градската градина в Свиленград – С основание може да се твърди , че беше легенда и си остана такава , защото никой от тридесетгодишните и нагоре не е пропуснал да се разходи в нея , къде безцелно , къде да завърти любов , или запознанство . Намираше се пред сегашната градска библиотека и още е там , само че необитаема , с ошмулени един-два кипариса , освен ако някой прекоси за библиотеката . Защо сега не е градска градина ли . Малко е да се каже , че с времето се променят и нещата , достатъчно е да припомним числото 50 , т.е. какво се е случило преди 50 години или , да повторим девиза на дядо Колю „нов кмет , нов ред” . Мегаломанията да преустроим не само обществото , но и градския интериор – да разменим местата на градини , паркове и на цели квартали , да премахнем островите на Марица , даже и опит да съборим каменния мост и да построим железен . Видно е какво излезе от тези соц-мечти . Сега градското преустройство навлезе в ново русло и темпове , но твърде е геч – затвориха се малки живописни улички рушаха се ренесансови и шаронски къщи , издигнаха се високи панелки опустяха зелени площи .

Градината беше оградена с ниска тухлена ограда имаше четири входа , двата от които официални – откъм старото кино и откъм черменската махала . Още от турско тук е било градина , която влизала в територията на кервансарая , сградите на който са били на източната страна . В средата на градината , малко по на запад имаше малък басейн с шадраван , който денонощно шуртеше , а често в басейна плуваха рибки . До оградата отвътре имаше триметрова затворена ивица с градинки , а пред тях наредени пейки , на които сядаха родителите , да наблюдават синовете и дъщерите си , които обикаляха по опясъчената широка алея . Между тази околовръстна алея беше пространството на кипарисите – огромни разкошни , на места сводести над алеята за разходка . Този свод беше по причина на отчупването – младите отчупваха по клонка , къде за забавление , къде да сложат клечка между зъбите си . Именно тези кипариси и високите тополи до оградата даваха облик на градината и вид на оазис сред града лете .

Откъм източната страна имаше по-гъсто залесено място , извън ежедневното движение , с затулени пейки за по-интимно общуване . Там малко след главния вход беше бюстът – паметник на д-р Мировенски , съборен също по време на соцреставрацията , това име не беше приятно за новата власт . Но това е друга легенда.

Защо се е запомнила градската градина и за мнозина е легенда . Ако можем да погледнем в миналото и от птичи поглед , ще видим една впечатляваща картина – от всички главни артерии и по-малки улички , надвечер , по икиндия , движението на хората е само в една посока – към градината . Разбира се , повечето са млади , наконтени с новите си дрехи и обувки , в приповдигнато настроение , с повече , или по-малко надежди за нови запознанства , или да се доизкажат на близки и познати за това , което не са могли , заети с къщна , или полска работа . Още не се е мръкнало и градината е пълна . Движението по алеята е в две посоки , две колони с четири – пет в редица , че да се прехвърли в насрещното движение , човек трябва да препречи пътя на някой и да се извини .

Какви ли не легенди са запомнени , или измислени на това сборище за общуване . Стичането на хората там не е само в събота и неделя , а всеки ден по икиндия . В неделя , разбира се , беше по-шумно и по-весело от гр. Марица (Симеоновград) идваше военен оркестър с капел – майстор , плюс двама – трима младши офицери . По волята на тези офицери свиреха и по-до късно – шлагери , народни свирни , повечето македонски . Тогава носталгията по загубените земи беше все още жива .

Във връзка с този оркестър се е запомнила една история за една нашенска мома , на която забравено поради дългото преразказване . Тази мома се запознала с един от споменатите офицери и време на разходката под кипарисите , той иска да я опознае и да разбере дали ще му импонира по грамотност – „От тук , от града ли сте , госпожице” . „Амба , потвърждава тя с наведена глава” . „Е , и аз съм от града , но във всеки град има интелигенция и простолюдие . Вие навярно сте от интелигенцията”. Тя , разбира се потвърдила; „Амба” . Не можем да кажем , че момичето , щом отговорило с амба е от простолюдието . Че и сега мнозина викат „амба” вместо „да” . След още няколко завъртания по алеята , офицерът , окуражен , я пита „Бихте ли дошли с мен до острова на блажените” . „Амбаааа” , отвръща тя с още по-наведена глава . Вземайки това „амба” за съгласие , той внимателно я хваща под ръка , но с почуда забелязва , че тя се дърпа . Той не знаел , че тук по нашата лексика „амба” служи както за съгласие , така и за отказ .

След като започна затриването на градината , постепенно 1945-1946 –та година , движението е премести по главната . Отново по икиндия , отново многолюдно в две посоки , всеки срещу всеки . Но – няма пейки за отмора и за гушкане . Към края страничните улички поглъщаха хората и отнемаха възможността да се проследи някоя мома , или да спреш по-късно някой за разговор .

История за контетата от Свиленград

Създадена от : Христо Полихронов