Visit Svilengrad , Edirne and Alexandroupoli online

Пълен справочник на Хотели, Ресторанти и Казина в Свиленград

Бит и Култура

БАШ АВДЖИИ – Свиленградски истории

БАШ АВДЖИИ – Свиленградски истории

bash-avdjii-svilengrad-info4trakya

И двамата бяха баш авджиите на махалата . За разлика от Качамака , бай Георги беше и баш рибар . За да компенсира тази разлика , Качамака минаваше край къщата на Топала с нанизани на колана гурги ,зайци пъдпъдъци , понякога и вчерашни , та да са повече . Когато са в група , на мъжки дернек , както се знае , всеки се хвали и послъгва , но когато Топала го няма . Качамака го кълве задочно; „Аба къв авджия е Топала , той с таа куца нога , сур – сур ,пъди дивеча , само дето хаби джипането . Затва се самичък ходи” . Те , авджиите рядко ходеха по двама , такъв беше авджалъка по онова време – кой когато си иска излиза и бие каквото му се изпречи на мушката . Мямаше дружинки – мружинки . А бай Георги излизаше сам , не защото беше бракониер като всички , а защото не искаше да дели с другите удареното . Когато Качамака го няма на дернека , той се киска та се къса ; „Аба , остай го тоо фалипръцлю , гургите на кръста му оскубани , мирисат , намира ги отворени по стърнища и ги прибира , вижте ме демек . Бил майстор по юрдеците . Нааа юрдеци , прибира си мюретата и ги туря в торбата с главата надолу , да им са видат опашките” . А самия той Топала се хвали най-много от всички; „Гурги ама ,цикуть веднъж пуснах о паднаха десет , втори път не натиснах кундака . А юрдеци – до мойто гюме си правят събрание , удрям си колкото ми трябват и се прибирам” . Те двамата си погаждаха и номера; Понеже гюметата им бяха съседни , когато кацнат юрдеци до гюмето на единия , другия гърмял да ги прогони . Веднъж Топала изпреварил Качамака и пуснал мюретата му , а оня ги гръмнал като диви . За да си отмъсти , Качамака сложил в даулите на Топала умрели риби , скапани , а на другия ден го бъзика; „Георге , ти май вчера направи работа , напълни копанята с прясна риба , а ?”

Що се отнася до бъзикни , бай Георги не подмина и сина си Димо . Димо лежа в затвора заради бягство в Гърция , та като го пуснаха – няма пушка , няма нищо и се запали по рибарлъка . След като почука година – две щайги на гарата , си купи моторче Балкан и хукна по Ардата . Той , иначе начетен , беше слаб по каране на мотор , та смени две-три балканчета – все му задирали буталата на Сокол чешма , там поливал двигателя със студена вода , да го охлади . По този случай баща му го закачаше , ама не задочно , а пред него и пред нас „Аба , нашия Димо напоява мотора на Сокол чешма , нали там селяните спират да напоят добитака си” .

Бай Георги беше работлив човек , с куция си крак направи семейството си заможно , обработваше 20 декара и всяка заран мъкнеше гюма с мляко и бакърчето с биволско масло в бурчилото – имаше за продан и за вкъщи ,имаше и цвик за прасето .

Бай Тодор Качамака и бай Георги Топала отдавна се преселиха горе , сигур и там си къскандисват , нали вярващите казват , че там имало добри и лоши ангели , които си погаждат номера .

Дядо Колю Колвермезов черменския кмет – Свилнградски истории

Написана от: Христо Полихронов

Скална църква при село Михалич , община Свиленград

Скална църква при село Михалич , община Свиленград .

Скална църква при с. Михалич Info4Trakya 03

Намира се на 1 км. от с. Михалич на стръмния западен склон на скалисто възвишение . Тукашните хора са съхранили името на храма , наричайки местността „Ай Пандо” („Св. Пантелеймон”) . Не случайно и сега там има оброчище . Древният храм се посещава на празници от околното население , извършват се християнски ритуали и оставят дарове . От една скална пукнатина във вътрешността изтича вода , която според хората е лековита . Тя не е постоянна и извира периодически . Самото й появяване се счита за Божествено знамение .

Скална църква при с. Михалич Info4Trakya 4

Строителите са се постарали да придадат на храма формата на елегантен кръстокуполен храм с полукръгъл олтар и две странични полукръгли конхи . Вътрешното пространство е с размери 12/11 м. . Отгоре в скалата е издялан красив купол . Той има диаметър 5.5 м. и височина до най-високата точка 6 м. . В стените пък са изсечени пиластри и капители , които , както и куполът , имат изцяло декоративно-художествено предназначение . Незнайните архитекти са постигнали удивителна прилика с класическите кръстокуполни християнски храмове . На няколко места по стените са издялани кръстове . В църквата се влиза чрез монументално изсечено в скалите стълбище от 14 стъпала . Отстрани са оформени дълбоки ниши за поставяне на дарове и икони . Изглежда над откритото стълбище някога е имало дървен навес , от който личат дупките в страничните скали . Приетата на този етап от изследванията датировка е X-XI в. .

Скална църква при с. Михалич Info4Trakya 5

Има легенда която гласи , че пред входа на църквата има змия която пази църквата . Тя не допуска хора които са дошли с лоши намерения и ги напада . А тези които са дошли с добри намерения ги пуска да влезнат спокойно в църквата . Както ще видите ние екипа на Info4Trakya сме заснели тази змия която седеше отстрани на входа и се наслаждаваше на прекрасното слънце .

Скална църква при с. Михалич Info4Trakya 6

Няма съмнение че този обект е сред най-добрите образци на християнската скална архитектура на територията на Р. България . Обявена е за „паметник от национално значение” през 1968 г. . За нейното туристическо експониране е необходимо да се предприемат спешни консервационно-реставрационни дейности по укрепване на каменните повърхности . Над стълбището трябва да се възстанови древния навес , като се използват старите легла за гредите . Също така е необходимо да се помисли за изграждане на подход към самия храм . Както се отбеляза по=горе , той трябва да стане част от единна туристическа пътека , свързваща двете скални църкви и крепостта при с. Маточина . Много е важно съхраняването на старите традиции и почитането на храма „Св. Пантелеймон” в наши дни . Това би могло да послужи освен като любопитен исторически момент , за развитие на специфичния религиозен туризъм , който вече добива популярност в страната .

 

Скална църква при с. Михалич Info4Trakya 7

Скална църква при с. Михалич Info4Trakya 8

Скална църква при с. Михалич Info4Trakya 9

Скална църква при с. Михалич Info4Trakya 11

Скална цъква при с. Михалич Info4Trakya 1

Скална църква при с. Михалич Info4Trakya 10

Подготвена от проф. Д. И. Н. Николай Димитров Овчаров от Археологическия институт с музей към Българската академия на науките .

Снимков материал: Info4Trakya.com

 

 

 

Дядо Колю Колвермезов черменския кмет – Свилнградски истории

Дядо Колю Колвермезов черменския кмет- Него всички от Свиленград над 40 години го познават , но славата му е такава , че и младите сега знаят за подвизите му . По професия беше бръснар , но не се е запомнило да се задържи дълго на този занаят , от пиянство е нямал време . А и кой ще си подложи врата на пиян бръснар . Поради безпаричието някои се отдръпнаха от него , но имаше навред приятели , които му удисваха на акъла , та постоянно беше в пиянски оргии . Когато съвсем закъса той разпродаде всичко в къщи , та чак и нивите на баща си . Като изпи парите от продажбите , приятелите му отново оредяха , но той намери изход „на калпавия и господ помага” , като се казва – присламчи се към полицията , явна и тайна , та да направи някой друг лев . На полицията една ли и харесвало пиянството му , но той по някаква случайност бил партиец , а по това време търсеха комунисти и ги затваряха . Не се знае на кого повече е помагал дядката , на комунистите , или на полицията , но полицаите го харесали и все повече го приютявали . По това време , времето на Втората световна война , ни се обещаваше , че ще станем държава на всички българи , тоест , велика България , каквато е била по време на Санстефанския договор – Македония , турска и гръцка Тракия са ни в кърпа вързани . В тези територии се въведоха администрации по български образец , назначаваха се кметове , пъдари , данъчни и пр. българи.

Кметове

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нещеш ли , това време се оказа златно за дядката – една заран се събуди кмет на Чермен . „Отели му се вола” казваха тогава за него . Докато преди дни просеше почерпка , кило брашно и щипка сол от комшиите , сега издигна табела над повереното му кметство; „Нов кмет , нов ред” . А какъв е бил новият ред – задължава селяните да му носят всеки ден по една баница , да му пекат агне през ден , дамаджаните пред вратата да са пълни с вино и ракия . Докато приятелите му се бяха разбягали , сега бяха цяла пируваща орда . По неговия пример се навъдиха какви ли не мародери , които шетаха из къщите и грабеха наред . От тях стана известен Христо Кривата старшия , който късал герданите от жените и режел пръсти заедно с пръстените .

Но царството на дядката Колю се оказа кратко . Когато дойде комунистко и българите бяха изтикани от гръцка Тракия , Колю беше за никъде – комунистите заради предателството го загърбиха и той взе да пада все по-ниско , ходеше с дрипи като най-изпадналия циганин ако намереше някъде да пие , се търкаляше където му падне . Накрая , изоставен от жена и деца , умря сам като куче .

Каква е поуката . От лошото може да дойде хубаво , но след хубавото …. „Много хубаво не е за хубаво” , както се казва . Така , звездата на дядката изгря изненадващо и угасна внезапно , без да остави следа , освен тази , за която стана дума .

Смешна история за Цанко цървената глава и Жеко картела от Свиленград

Написана от : Христо Полихронов

Свиленградски речник , лафове и фрази – част Д

Свиленградски речник , лафове и фрази – част Д .

Думи с буквата г Info4trakya

Да – Когато . „Да гъ фаним , тогава ки приказваме” – когато я хванем (рибата) тогава ще приказваме .

ДАА – Потвърждение и отрицание . „Дана ли нещо ?” „Даа” – с постепенно издигане на а-то , значи да . „Хрипкай ко чакаш!” „Даа” с постепенно снижаване на а-то , значи не , може да падне ако скочи .

ДАМА – Обор . Тукашна дума , употребяват я повече гебранци (Жители на Свиленград) .

ДАЯ́К – Бой .

ДАЛДИ́СВАМ – Гмуркам се . Всички свиленградчани мога да далдисват даже преди да се научат да плуват .Навремето когато Марица беше чиста и все още се намираха миди и яркорду , всичко се сипваше там в горещите дни – жените , уж да перат , се капеха с децата си , старци със съпун , закачен на шията , се плискаха .

Далдисахме има и друг смисъл: „Вече далдисахме , давай да върви” . Значи , хванали са нещо опасно , връщане назад няма .

ДА́РМАДАН – На пух и прах . „Тия пущини (мишките) , направили ми въсраба дармадан!”

ДА́РПЕРУШАН – Като дармадан . „Тяя деца ги оставиха сами , та напрайли всичко дарперушан!”

ДЕМЕ́К – Значи . Не всякога е значи , думата клони повече към въпросителна . Пр: „Ако не излезем , това значи да останем без хляб” . Тук думата „значи” не може да се замести с „демек” . Ако мъжът каже на жената „демек няма да излизаме” , той се допитва до жената .

ДЕРЕ́К – Стълб . Преди да се появят бетонните стълбове , електричеството и телефонните линии минаваха по дървени дереци . Дерек беше и дървото , което подпира гредата .

ДЕРНЕ́К – Събиране надвечер пред пътната врата на приказка хората . Там жените ( не рядко и мъжете) си разменят информация какво е станало из махалата . Смята се , че от там тръгват клюките .

ДЖИ́ЗГА – Детска игра с колело . Колелото от арматурно желязо се тика със специално закривена желязна пръчка .

ДЖИПАНЕ́ – Патрони за ловна пушка .

ДЖИЗДА́НЬ – Платнена торбичка с връв за прикачване през рамо . Това беше чантата за учебници и тетрадки на по-бедните деца , но някои от по-богатите се срамуваха да носят на гърба купеното сандъче и също бяха с джиздани .

ДЖУРАЛЕ́К – Цицина на главата . Децата едно време често ходеха с джуралеци , защото игрите не бяха електронни както сега . И не по-малко развиваха въображение при толкова много игри на открито .

ДИЗИ́Я – Навървена на връв , или на върбова пръчка риба . Малките нямат живилници , затова често змии и раци им измъкваха по някоя риба от дизията .

ДЮ́БИДЮС – Съвсем . „Дюбидис същия” – съвсем същия .

ДИХТИ́ – Задъхан . „На кучето му пече , често-често дихти” .

ДИ́ШАРА – Махай се . „Дишара от тука бе , пикльо!” .

ДИВАНЕ́ – Лек , несериозен човек . Една от богатия арсенал обидни думи на свиленградчани .

ДИКА́НЯ – Сглобка от дъски (червен як , чам ) , извита като дъно на лодка с размери около метър два . На долната страна са втъкнати на гъсто остри парчета от кремък . Тези кремъци (кремъли) режат сламата от разпръстнатите снопи жито . Като се надроби добре , сламта се отвява с дървена лопата , за да се отдели от зърното .

ДИП – Покрива се горе-долу с „доста” . „Дип си е харна булката” , „Дип си е харна направата” .

ДЮЛЬБЕ́НЬ – Женска забрадка за глава . Тук , в Тракия дюлъбените са с тъмен цвят – черни , мътно-кафяви , тъмносини .

ДРЪ́ГНА СЪ – Чеша се . Но не с гребен . Чешеш се където те сърби , ако ти е мръсна главата , ако имаш заздравяваща рана и пр. .

ДОНЬ ГУ – Донеси го . „Донь гу” м. и ср. Род . „Донь гъ” – ж. р. .

ДОКО́ПАХ ГО – Настигнах го , хванах го , фчопках го .„Най-после се докопах до вратата” – най после се добрах до вратата .

ДОР – Двор . От авлия , по пътя на словесния напредък до двор , та – дор .

ДУВАР – Стена на къща . Има по-тесен смисъл от „стена” , не можем да кажем дувар например на язовирната стена , или стена на пътната тухлена ограда .

ДЮСТАБАН – Дюстабанлия – човек с равни ходила , който не може да носи нормални обувки . Такива не ги вземат войници . Един нашенец , който едва ли е знаел , че е дюстабанлия , защото цял живот е ходил с цървули , отишъл в Одрин да си поръча обувки . Събува си десния крак да му вземе мярка обущаря турчин и чака . Майсторът му вдига ходилото и отсича: „Сен дюстабан , бе артик!” . Дюстабан , дюстабан , обува си кротко нашенеца цървула , качва се на колата и подкарва воловете . Какво е мислим по пътя за Свиленград не се знае , на Якъка , амен над града , си спомня думите на турчина , изплюва цигарата и обръща глава назад . „Сен дюстабан имънна сиктим турчин а !” – Ти си дюстабан , твойта майка турска а ! .

ДЮНЯ – Дюля .

ДЪГЪДЪК – Върви подскачайки .

ДЪЛЬ – Дали . „Дъль ки га земи , мъри ?” „Уха , той умира за ней” .

ДЪРМОНЬ – Кожено сито , (решето)

ДЪХУДА – Идва пристига . „Търчити марицата дъхуда!” , „Бягай куржийта дъхуда!”

Свиленградски речник , лафове и фрази – част Е

Преписано от книгата на: Христо Полихронов

А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́

Скална църква при с. Маточина , община Свиленград

Намира се на 2 км. югозападно от селото на скалисто възвишение . Местното население нарича обекта „Декили кая” . Скалната църква е оформена като правоъгълно помещение с издялан в камъка свод . Дължината на наоса е 9.9 м. а височината достига 5 м. . Вътре се влиза през също засводен коридор с дължина 4.4 м. при височина на свода 3 м. . Вляво от входа личат изсечени в скалите стъпала , водещи към билото на възвишението . На равното плато личат следи от няколко изсечени в камъка гроба . Според наличните данни , скалната църква може да се отнесе към периода X-XI в. .

Скална църква при с. Маточина Info4Trakya 2

Има легенда която гласи: -Когато влезете в църквата от дясната страна на стената има останало нещо като отвор на дупка с човешки размери . Хората разказват че това е било подземен път до Одрин . Дали е вярно със сигурност не се знае , но фактите сочат че през 1960 г. входа на църквата е бил затворен с големи железни врати , и никой не се е допускал вътре . Вратите са били отворени за посетители чак 45-50 години по-късно , това ще рече някъде в периода от 2005 г. до 2010 г. .

Скална църква при с. Маточина Info4Trakya 3

Обектът е обявен за „паметник на културата от национално значение” през 1968 г. . Като цяло храмът е запазен добре , но трябва да се помисли за подхода към нея . Както при всички скални обекти той е доста затруднен . Най-добре е да се помисли за туристическа пътека , свързваща скалната църква до с. Маточина с близката крепост и с друг интересен скален храм , намиращ се до днешното с. Михалич .

Скална църква при с. Маточина Info4Trakya 6

Скална църква при с. Маточина Info4Trakya

Скална църква при с. Маточина Info4Trakya1

Скална църква при с. Маточина Info4Trakya 4

Скална църква при с. Маточина Info4Trakya 5

Скална църква при с. Маточина Info4Trakya 7

Скална църква при с. Маточина Info4Trakya 8

 

Подготвена от проф. Д. И. Н. Николай Димитров Овчаров от Архелогическия институт с музей към Българската академия на науките .

Снимков материал : info4trakya

Visit Svilengrad , Edirne and Alexandroupoli online
Преглед на поверителността

Този уебсайт използва “бисквитки”, за да Ви предоставим възможно най-добрата практическа работа на потребителите. Информацията за “бисквитката” се съхранява в браузъра ви и изпълнява функции като разпознаване на вас, когато се върнете на нашия уебсайт и помагайки на нашия екип да разбере кои части от уеб сайта ви са най-интересни и полезни.

Можете да коригирате всички настройки на “бисквитките”, като отворите разделите вляво.