Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 10

Всички българи дават пари за Червеното училище

 Версия за динамит под дюшемето помага за изграждане на най-старото школо в Свиленград

Названието Червеното училище, с коетоe известно сегашното ОУ „Христо Попмарков”, идва от особения тъмночервен цвят на тухлите от външната страна на сградата. По-рано са го наричали и Канаклийското училище – по името на квартала. На една стара снимка учениците от първо отделение и тяхната учителка – застанала сред тях с бяла риза, тъмна дълга пола и свидетелства в ръка, са заснети на входа на школото в края на учебната година. Отзад върху черна дъска се вижда надпис: „Канаклийско основно училище. Гр. Мустафапаша – 1910г.”

Първо отделение с класна наставница Стефка Величкова – 30.06.1931 г. , пред църквата Св. Троица

 То е светая светих на просветата в града и околията, духовен център на българите, които го изграждат със собствени средства и сили през втората половина на 19 век. Училището е разрушено частично по време на Междусъюзническата война, учебните занятия временно са прекъснати. По-късно е възстановено с помощта на църквата „Св. Троица”, която го поддържа от построяването му до ден днешен.

През 1847г.българската община взима решение да се построи училище в двора на църквата „Св. Троица”. Пръв учител в него е Стефан Бойолу, който при обучението на учениците се води по „Рибния буквар“ и въвежда предметите смятане и познания по естествена история. Така в Мустафапаша се поставят наченки на светско образование, но децата продължават да пишат в сандъчета с  пясък.

Сведения за училището при храма дава Георги Фотев, който по-късно става главен учител и екзархийски училищен инспектор в Одринския вилает: „Това беше една паянтова сграда,състояща се от един голям салон, един по-малък, преграден с временна преграда и други две стаи. На лично място към двора от зданието се издаваше една голяма стая, добре измазана с мазни бои, с множество прозорци. Над вратата беше изработен образ на слънце, пръскащо златни лъчи по всички посоки. Това беше читалище „Звезда”, играло толкова голяма просветна роля в живота на града и околията”.

В стаята читалище има голям шкаф и няколко сандъка, пълни с книги. Там се съхраняват теченията на цариградските списания „Български книжици”, „Читалище”, вестниците „Право”, „Турция”, „Македония”, книги от Периодическото списание на Българското книжовно дружество в Браила, Каравеловото „Знание”, броеве от „Дунавски лебед”, почти всички съчинения на Раковски, хумористичните вестници „Шутош”, „Звънчатий глумчо”, а в един сандък – съчиненията по небесна физика на д-р Петър Берон. В средата на стаята стои голям глобус, а по стените – множество географски карти и астрономически картини.

Ученици със своята класна наставница пред входа на Червеното училище

 След Стефан Бойолу в града последователно учителстват Янко Кочев, Христо и Стоян Попмаркови, Иван Вазов, Петър Станчов.Най-дълго се задържа Христо Попмарков, който идва през1862г.  В продължение на 8 години учителят успява да уреди главното училище на Мустафапаша по примера на училищата в Копривщица, Карлово и Калофер. По техен образец то прераства в класно. Училището при църквата “Св. Троица” по време на неговата работа става разсадник на солиднизнания по всички предмети. Учителят вече не е обикновен, а главен учител и има помощници.

Христо Попмарков е родом от Копривщица. Завършва образование в Пловдив, където негови преподаватели са Найден Геров и Йоаким Груев. В Мустафапаша идва 28-годишен, след като е бил в продължение на няколко години главен учител в родния си град. Според спомени на негови ученици даскал Христо притежава големи познания, умее добре да говори, сърдечен е и услужлив. С тези свои качества той увлича и завладява народа, свързва се с местните жители, като на мнозина приема да стане кръстник на децата им.

„Учителят знаел толкова добре турски, че удивлявал и валията в Одрин, пред когото често се явявал по народни работи и имал успех. Но той владеел всички предмети, изучавани в четирите класа на училището. Това негово дело дало плодове с изпускане на много младежи за учители в Одринския вилает.Личността на Попмаркова е съчетавала в себе си качествата на общественика, който със словата си възпламенява и буди съзнание у простото население, и тия на идеалиста, който се опиянява от величието на делото, което извършва с такава преданост и признателност“, портретува го Фотев.

Учителка със своите ученици от първо отделение в Канаклийското училище в Мустафапаша (Свиленград) ,1910 г

 Няколко години по-късно мястото на Христо Попмарков заема Фратю Попов, нает от  градските общинари срещу 55 лири годишна заплата. „Ние обаче налетяхме на един шарлатанин, от когото и да искаме, сега не можем да се избавим”, оплакват се те в дописка до цариградския вестник „Право“. Членовете на училищното настоятелствопосещават часовете на даскала, за да се убедят, че „той сам не знае да чете правилно”. Затова всички си отдъхват, когато от Цариград пристига младият и начетен Петър Станчов. „Момък, изпитан в пъргавост и деятелност, той полага големи старания за изпълнение на своето посланичество“, описва първите му стъпки  вестник “Право”.С идването му става събрание в общината, на което 24-годишния търновец предлага Мустафапаша да се преименува на Свиленград.

Наред с работата си в училище Петър Станчов основава благотворително и просветно дружество, наречено „Наука“. В устава е записано, че то трябва да се труди за развитието на Одринската епархия, да подпомага и поддържа бедни ученици, които отпосле да се нареждат учители. Братство „Наука“ скоро става ръководен орган на учебното дело в околията. Скритата идея е част от делата на епархията да се поемат от мустафапашенци, а епархийският център да се премести от Одрин в Мустафапаша. За да събере пари, дружеството решава да дадепредставление на трагедията „Многострадална Геновева“. Тя се изнася в старото читалище на 25 януари 1875г. и е „отлично посетена от гражданите, каймакамина (околийския управител) и други чиновници“. Зрителите остават много доволни и настояват театрото да се повтори на 30 януари.

През следващата 1875-1876г. Петър Станчов е преместен за главен учител в Одрин. Тази длъжност е била поверена първоначално на П. Р.Славейков, който трябвало да организира българското класно училище в града и да отвори девическо училище. Задачата на Славейков се проваля. Затова екзарх Антим І го отзовава и на неговото място назначава Петър Станчов.

Червеното училище в кв. Канаклии

 Училището при църквата „Св.Троица“ продължава да бъде главно и след Руско-турската война, когато по силата на Берлинския договор градът остава отново под османско управление. През 1898г. то е разрушено и върху основите му се построява сегашното Червено училище.Според спомени на Георги Саманджиев, който същата година е назначен за главен учител, събарянето на старото училище станало по настояване на каймакамина. Турската власт се усъмнила, че под пода има динамит и други взривни вещества, скрити от революционния комитет, и наредила училището да се срине.

Понеже сградата била стара и в твърде лошо състояние, пише Саманджиев, градските първенци се съгласили да бъде съборена. Същевременно те поставили условие официалната управа на града и по-конкретно каймакаминът да съдействат за изграждане на ново училище. Околийският управител събрал общинарите да обсъдят идеята и да помислят откъде могат да набавят средства за строежа. Това било и желанието на църковната община. Събранието разхвърлило данък всекиму според имотното състояние – четвърт лира, половин лира, една, две, три и т.н. турски лири. Събраните пари заедно с готовите достигнали близо 500 златни наполеона. Те послужили за полагане на темелите и основния градеж. След като сградата била окончателно завършена, над главния вход поставили надпис: „Българско народно училище, съградено от ученолюбиви българи при църквата „Св. Троица” при цар(уването) на Н.И.В. Абдул Хамид ІІ”.

Училище – първо в Гебран, после и в Канакли

Изготвено от: Иван Чончев

Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 9

Училище – първо в Гебран, после и в Канакли

 Мустафапаша става малък просветен център във вилаета през втората половина на 19 век

„Днес малцина от нас се интересуват да знаят кой е строил навремето нашите църкви, нашите училищни сгради, читалища, кой е открил първо българско училище в еди-кое си село. Ние сме забравили много ценни факти от историята, забравили сме имената на нашите дейци от Възраждането, а изминат ли още няколко години, ще умрат и малцината хора, които още помнят някои работи. Ще прекъснем връзките си с миналото, с възрожденските ратници, патриотизмът и себеотрицанието на които са достойни за удивление и подражание.”

Червеното училище в кв. Канаклии

 Тези горчиви думи казва Георги Фотев, екзархийски инспектор на българските училища в Одринския вилает. Изрича ги през 1935г., когато Свиленград чества тържествено 100-годишнината от основаването на храма „Св. Троица”, изиграл заедно с изграденото по-късно до него училище огромна роля за духовното възраждане на българите от Мустафапаша и околните селища.

Още преди да бъдат провъзгласени реформите в Османската империя с Хатихумаюна през 1856 г., които дават право на немюсюлманските общини да строят и поддържат училища, Мустафапаша вече има своето първо българско килийно училище. Създава го към 1851г. един рилски монах в махала Гебран. Пръв хаджи Стефо, който държал хан и ковачница при моста, и заедно с него по-будните местни жители съзнават нуждата да учат децата си на четмо и писмо. 6 години по-късно се построява църква и школото се премества в паянтова сграда в църковния двор. Учениците се опитват да пеят в храма на български, но това среща остро противодействие от страна на гъркоманите. За даскал в гебранското училище е назначен самоковецът Георги Димитров, който прилага при обучението Бел-Ланкастъровата метода, известна и като взаимоучителната.

Не след дълго училище открива в къщата си и даскал Илчо Янев от махала Канакли. Той учи 20-30 деца. В един много малък период от време българското учебно дело се разраства и успява да изтика гръцкия език от училищата. Към 1855г. гръцки език се преподава само два-три часа седмично и то за по-големите ученици. Опитите на гръцката пропаганда да запази гръцкия език поне в едно от училищата пропадат съвършено, пише в своите „Спомени и лични проучвания“ Георги Фотев (за живота и делото на големия реформатор виж по-долу).

Квартал Канаклии

 Благодарение на упоритата настойчивост на градските първенци  Гачо, Демир, хаджи Стефо, Димитраки Бояджиолу, Варсам и други, начинът, по който се разрешава въпросът за църквите и училищата, е единствен във вилаета. Във всички други градове църквите и училищата се предават на гърците, а на българите е позволено да си построят нови.  В Мустафапаша става обратното. Гръцкото влияние в града, представлявано от Жеко Чорбаджи и цинцарина Костоолу, поддържани от гръцкия владика Дионисий в Одрин, през 1874г., след схизмата, построяват в махала Баяндър нова църква и ново училище. Именуват църквата православна, в нея се чете на гръцки и български. На двата езика става и обучението в новото училище.

Към 1869-1870г. канаклийското училище при църквата „Св. Троица” започва да се нарича главно. То се развива и играе важна роля в живота на българите в града и  вилаета. Редят се един след друг способни за времето си учители: Стефан Бойолу, Янко Кочев, Христо Попмарков, Петър Станчов, Иван Вазов, Дялко Милковски, Станко Разбойников, Стоян Попмарков – всичките видни фигури в епохата на Българското възраждане.

Учителят Янко Кочев пътувалот Чирпан за Одрин през 1869г. заедно с брат си Георги, който му служил като помощник. Отбил се в Мустафапаша и пял на български в църквата „Св.Троица“. Богомолците и местните първенци много харесали пеенето на Кочев. След някоя година по тяхно настояване Бахар Гачов, който пътувал често до Чирпан и се познавал с даскала, му писал писмо да дойде и той се съгласил. Условили го за 3 години.

Директорът Ст. Разбойников и учители от прогимназията през 1920 -1921 г

 Младият учител бил завършил пловдивската семинария, дето даскалувал един от най-учените тогава българи – Найден Геров. Знаел отлично турски език, което му помагало да следи всестранно развитието на църковния въпрос. В Мустафапаша Янко Кочев бил в добри връзки с местния околийски управител, но се задържал само една година. За това време той сполучил да създаде силен интерес към науките и поставил основите на светското образование в града.

Напредъкът на учебното дело в Мустафапаша не бива да се взема като случайно явление, дело само на добрата инициатива на деятелите в тази област. Той трябва да се разглежда и обяснява във връзка с назрелите условия за един общ подем на народния дух, за което немалко е способствало и местоположението на града, отбелязва Фотев.

През 1870-а – годината на учредяване на Българската Екзархия, в Мустафапаша се открива девическо училище. Първата учителка е Мария Григорова от Казанлък. Довеждат младата даскалица на кон по Петровден. Ето какво пише за събитието цариградският вестник „Македония“: „На 5 юлий, неделя, стана стечение на множество народ, мъже и жени, които от любопитство пълнеха училището, за да видят това, което не бяха виждали. След водосвещението г-жа учителката сказа едно словце, прилично за случая. Тя разпали ревност у жителите да пращат девиците си на училище, та първия ден, вчера, имахме 50 ученички в училището, които вече начнаха“. Мария Григорова проявява голямо усърдие да научи младите девойки да четат, пишат и смятат, както и да им вдъхне обич към всичко българско. Тя съчинява песен за посещението на одринския български владика Синесий.

Името на Георги Фотев се свързва предимно с преустройството на свиленградското класно училище в края на 19 век, което под вещото му ръководство „възвръща славата си отпреди 1878г.“. В действителност неговата дейност и заслуги за българското учебно дело са неизмеримо по-големи.

В качеството си на областен училищен инспектор и главен съветник и помощник на управляващия Одринската епархия архимандрит Софроний, в продължение на 12 години (1895-1907г.) той е имал грижата да спохожда българските селища, да събужда и укрепва българския дух и да помага на българите при изграждане на училищата им.

Георги Фотев е роден в Мустафапаша през 1862г. Завършва прочутото педагогическо училище в Казанлък. „В 1889г. борбата между стари и млади в моя роден град свърши със съгласието на старите да се повери урежданието на учебното дело на училищното настоятелство, съставено от интелигентни и енергични млади хора. Резултат от тая победа беше моето назначаване за главен учител. Към първий август напуснах България и се върнах в Мустафапаша”, пише Фотев.

За няколко години той успява да въздигне западналите след руско-турската война местни училища и със своята ревност, с научната си и практическа учителска подготовка да ги нареди до най-добрите просветни средища във вилаета. В началото на 1895г. главният училищен инспектор на Екзархията Васил Кънчов посещава Мустафапаша, ревизира училищата и констатира, че те са на голяма висота по обучение и уредба и че „само училищата в Прилеп могат да им съперничат“.

Кънчов правилно оценява организаторските способности на главния учител и по негово предложение той е назначен за екзархийски инспектор на българските училища в Одринско. На този пост Фотев се утвърждава като един от най-активните и полезни служители във ведомството на Св. Екзархия. Затова когато е закрит областният инспекторат, на него е поверено управлението на Серското педагогическо училище. През март 1913г. след превземането на одринската крепост Георги Фотев е назначен от българските власти за помощник-кмет на Одрин. В последните години от своя живот той е учител в Хасково и Стамболово.

Чорбаджи Крушо дарява бахчите си за просвета

Изготвено от: Иван Чончев